"Може би преди три години започнах да пиша романа, паралелно с разказите, които изненадващо за себе си, също започнах да пиша по време на пандемията, сподели за "Нощен Хоризонт" проф. Панайот Карагьозов, преподавал дълги години в СУ и автор на новата си книга- "Петте кьошета".
"Петте кьошета" е първият роман на проф. Панайот Карагьозов, който преди това е публикувал стихове и прозаични произведения.
"Тогава темата за общуването стана много актуална, както и общуването между по-малдите и по-старите поколения, за мълчанието, за липсата на комуникация сред младите хора.
А иначе в романа "Петте кьошета" има и пет герои, а в София има няколко места, които знаем като петте кьошета, често се свързват с тези на бул. "Прага", но моите пет кьошета са тези в родния ми квартал от детството - кв. "Лозенец".
В романа се преплитат съдбите на петима герои и тяхното преплитане става на едно петорно кръстовище. Определям този роман като роман - пъзел, защото идеята ми беше книгата да бъде композирана от сегменти, които ще се сменят като кино-кадри, без точна хронологическа последователност, те ще възстановяват събития предимно от миналото, а героите, споделяйки своите травми, в края на романа би трябвало да достигнат до катарзис, разказа още проф. Карагьозов.
На 15 юли започна Летен семинар за чуждестранна българистика, за който пристигнаха 80 човека от чужбина. Проф. Панайот Карагьозов е директор на Летния семинар по чуждестранна българистика.
Семинарът ще продължи до август.
"Ще имаме гости от Япония, Южна Корея, Китай, а за първи път от много време насам ще имаме и колеги от Виетнам. От европейските гости идват почти от цяла Европа.
Те ще учат български език за три-четири седмици, като някои успяват много да научат, други не съвсем, като най-слаб напредък има колеги от български произход, защото това, което са били научили от баби, от майки се е надгражда, а тези, които се стараят, особено азиатците, немци напредват много.
Слабо напредналите учат пет часа практически български език, по-напредналите учат три часа български и по избор участват в специализирани семинари по български език и превод, българска литература и културна антропология, народни песни и танци, водим ги на туристически забележителности, разказа още за БНР проф. Карагьозов.
Панайот Карагьозов завършва Славянска филология в Софийския университет и защитава докторати по сравнително славянско литературознание и полска литература в Карловия университет в Прага. През 1987 г. постъпва на работа в Софийския университет, където през 2005 г. става доктор на филологическите науки, а от 2006 г. е професор; заемал е всички изборни длъжности във Факултета по славянски филологии – ръководител на Катедрата по славянски литератури (2005– 2009), зам.- декан (1994–1997) и декан (2007–2015). От 2004 г. е директор на Летния семинар по чуждестранна българистика. Той е автор на осем книги, сред които монографиите „Самосознание словесности. Историографии славянских литератур“, „Някогашните славяни днес“ и „Славянските свети мъченици. Светост и канонизация; хроника и типология; критика и апология на славянското мъченичество“. Карагьозов има впечатляващ брой статии, публикувани на девет езика в научната периодика на дванадесет европейски страни, Япония, Канада и САЩ. Бил е гост-професор в Карловия университет в Прага (1997–2002) и Хокайдския университет в Сапоро (2002–2003) и е изнасял лекционни цикли в редица славянски университети. За заслуги за развитието на полонистиката и славистиката е награден с полски и чешки правителствени ордени и университетски отличия. Носител е на почетния знак на Софийския университет със синя лента. П. Карагьозов е поет и преводач на полска поезия, публикувана в стихосбирките „Целувки. Мария Павликовска-Ясножевска“, „Фрашки и целувки“, „Това тяло можеше да бъде мое. Избрани стихове от Еугениуш Ткачишин-Дицки“ и антологията „Полската поезия между двете световни войни“. Сборникът с разкази „Виртуалната кръчма. Мъжки приказки“ (Парадокс, 2022) е неговият дебют в художествената проза, романът "Петте кьошета" – в романовия жанр.
През 2021 г. за първи път фондация "Лъчезар Цоцорков" провежда кампанията "Окрили доброто", която отличава скрити герои от цялата страна. За четирите години досега отличените скрити герои са над 230. "Проф. Лъчезар Цоцорков – патрон на фондацията, е един от най-големите български дарители и меценат на културата . С капанията "Окрили..
Насоки и идеи, стъпки и упражнения, които да ни помогнат по пътя за реализацията на нашите мечти, даде в интервю за предаването "Нощен Хоризонт" Анастасия Карнаух - журналист, предприемач и собственик на онлайн бизнеси, както и създател на групата "50 цели за 2025" , в която близки и далечни на нея хора се учат да "целеполагат", т.е. да..
"Нова година - нов късмет!", но в днешно време май е по-коректно да се каже "Нова година - нов цвят от Пантон!", тъй като избраният от тях нюанс Мока Мус буквално ще виждаме в близките над 300 дни навсякъде около нас, включително по дрехите, по аксесоари и дори по домовете ни. Как и нашият дом бюджетно да е в крак с актуалните цветови..
Самото му име загатва интересна фамилна история и автобиография - Аугусто Ечевери Чуковски има колумбийска, френска, българска и беларуска кръв, но се чувства изключително свързан с културата на Полша, защото детството му преминава там. Преподава полски език в Софийския университет, а освен това е и музикант. Как празнуват в Полша и Колумбия,..
Културата на Южна Америка присъства в живота и празниците на семейството на Мануела Панаретова . Тя е испанист, преводач, преподавател по испански и италиански език, а личният ѝ живот е свързан с Чили, където живее по време на брака си с чилиец. Как отбелязват Коледа и Нова година в нейната фамилия и как съчетават българската и чилийската..
Таня Лий e българка, а съпругът ѝ Джегук Лий е от Южна Корея. След като се запознават благодарение на общ познат от корейската общност в България, първоначално ги събират разговорите за Съединените щати и любовта им към тази държава отвъд Океана. Сега вече като семейство Таня, Джегук и синът им Дамин съчетават в ежедневието и празниците си..
В Афганистан Новата година – Навруз , всъщност ще посрещнат на 21-ви март, а не на 1-ви януари, защото празнуват по друг календар. Част от афганистанската общност в България обаче ще отбележи 2025-година заедно с нас. Какви са приликите и разликите в празнуването тук и там, както и как смесват традициите афганистанците в страната ни разказа..
Предложеният бюджет за 2025 г. не трябва да минава, но в същото време не трябва и да стои в неизвестността. Това заяви пред БНР Георги Кадиев от..
КНСБ предупреди, че ако бюджетът за тази година не бъде приет, може да се очаква вълна от протести. "Струва ми се, че за пореден път бюджетът..
Има реална опасност професията на акушерката да изчезне у нас. Това обясни пред БНР Ралица Янева, член на УС на Алианса на българските акушерки. Тя..