Струва ми се, че пианистката Злата Чочиева няма все още български фен клуб – името ѝ не е познато по нашите ширини, затова бих започнала с акценти от нейната биография:
Родена е в Москва, но има осетински корени – името Злата дори звучи много по нашенски и тя твърди, че често я питат има ли нещо балканско в кръвта ѝ. Сяда на пианото на 4, а на 8 вече дебютира като солистка на оркестър. Приемат я да учи в школата за надарени деца към Московската консерватория и докрая, наред с другите учители, неин ментор е големият пианист и диригент Михаил Плетньов. По думите ѝ, той я е накарал да преобърне мисленето си както за музиката, така и за целите на един артист по пътя към голямата сцена.
След това Злата Чочиева се насочва към Европа. Концертната си диплома получава в залцбургския Моцартеум, където после нейният професор Жак Рувие я кани за асистент, така че тя започва отрано и педагогическа дейност. Славата ѝ нараства, когато идват поканите от реномирани оркестри и важни фестивали, като Международния фестивал на пианото в Маями, клавирния фестивал „Гилмор“ – Масачузец, „Проекта Марта Аргерич“ в рамките на фестивала в Люцерн и Берлинския клавирен фестивал.
От есента на 2019 г. Злата Чочиева живее в Берлин, а година преди това тя и Миша Дачич основават международен фестивал в имението Ивановка, където се намира най-големият музей, посветен на Сергей Рахманинов.
Тази година, в 16-ото издание на международния конкурс за пианисти „Геза Анда“, Злата Чочиева беше част от журито и на предварителните кръгове, и на финалите в Цюрих.
За предаването "Алегро виваче" по "Хоризонт" тя сподели:
„За втори път съм част от този конкурс и за мен е изключително вълнуващо да съм член на журито, защото предишния път нивото на участниците беше впечатляващо, но тази година сякаш е още по-високо. Всички свирят фантастично. Може би знаете, че имахме 170 кандидатури – голям брой – от които избрахме в предварителния тур 42-ма. Така че нивото се вдига все по-високо и по-високо, което не е за вярване, но е така. Благодарна съм на всички участници в конкурса „Геза Анда“, че споделиха с нас своето красиво изкуство – всеки от тях е уникален и са толкова трудолюбиви. Много е трудно да се подготви тази огромна програма – това са 6-7 часа музика. При това го правят на много високо ниво и с голям ентусиазъм, и с цялата си любов към музиката, което изисква много кураж.
Заслужават нашите адмирации, защото е трудно да излезеш на сцената и да покажеш най-добрите си качества за само половин или един час. Наистина е тежко – може да имаш лош ден, може да не обичаш да свириш сутрин рано – разбирате ли, толкова много са факторите. И все пак, начинът по който всички участници се опитват да преборят стреса, проблемите, които може да имат през този точно ден, е забележителен. Много смело подхождат. А като артист, като концертиращ пианист, аз разбирам напълно какво чувстват, през какво преминават, затова изпитвам голямо уважение към всеки един от тях – заслужават да постигнат много в кариерата си. Да не забравяме, че на конкурс е въпрос и на късмет понякога.“
Като изпълнител на елитно ниво, смятате ли, че конкурсите помагат за развитието на една артистична кариера? Често самите музиканти са раздвоени – едни смятат това за „необходимото зло“, а други – за абсолютно вредна практика, защото, както често чуваме, "Състезанията са за коне, а не за музиканти".
„Зависи. Всеки си има неговата история – това е индивидуален път, по който поемаме и, реално погледнато, може да бъде много полезно. Не ми се иска да пренебрегвам факта, че конкурсите могат да изиграят голяма роля в откриването на много великолепни таланти, както и да подкрепят кариерата им, а защо не и да помогнат тя да започне. Мисля, че конкурсът „Геза Анда“ в Цюрих е един от малкото, който подпомага изключително много младите пианисти да изградят началото на артистичната си кариера.
И дори млади изпълнители, като например Гиорги Гигашвили, който в предишното издание не достигна до финала, и все пак, на база на показаното от него на полуфинала Фондация „Геза Анда“ избра да му даде специалната си награда, да го подкрепя и менажира за следващите три години, и сега кариерата му разцъфтява по най-добрия начин. Това е ценно. Всеки заслужава, както вече казах, и не само носителите на първите три награди, но и тези млади пианисти, които са направили впечатление със запомнящо се артистично присъствие. Смятам, че това е рядкост, характерна за конкурса „Геза Анда“, която го прави забележителен.“
Попитах Злата Чочиева, както и всички останали прочути пианисти - членове на журито в Цюрих, кое е качеството, което според нея ще спечели състезанието през 2024 г.
