"Може би преди три години започнах да пиша романа, паралелно с разказите, които изненадващо за себе си, също започнах да пиша по време на пандемията, сподели за "Нощен Хоризонт" проф. Панайот Карагьозов, преподавал дълги години в СУ и автор на новата си книга- "Петте кьошета".
"Петте кьошета" е първият роман на проф. Панайот Карагьозов, който преди това е публикувал стихове и прозаични произведения.
"Тогава темата за общуването стана много актуална, както и общуването между по-малдите и по-старите поколения, за мълчанието, за липсата на комуникация сред младите хора.
А иначе в романа "Петте кьошета" има и пет герои, а в София има няколко места, които знаем като петте кьошета, често се свързват с тези на бул. "Прага", но моите пет кьошета са тези в родния ми квартал от детството - кв. "Лозенец".
В романа се преплитат съдбите на петима герои и тяхното преплитане става на едно петорно кръстовище. Определям този роман като роман - пъзел, защото идеята ми беше книгата да бъде композирана от сегменти, които ще се сменят като кино-кадри, без точна хронологическа последователност, те ще възстановяват събития предимно от миналото, а героите, споделяйки своите травми, в края на романа би трябвало да достигнат до катарзис, разказа още проф. Карагьозов.
На 15 юли започна Летен семинар за чуждестранна българистика, за който пристигнаха 80 човека от чужбина. Проф. Панайот Карагьозов е директор на Летния семинар по чуждестранна българистика.
Семинарът ще продължи до август.
"Ще имаме гости от Япония, Южна Корея, Китай, а за първи път от много време насам ще имаме и колеги от Виетнам. От европейските гости идват почти от цяла Европа.
Те ще учат български език за три-четири седмици, като някои успяват много да научат, други не съвсем, като най-слаб напредък има колеги от български произход, защото това, което са били научили от баби, от майки се е надгражда, а тези, които се стараят, особено азиатците, немци напредват много.
Слабо напредналите учат пет часа практически български език, по-напредналите учат три часа български и по избор участват в специализирани семинари по български език и превод, българска литература и културна антропология, народни песни и танци, водим ги на туристически забележителности, разказа още за БНР проф. Карагьозов.
Панайот Карагьозов завършва Славянска филология в Софийския университет и защитава докторати по сравнително славянско литературознание и полска литература в Карловия университет в Прага. През 1987 г. постъпва на работа в Софийския университет, където през 2005 г. става доктор на филологическите науки, а от 2006 г. е професор; заемал е всички изборни длъжности във Факултета по славянски филологии – ръководител на Катедрата по славянски литератури (2005– 2009), зам.- декан (1994–1997) и декан (2007–2015). От 2004 г. е директор на Летния семинар по чуждестранна българистика. Той е автор на осем книги, сред които монографиите „Самосознание словесности. Историографии славянских литератур“, „Някогашните славяни днес“ и „Славянските свети мъченици. Светост и канонизация; хроника и типология; критика и апология на славянското мъченичество“. Карагьозов има впечатляващ брой статии, публикувани на девет езика в научната периодика на дванадесет европейски страни, Япония, Канада и САЩ. Бил е гост-професор в Карловия университет в Прага (1997–2002) и Хокайдския университет в Сапоро (2002–2003) и е изнасял лекционни цикли в редица славянски университети. За заслуги за развитието на полонистиката и славистиката е награден с полски и чешки правителствени ордени и университетски отличия. Носител е на почетния знак на Софийския университет със синя лента. П. Карагьозов е поет и преводач на полска поезия, публикувана в стихосбирките „Целувки. Мария Павликовска-Ясножевска“, „Фрашки и целувки“, „Това тяло можеше да бъде мое. Избрани стихове от Еугениуш Ткачишин-Дицки“ и антологията „Полската поезия между двете световни войни“. Сборникът с разкази „Виртуалната кръчма. Мъжки приказки“ (Парадокс, 2022) е неговият дебют в художествената проза, романът "Петте кьошета" – в романовия жанр.
"Fall on me" е песента, с която световноизвестният тенор Андреа Бочели представи сина си Матео през 2018-а година. Младият Бочели ще има концерт у нас на 11 юни в Античен театър - Пловдив . Матео е на 27 години, а през 2023-та издаде и своя дебютен албум. Младият талант даде първото си интервю преди концерта в България за "Понеделник вечер"...
Оксана Цветанова е директор на Регионалната библиотека „Хр. Смирненски“ в Плевен“. Работи от 1989 г. в културния институт. Владее италиански, руски, английски и немски език. Как ще се развива библиотеката, какви проекти се реализират, за да стане привлекателно място в града? Латинка Светозарова разговаря с Оксана Цветанова в звуковия файл.
През седмицата редица институции и много врачани почетоха 80-я рожден ден на един от ярките музикални дейци във Враца и региона - маестро Томислав Аспарухов. Неговият значим принос за културния живот във Врачанско е в развитието на хоровото изкуство. Той е основател и диригент на редица певчески формации, а негови възпитаници са стотици..
Отец Стоил е свещеник в Ракитово. Служи в храма "Света Неделя". Родом е от Велинград. Носи името на дядо си Стоил. За здраве и изцеление баба му го водила от малък по църкви и манастири, защото е бил болнаво дете. От нея е закърмен с любов към Бога, който го води към дверите на църквата, в която служи вече 26 години. "Ние всякога трябва..
На София филм фест гост бе и черногорският театрален и филмов продуцент Никола Вукчевич . Носителят на "Оскар" Данис Танович: Киното надхвърля границите и езиците Във филма си "Крепост на силата" той сблъсква войната и религията, за да разберем какво е кодът на честта и колко важна е ролята на саможертвата не само за времето,..
През 2002-ра босненският режисьор и сценарист Данис Танович печели "Оскар" за чуждоезичен филм със заглавието "Ничия земя". Тази година, за София филм фест, той дойде, за да представи новия си филм "След края на лятото" . История, развиваща се на красив хърватски остров ни запознава с жена, която изследва сложната същност на семейните връзки и..
"В момента трябва да преформатираме цялата матрица на Европейското икономическо сътрудничество , защото Европа е изправена пред необходимостта да генерира, да създаде и то на базата на много широк консенсус собствена икономическа и финансова доктрина, защото Европа е в тежка рецесия, на границата на икономически колапс , който до голяма степен, за..
Недостигът на медицински сестри у нас засяга цялата здравна система. Липсват около 30 000 медицински сестри . Това заяви пред БНР доц. Камелия..
"Очаква се новозеландско, дълбоко замразено агнешко, което вече е влязло в България. Вече е в пещерата на Али Баба, започват да го разфасоват ...
Съдебната система се променя през политиката. Политиката обаче не може да оправи съдебната система, тъй като съдебната система не може да дисциплинира..