Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Доц. Никола Петров от Рожен: Не можем да обърнем хода на климатичните промени, но можем да се предпазим от бедствия

| Интервю
Директорът на Националната астрономическа обсерватория "Рожен" доцент Никола Петров
Снимка: Александър Райчев

Високите температури през това лято дори в планинската Смолянска област бяха непоносими за родопчани, които са свикнали на прохлада. В най-горещите дни живакът стигна до 38 градуса, но след първия дъжд температурите в курорта Пампорово и високите части паднаха до 12-15 градуса.

Има места, където средните температури се повишават, но и такива, в които или са се запазили от последните 20-30 години, или има понижение на средномесечни, сезонни и средногодишни температури, сочат наблюденията на учените. 

Директорът на Националната астрономическа обсерватория "Рожен" доцент Никола Петров обясни:
"Това, което видяхме и последните дни, не е било нещо, което да не се е случвало - с голямо затопляне. Това, че говорим, че дори в Смолян и в големите ни градове сме отчели температури, които вероятно не сме отчитали досега - да. Но става въпрос за един, два или три градуса повишение, което по някакъв начин бихме могли да обясним с това, че урбанизираните зони, големите градове, където няма толкова силни ветрове, а има все повече постройки, а и нагряването на самите сгради и улици - то е в състояние да повиши тези температури с един, два или три градуса"

"Това, което се случва, например, в нашата обсерватория, мога да кажа със сигурност, че тази година не сме достигали температури, които сме достигали години назад във времето, когато задължително през летните месеци има и 28 градуса, и 29 градуса по Целзий температура. Докато тази година имаме 26-27 градуса в най-горещите дни, но това съвсем не означава, че пък при нас има захлаждане", добави доцентът.

Непоносимите за хората горещини не се усещат във високите гористи и чисти планински места за разлика от по-големите населени места, а дали има разлика в температурите през това лято в сравнение с предходните години ще се разбере след края на месец август.  

Според доцент Никола Петров, човек не може да повлияе глобално на климатичните изменения на Земята, но "може да затрие изобщо живота на Земята, което като че ли всячески се опитва да го направи! Това да се грижим за околната среда е едно, а това да говорим, че въглеродните емисии, диоксиди, водят до глобално климатично изменение на Земята, предизвикано от човека, според мен, не е съвсем вярно".


Дали има някакви изменения при Слънцето, за които обикновените хора не знаят?

"Със сигурност можем да кажем и да твърдим, че Слънцето не е променило своята радиация, своето лъчение, което достига до Земята. Това е абсолютно сигурно!", подчерта доцент Петров, който е специалист по Слънцето:

"Дори напротив - в момента ние се намираме около максимума на слънчева активност, което означава повече на брой слънчеви петна, по-чести слънчеви изригвания, т.е. избухвания, които могат да бъдат и силни, и слаби. Това се повтаря на всеки 11 години. Факт е и че последните три максимума на слънчева активност намаляват с всеки следващ". 

По думите му, няма как да кажем, че Слънцето е виновникът за нашите усещания, включително и когато говорим за климат:
"Тук се намесват не един и два климатични фактора, които могат да окажат влияние върху това, което усещаме и измерваме. Винаги трябва да има натрупване на поне няколко фактора, влияещи върху климата, за да можем да получим някаква по-трайна тенденция било то за една, две, три години или повече години". 

"Една година не е определяща за това накъде можем да вървим със сигурност, но ако така продължават нещата, факт е, че можем да очакваме и да виждаме около нас бързи климатични изменения в рамките на дни. Това са по-скоро метеорологични явления за кратък период от време, които се случват и които могат да доведат наистина до все по-големи бедствия при нас на Земята, в т.ч. и в България ще ги усетим", каза още доцент Петров, както и изтъкна, че:

"Най-много ме притеснява, че ако така продължават всички тези неща на Земята да се случват: на първо място какво ще правим с питейната вода и на второ мяясто какво ще правим, когато и в България дойде някой по-силен ураганен вятър? Защото през последните години забелязваме как това се проявява в Западна Европа, Англия, Франция. Преди години подобни ветрове със скорост 130-150 км/час започнаха да се появяват спорадично за кратко време в Германия, в Чехия, а тази година се появиха и в Словакия, т.е. това нещо приближава и към нас".

Националната астрономическа обсерватория Рожен


Ние не можем да обърнем хода на климатичните изменения, но е добре да помислим как можем да се предпазим от евентуалните бедствия, подчерта доцент Никола Петров.