„Знаете ли, трудно ми е да отговоря. Защото понякога е въпрос на репертоар – тук той е толкова разнороден, че самата аз често променям списъка с фаворитите си. Един свири отлично Бетовен, но не е чак толкова навътре в други автори, друг – обратно. За мен, в крайна сметка, е важно артистът да се откроява, да има собствен облик в изкуството и да е убедителен, когато го показва. Или дори той самият да бъде убеден. Ние не сме само музиканти, ние сме артисти – трябва да имаме връзка с публиката, да споделяме нашето изкуство с нея. Това е много важно! И това, като че ли, не се учи в училище. Учиш се на сцената. Затова обичам да казвам, че именно сцената е един от най-важните учители в живота на музиканта. Тя те кара да се чувстваш освободен – така би трябвало да бъде.
Аз пожелавам на всички кандидати в конкурсите да чувстват сцената, а не състезанието помежду си. Най-важното е да осъзнаваш, че е привилегия да си във връзка с музиката, когато си на голямата сцена, защото е пространство, в което можеш да изразиш себе си – да бъдеш себе си, всъщност. Това е щастие и радост! Дори и да си на конкурс, ако си с тази нагласа и преодолееш тежестта на състезателната атмосфера, ако се опиташ да бъдеш артист и да почувстваш радостта от това да си на сцената, това е много привлекателно и дори ние, членовете на журито, го усещаме и оценяваме, макар да сме професионалисти, така да се каже, и трябва да следваме дълбоките критерии, които не винаги са ясни за публиката – а не е и нужно. Ярката индивидуалност и изразяване в крайна сметка имат голямо значение, защото носителите на награди ще преследват кариера по световните сцени, затова е важно ние сега да изберем онези, които са готови за нея.“
Злата Чочиева, член на журито на един от най-престижните клавирни конкурси в света – „Геза Анда“ в Цюрих - е пианистка с успешна международна кариера и има прелестна колекция от компактдискове, а през октомври очакваме първия ѝ албум с оркестър. Веднага прави впечатление нетрадиционния подход на изпълнителката към съставянето на програмите и търсенето на малко познати произведения и автори.
Цялото интервю със Злата Чочиева чуйте в звуковия файл.
На 12 ноември се надършиха 100 години от рождението на цигуларя Петър Арнаудов - български музикант, който дълги години неотменно присъства в концертния живот на страната, същевременно един от най-известните наши цигулкови педагози. Петър Арнаудов е роден в София, син е на уважавания професор Михаил Арнаудов. Учи цигулка при Владимир Аврамов,..
26 песни отиват на големия финал на Младежкия конкурс за нова песен, който ще се проведе днес, 22-ри ноември , съобщиха от "Музикаутор". Финалистите са определени с лед оспорвано състезание в двете конкурсни вечери в сряда и четвъртък – 20-и и 21-ви ноември. Финалът ще се проведе в Националния студентски дом от 17 часа, а входът е 10 лева...
" Портерът на "Ахинора" за всеки, който е заставал пред него , съм сигурен, че няма как да отрече обаянието, което струи от него, онзи поглед, който всеки определя по различен начин , за едни той е тъжен, за други е прекалено вглъбен и като че ли това състояние на вглеждането в тези очи много често зависи от нашето собствено настроение, разказа за..
Утре вечер в Sofia Live Clubот 21.00 часа ще дебютира алтърнатив рок бандата Ace Bullet. На концерта ще звучат хитове на Лейди Гага. "Това е сбъдната мечта за мен. Смелостта на Лейди Гага да експериментира с различните жанрове и стилове, доказва, че тя няма граници като артист. Точно това ме вдъхновява", разказа пред БНР вокалистката..
Как една посребрена мастилница със сецесионова украса свърза две теми - тази за лукса във всекидневието и за окопното изкуство, разработвани от етнолозите в Русе? Мастилница с фигура на девойка, която държи писмо в едната си ръка и огледало в другата, украсява новата изложба "Луксът в "Малката Виена", подредена в Музея на градското всекидневие...
Скулпторът, художник и преподавател в УАСГ Йордан Леков представя в галерия-книжарница "София прес" своята изложба "Маврографии" . Заглавието съдържа думите мавро – от гръцки черно, графо – отново от гръцки: форма на писане, изписване , обясни художникът в интервю за БНР. В творбите си той е използвал хартия, туш и вода. "Самите рисунки..
В шестото издание от 32-я сезон на предаването на програма “Хоризонт“ за музикално-сценични изкуства “Каста дива“: 20.05-21.00 ч.: - Музикално събитие на седмицата: “Реквием“ от Верди на сцената на Софийската национална опера и балет под диригентството на Даниел Орен - Отзвук от оперната гала на Анджела Георгиу със Софийската..
"Дълбоко съм убеден, че на България са ѝ необходими нови политически субекти . Тези са изчерпани. " Това заяви пред БНР Бойко Ноев, бивш министър..
Трудно е да си представим, че война, струвала живота на стотици хиляди и прогонила милиони от домовете им, може да ескалира още. Но броени седмици след..
Не очаквайте да дадем подкрепа на някого, ако не бъдем потърсени за това. Това каза пред БНР депутатът от ДПС-Ново начало Хамид Хамид и коментира:..