Маргарет Талев: Потребителят в социалната мрежа трудно може да разбере какво консумира - новини, мнения или пропаганда

Маргарет Талев

Снимка: Личен архив

Интервю на Младен Петков с Маргарет Талев в предаването ''Нещо повече''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Социалните мрежи играят все по-голяма роля за информиране на хората. Атрактивни постове, в които границите между мнение и новина е размитa грабват вниманието. От друга страна алгоритмите на някои платформи създават благоприятна среда за дезинформация.

На този фон в Съединените Щати върви президентска кампания с големи залози.

За ролята на социалните мрежи и информираността Младен Петков разговаря с Маргарет Талев - журналист, отразявала американска политика през изминалите около 30 години. В момента тя оглавява базираният във Вашингтон Institute for Democracy, Journalism and Citizenship, който е част от Syracuse University.

Един от прокетите, по които Институтът за демокрация, Журналистика и Гражданство е партньор, е фокус група с ключови за изборите сегменти от населението. На преден план от проекта, с участието още на Engagious, Sago и NBC News, се забелязва влиянието на социалните медии.

"Свидетели сме на много експериментиране както от гледна точка на това как журналистите се опитват да достигат, увеличават и изградят отново аудиторията. Но също виждаме, че тези в политиката, които искат да повлияят вота ти или да спечелят вота ти, експериментират в търсене на начини за заобикаляне на традиционния филтър на медиите чрез пряка комуникация в социалните мрежи с хората, до които се опитват да достигнат. Това е различно от журналистиката. Означава, че го няма фактчекинга, няма го отпорът и задаването на въпроси. Предизвикателства, които идват от това ако си избирател, за които може и да не се замисляш - получаваш много по-различно преживяване, много по-различна информация. Може и да не се замисляш дали става дума просто за забавление или пиар, дали кандидатът ви каза само неща, които иска да каже и не иска да отговаря на въпроси", казва Талев.

Изследователите забелязват, че се прекарва по-малко време с конкретни източници за новини и много повече време информирайки се за новините от социалните мрежи. Ако сте по-млади, това има вероятност да ви звучи познато. А достигането до младото поколение е важно в кампания, в която имено то може да наклони везните.

Докато Джо Байдън бе очакваният кандидат на демократите за президент, имаше едно хладно отношение към него от младежи, но след като в надпреварата за президент се включи Камала Харис, се вля млада енергия в подкрепата за демократическата партия.

Но проучването, в което Институтът участва показва, че тенденцията за залитане към социалните мрежи не се отнася само до младите. И от други възрасти потребителите се впечатляват повече от образи, отколкото от текст и това може да окаже влияние на изборът, който се прави.

Традиционните медии са наясно с тази тенденция и се опитват да търсят нови начини да си вършат работата – да достигат аудиторията и да я информират. Журналистите експериментираме и се учим в движение на маркетинг и брандинг – сфери в миналото запазени за отдели, които нямат нищо общо със събирането и разпространяването на новини.

Ученето е дълъг процес. Не е лесно да измислиш вариант хем да си забавен, хем да си приеман за надежден източник на новини. От друга страна това експериментиране става в нестабилен момент, в който оцеляването на средствата за масово осведомяване е трудно, заради липсата на пари. И така имаме политици, които играят умело по правилата на алгоритмите и медии, които търсят удачни варианти.

"Това създава по-голяма необходимост за потребителя да разбере какъв точно продукт консумира - дали консумира новини, дали консумира мнения, дали консумира материал, който цели да убеди в нещо, пропаганда, дезинформация или чисто и просто забавление", посочва Талев.

В същото време не трябва да се забравя, че в онлайн пространството,а и не само има дезинформация от местни източници или от чужбина, чиято цел е да обърква хората. И няма изгледи скоро количеството на дезинформация да намали.

Една от тенденциите е бързото уличаване в лъжа на някои постове от фактчекинг отдели в новинарски организации. Това, което също би помогнало, според Талев е дълъг процес по обучение на хора за нещата, които оформят информацията, която получават – класове по медийна грамотност в училища и университети.

А как да приложим някои от постулатите на медийната грамотност при търсене на новини за изборите в САЩ? Накратко - в информационната си диета включете медии с доказана репутация и изчаквайте преди да приемете дадена сензационна новина за факт.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.

По публикацията работи: Александра Никова

БНР подкасти:

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

"Алгоритмите на някои платформи създават благоприятна среда за дезинформация"

Маргарет Талев: Потребителят в социалната мрежа трудно може да разбере какво консумира - новини, мнения или пропаганда

БНР подкасти:

В Сапарева баня изграждат трети резервоар за Гейзера

80 години от освобождаването на концентрационния лагер "Бухенвалд"

Един човек е убит при руска атака срещу Киев

Подмяна на 2440 лампи - улично осветление в Лом

В Кипър започна "Походът на Христодула“ - кампания за борба с рака

Национален конкурс за българска драматургия "Иван Радоев" в Плевен

Кюстендил почете паметта на жертвите от бомбардировките от 1941 година

Методи Лалов: Да накараме политиците да ни осигурят състезание!

Деница Сачева: Борисов ще реши докога ще е това правителство

Проф. Ангел Димитров за РСМ: Дебългаризация няма как да има, защото има гени на паметта

Предавания

За БНР

Програми

Радио България