"Няма как, ние, астрономите, или самите учени да можем да предначертаем тази абсолютна програма за превенция, която да се спазва, но е добре да се вслушваме в нашите колеги за това, че все пак ще ни е необходима вода. Може би сега трябва да започнеме тези геоложки проучвания от къде и как да се сдобиеме с необходимата ни питейна вода, включително за всички земеделци и животновъди, за които това е нещо задължително.

"Трябва да мислим за това и когато строим новите си домове - как точно слагаме керемидите си, дали ги закрепваме правилно? Ами едрите градушки, които започваме да ги забелязваме последните години - те няма да спрат с магическа пръчка. Напротив - в следващите от четири до десет години най-вероятно тези процеси ще се ускорят, т.е. ще станат още по-бурни". 

за кратко време ще наблюдаваме изменения на времето - от студено към топло, от топло към студено или да речем силни ветрове, поройни дъждове, т.е. вече трябваше да ни е светнала лампичката!"

Подробности можете да чуете в материала на Радостина Чернокова за предаването "Чуй лятото" с Мария Петрова и Зорница Близнашка в звуковия файл.

По публикацията работи: Зорница Близнашка и Мария Петрова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Добромир Манев

В месеца на жените: Жената в картините на актьора – художник Добромир Манев

В картините си  Добромир Манев  пресъздава собствената си  представа за жената .  "Жената не може да бъде обрисувана по никакъв начин. Може би само гениалните художници преди нас да са успели да уловят тази жена, жената с големи букви. Жената е един Космос, тя може да бъде рисувана само чрез фантазията, казва художникът.  По думите му..

публикувано на 19.03.25 в 16:52
Доц. д-р Костадин Нушев

Доц. д-р Костадин Нушев: Каква е силата на духовният пост преди Воскресение Христово?

" Постът е почивка за душата, красота на старите, чистота на младите и венец на всички прекрасни хора.  Постът не означава само да не ядем месо, постът изисква и да се въздържаме от зло .  Затова който пости, трябва да укроти гнева си, да бъде смирен, да има съкрушено сърце, да прогони от ума си лошите помисли , винаги да има пред..

публикувано на 19.03.25 в 10:12
д-р Юлиян Моллов

Д-р Юлиян Моллов: Да се научим да се грижим за себе си!

Д-р Юлиян Моллов от Силистра, който работи в чужбина, основа фондация на свое име. 40-годишният анестезиолог и специалист по реанимация има амбицията да подпомага лечението на пациенти, които нямат достатъчно финансов ресурс. Д-р Моллов е роден в Силистра, където е завършил средното си образование с пълно отличие. Освен медицината, музиката е..

публикувано на 19.03.25 в 09:55
Сиверт Хойем

Норвежкият изпълнител Сиверт Хойем: Хората все още пазят човешкото в себе си

Един от най-известните норвежки изпълнители Сиверт Хойем издаде своя девети студиен албум .  "Dancing headlights" се появи в началото на февруари , а излизането му бе отпразнувано и в България – с два великолепни концерта - в София и Пловдив.  Събитията са част от пролетното европейско турне на музиканта . Фронтмен на легендарната рок..

публикувано на 18.03.25 в 09:46
Златина Георгиева - журналист

Златина Георгиева: Радиото е пъстро като букет и е винаги в сърцето

Златина Георгиева е гост в рубриката "Горещи сърца". Животът й е свързан с Българското национално радио. Работила е като политически репортер. "Да се загърби радиото мисля, че не може. То е като наркотик. Влезе ли веднъж в кръвта ти, оттърване няма. Минеш ли покрай сградата на радиото, поглеждаш и казваш "Тук беше, тук бях" и то продължава...

публикувано на 16.03.25 в 06:51
Проф. Карим Наама

Проф. Карим Наама - гост в "Горещи сърца": Българинът търпи прекалено много!

Карим Наама е иракчанин, професор по икономически и политически науки , преподавател е в Стопанския факултет на Великотърновския университет и специалист по въпросите на Северна Африка и Близкия Изток .  Напуска родината си 18-годишен след издадена смъртна присъда от режима на Садам Хюсеин.  Идва в България и след близо 40 години изгнание..

публикувано на 09.03.25 в 07:15

В Русе представиха книга с лични спомени и бележки от близките на Панайот Хитов

В деня, в който Русе отбеляза годишнината от освобождението си от османска власт, се състоя представяне на изключително богата книга с лични спомени и бележки от близките на Панайот Хитов хора. Нито една точка, главна буква, запетая или друг препинателен знак. Така изглеждат записките на първостепенний воевода Панайот Хитов. Съхраняват..

публикувано на 23.02.25 в 06:20