Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Армин Лашет: Сега много французи ще потърсят съвет от нас как се правят коалиции

Горещи времена за Германия и Франция

Клер Демесме: Без тесните връзки между Берлин и Париж нещата в Европейския съюз биха вървели трудно

| Анализ
Еманюел Макрон и Олаф Шолц
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Следвоенната история на Европа превърна някогашните врагове Франция и Германия в приятели. Партньорството им е преминало през много трудни периоди, но французите и германците винаги са успявали да запазят и надградят лидерската си роля в Европа.

Откакто стопанин на Елисейския дворец е Еманюел Макрон обаче пукнатините в отношенията с Берлин сякаш са по-видими отвсякога. Амбициозният френски президент не успя нито с Ангела Меркел, а още по-малко с Олаф Шолц да намери онзи синхрон, който през годините постигнаха Валери Жискар д'Естен с Хелмут Шмид и Франсоа Митеран с Хелмут Кол.

Сложната политическа ситуация във Франция неминуемо ще се отрази на двустранните отношения и съответно на Европейския съюз, при това в труден исторически момент за Европа.

През 70-те години Франция и Германия полагат основите на икономическия и валутен съюз. След обединението на Германия заедно изготвят Маастрихския договор. През пандемичната 2020 година Берлин и Париж са двигателят на общия европейски дълг за справяне с последиците от ковид. Войната в Украйна се оказа изпитание за партньорството между Франция и Германия - за общата им представа за европейската сигурност, общата отбрана, енергийната сигурност и бъдещите отношения с Русия. Още по-сложни изглеждат отношенията им и заради отслабените позиции на президента във Франция и на канцлера в Германия.

"Всички изригнаха: Макрон е полудял, как може да свиква предсрочни избори, които крайната десница ще спечели с внушителна преднина? Случи се точно обратното. Макрон не е политик, който ще седи и ще чака следващите президентски избори през 2027 година и ще позволи крайната десница дотогава да разказва собствената си легенда, че е превзела Франция и Европа. Вместо това Макрон предизвика французите да кажат дали наистина искат това да се случи и успя",  коментира бившият неуспешен кандидат-канцлер на консерваторите в Германия Армин Лашет. Той обаче е един от най-близките до Франция германски политици, дългогодишен член на съвместната парламентарна асамблея и носител на най-високото отличие на Франция "Велик кавалер на Ордена на Почетния легион", връчено му от Еманюел Макрон.

Стратегията на Макрон, която описва Лашет, е стратегия за избор на по-малкото зло, за блокиране на пътя на крайната десница към властта. И тя "роди" безпринципни коалиции. Идеологически несъвместими партии се обединиха, но дали ще останат заедно е под въпрос. За Армин Лашет обаче това е оправдано, защото залогът в тези избори са били демокрацията и Европа.

"Ако беше спечелила, Марин льо Пен щеше три години да обяснява, че е завладяла умовете и сърцата на французите. А в действителност тя успя да завладее едва една трета от Франция. Двама от трима французи са "за" Европа и Макрон ги накара да излязат на избори и да го заявят чрез гласа си. Създаването на правителство ще е трудно, но чувството, че Франция вече е в лапите на крайнодесните, не се потвърди.

Това малко ми напомня на ситуацията в Германия - и ние тук се правим, сякаш Източна Германия е загубена за демокрацията и за европейската интеграция, но всъщност само една трета от хората са гласували за крайнодесните популисти от "Алтернатива за Германия". Мнозинството е срещу тях. Когато избирателната активност е висока, популистите нямат шанс", убеден е Армин Лашет.

Високата избирателна активност наистина направи впечатление. Толкова голяма ли беше опасността от крайната десница и това ли мобилизира французите? И какво могат да научат германците от френския опит?

"Опасността наистина беше голяма и не е отминала! Аз живея и работя в Германия от много години и много бих искала да видя, че германците също осъзнават колко опасна е крайната десница, и че няма да чакат толкова дълго, колкото французите и няма да й позволят да се намести трайно в политиката. Тези хора са опасни за нашата Европа", смята френският политолог в Хумболтовия университет в Берлин Клер Демесме.

Малцина знаят, че бившият канцлер Ангела Меркел все още е сред най-популярните чужди политици във Франция. Известно е, че Макрон и наследникът на Меркел - Олаф Шолц, не се харесват особено. Те са и много различни. В сравнение с президента, канцлерът е много по-сив политик, по-тих и по-умерен. А Макрон е темпераментен и умее да се представя добре в публичното пространство. Въпреки че химията между двамата не се получава, като лидери на двете основни сили в ЕС те са принудени да са най-добри приятели. Каква промяна в двустранните отношения очаква след изборите Демесме:

"Тези отношения са много стабилни и силни, те са институционализирани между министерствата на двете страни. Без тесните връзки между Берлин и Париж нещата в Европейския съюз трудно биха вървели. Макрон и Шолц осъзнават това. Ако обаче "Националният сбор" беше спечелил изборите, европейският мотор вероятно щеше да изгасне. Защото Франция в ръцете на крайната десница щеше да води деструктивна политика срещу европейската интеграция.

