Започва църковната Нова година - църквата почита Свети Симеон Стълпник

На 1 септември се отбелязва началото на Новата църковна година, наричана още „малък Господски празник“ и се свързва с паметта на свети Симеон Стълпник. В своето обръщение за празника българският патриарх Даниил пише, че като всяко ново начало, и църковното новолетие за нас е повод за равносметка и ново осъзнаване на живота ни като християни.

На 1 септември по хилядолетна традиция се отбелязва началото на новата църковна година. В храмовете се извършва молебен на този ден и се изпросва Божи благослов за "благоприятна Господня година", за която говори Иисус Христос в проповедта Си в синагогата на град Назарет. А доколкото в гражданския ни календар новата година се отбелязва на 1 януари, ние и тогава извършваме такава молитва към Бог - Господаря на времето и на цялото творение, за да живеем в мир и любов, които са основа на истинското благоденствие.

На този ден се почита и паметта на един известен подвижник - Свети Симеон Стълпник. Наречен е така, защото дълги години живял върху изградена от него кула, на старобългарски "стълп".

Свети Симеон е роден в 389 г. в област Кападокия, Мала Азия. От малък бил отдаден с цялата си душа на вярата в Иисус Христос. Един ден той бил силно впечатлен от думите на Спасителя, че са блажени тези, които скърбят за греховете си и за злото, което преобладава в света, защото те ще бъдат утешени от Бог. Блажени са също и тези, чиито сърца са чисти от всякаква греховна нечистота, защото те ще видят Бог.

Симеон пожелал и той да води такъв живот, затова отишъл в манастир, където престоял десет години, получил необходимата подготовка за духовен живот и се замонашил. Но той желаел да води уединен живот и затова с благословението на игумена се оттеглил в една пещера. Там прекарал три години в пост и усилена молитва. Много хора научили за светия му живот и започнали да се стичат при него за духовен съвет и помощ. Той мъдро ги поучавал и всички получавали голяма полза от това. Накрая обаче подвижникът решил да се откъсне напълно от общуване с други хора и си изградил каменна кула, висока 36 лакти. Така живял в непрестанна молитва и святост цели 37 години. Упокоил се в 459 г.