В Плевен кръгла маса събра по неотложни проблеми на града представители на архитектите, инженерите в инвестиционното проектиране, камарата на строителите, кметове и други, които имат отношение към стратегически проекти.
Те са свързани с пътната инфраструктура и организацията на движението в региона. За пореден път се обсъждаше необходимостта от обходен път на Плевен и с оглед напредване строителството на автомагистрала "Хемус".
В кръглата маса участваха и народни представители, които отново чуха проблемите, поставени от специалистите от различни браншове, но в общ план свързани с инфраструктурни проекти във връзка с преминаването на транзитното движение от магистрала "Хемус" през Плевен в бъдеще.
Дискусията е за транспортната инфраструктура на града, уточни пред БНР арх. Емил Дечев, член на УС на Камарата на архитектите, председател на регионална колегия в града и председател на Дружеството към Съюза на архитектите. Според него обходен път трябва да има. По думите му обаче той ще стане по-бавно отколкото пътната връзка с магистралата:
"Тогава целият транзитен трафик ще мине през града. И в момента той минава през града. Това трасе трябва да се реконструира, трябва да се ремонтират отделните кръстовища, така че да се обезопаси и преминавайки големият трафик през града, това да става безопасно. За да се случи това, трябва да има генерален план за организацията на движението. Град Плевен го няма този план. Общината трябва да го направи".
По думите му Плевен има проект за градска мобилност, но не е ясно дали е влязъл в сила. Генералният план за организация на движението е съвсем различно нещо, обясни арх. Дечев и подчерта, че за да се направи такъв, ще отнеме около година.
В дискусията участва и директорът на Областно пътно управление в Плевен инж. Йордан Първанов. Според него вариантите за обходния път са сведени до два. Ако се избере по-дългият, тогава магистралата ще стигне първа до Плевен, подчерта той.
"Обходният път е много необходим за Плевен - и стратегически, и икономически. Задължителен е за изграждане", категоричен бе инж. Първанов.
Целия репортаж на Латинка Светозарова в предаването "12+4" чуйте в звуковия файл.
Реформа на пенсионната система в Кипър, модернизация на механизма за индексация на заплатите, подобряване на трудовите регулации са включени в правителствените планове за следващия период, обяви президентът Никос Христодулидис в приветствието си към кипърските работещи по случай 1 май. Правителството се стреми да гарантира, че всеки работещ в..
Младото момиче от Хасково, чието тяло беше открито вчера, е убито чрез удушаване с примка, съобщи на брифинг окръжният прокурор на Хасково Иван Стоянов. 18-годишното момиче от Хасково е убито в деня на изчезването Тялото на Магдалена Русева, която беше обявена за общонационално издирване след сигнал от роднините ѝ на 26 април, беше открито..
Искания за мир и добро заплащане на труда отправиха гърците на многохилядни демонстрации за 1-ви май. В над 70 града на Гърция се проведоха първомайски демонстрации в рамките на 24 часовата стачка на синдикатите. Хиляди работници, безработни, студенти и пенсионери се включиха в протеста. В стачката участваха железничари, моряци, шофьори на..
Това са едни закачки, които са откакто се сблъскаха в политиката Бойко Борисов и Румен Радев . Това мнение изказа пред БНР ген. Спас Спасов, бивш военен пилот, председател на фондация "Български ВВС", във връзка с разменените остри реплики между лидера на ГЕРБ и държавния глава за първия изтребител Ф-16 Блок 70, който България получи на 2-ри април...
С поклонение пред Паметника на булаирци (13-и Рилски полк), с поднасяне на венци и цветя, в Кюстендил честваха 149 години от Априлското въстание. Кметът на Общината инж. Огнян Атанасов, областният управител инж. Методи Чимев, представители на политически и обществени организации, граждани отдадоха почит към дейците и героите на Априлската епопея...
"Очакванията на такъв ден са за много труд , защото имаме много да наваксваме , а като че ли това остава на заден план". Това подчерта пред БНР доц. Николай Крушков от УНСС, ръководител на Института по интелектуална собственост и технологичен трансфер. Работещи в различни страни отбелязват Международния ден на труда В интервю за предаването..
" Трудът не е кой знае колко извеждан като голяма ценност в българската, пък и въобще в литературата , може би за разлика от изобразителните изкуства. Поне така ми се струва". Това коментира в интервю за БНР проф. Николай Аретов , литературен критик: "Като обект на изображение като че ли трудът е една тегоба, една мъка за хората, които трябва с..
"С навлизането на дигиталното евро еврозоната иска да обхване още по- голяма територия, защото, както казва Кристин Лагард, "нашата икономика..
Българският електроенергиен баланс все повече прилича на испанския. В последно време се инвестира основно в слънчеви мощности. Вятърни нови..
Има риск, ако с културното наследство не се занимават експерти. Това обясни пред БНР арх. Чавдар Тенев, председател на регионалната колегия на Камарата..