Важно е и да погледнем към членовете на лявото обединение. То се състои от четири партии, които са много различни по много въпроси, но са обединени от социалната тематика. И четирите формации искат да свалят пенсионната възраст и да я върнат на 60 години, както беше преди пенсионната реформа на Еманюел Макрон. Самият той спечели втория президентски мандат като по-малкото зло в надпреварата с националистите на Марин льо Пен. Социологическите проучвания са категорични - Макрон продължава да губи подкрепа и две трети от французите не одобряват пенсионната реформа.

Но когато се вгледаме в детайлите, като например какво мислят тези четири партии за актуалните политически теми в Европа, ще видим, че те нямат обща позиция. В лявата радикална партия на Жан-Люк Меланшон има много отявлени евроскептици. Да не говорим за изключително агресивния памфлет на Меланшон срещу германците, който беше публикуван през 2015 година под заглавие "Германската зестра" и представлява остра критика към Берлин. Меланшон описва Германия като "чудовището на Европа", което държи в лапите си Европейския съюз и следва единствено германските интереси.

В това ляво обединение членуват още Зелените и социалистите, които пък са проевропейски партии. Така че ще бъде трудно тези формации да намерят общ език по европейските теми. А това от своя страна ще бъде препъникамък в отношенията на Франция с европейските партньори", обяснява Клер Демесме, която все пак смята, че Европа може да си отдъхне, след като не крайната десница спечели вота. "Успех за Марин льо Пен щеше да е тежък удар за европейската помощ за Украйна", отчита още тя.

"Но от тук насетне става сложно, защото вътрешнополитическите теми са тясно свързани с европейските политики. Финансовата дисциплина е първият горещ картоф в ръцете на новите управляващи. Но за момента не виждам победителят в изборите да има ясна представа какво ще прави на европейски терен, защото фокусът им е върху вътрешните проблеми", изказва опасенията си Клер Демесме. Първото предизвикателство ще е съставянето на правителство.

"Сигурно много французи сега ще потърсят съвет от нас как се правят коалиции", опитва с шега да разведри сложната ситуация в Париж Армин Лашет от Християндемократическия съюз:

"Традицията във Франция повелява президентът да има мнозинство в парламента. Той е силната фигура във френската политика. Но сега изведнъж френските политици трябва да правят компромиси. А във френската политика компромисът се възприема като предателство. Нашият опит е друг - компромисът е съставна част на демократичния ред. Имах опасения, че крайната левица ще оглави правителството, че премиер може да стане един отявлен антисемит, но това няма да се случи и можем да си отдъхнем, но временно - борбата продължава", посочва Армин Лашет.

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Снимката е илюстративна

Разработки на плазмени двигатели във Физическия факултет на Софийския университет

Българи правят малки спътници с плазмени двигатели. Това се случва във Физическия факултет на Софийския университет.  Технологията е перспективна, защото е нишова и тепърва се развива.  Конкуренцията сега в областта на малките сателити е малка, казва Стоил Иванов, асистент във Физическия факултет на Софийския университет. Той има дисертация по..

публикувано на 11.01.25 в 06:30
Войник от

Батальонът "Азов" ще набира чужденци в редиците си

Украинският батальон "Азов" възнамерява да набира английско говорящи чужденци в редиците си, предава британското издание "Гардиън". Решението им идва в очакване на мандата на Доналд Тръмп като президент на Съединените щати. Тръмп вероятно ще спре или намали американската военна помощ за Украйна и това ще усложни ситуацията на фронта.  Известният..

публикувано на 11.01.25 в 05:19
Жители на Газа се редят за храна в Хан Юнис.

"Лансет": Загиналите палестинци в Газа са много повече от официалните данни

Броят на загиналите палестинци вследствие на войната в Газа вероятно е значително по-висок от официалните цифри на здравното министерство на Ивицата, управлявано от групировката "Хамас". Това сочи изследване, публикувано в престижния медицински журнал "Лансет" ( The Lancet ) и цитирано от Би Би Си.  Проучването е оглавявано от британски екип и обхваща..

публикувано на 11.01.25 в 04:55
Община Болярово

Проект срещу безводието в Странджанския край

В крайграничната община Болярово и през тази година ще се търси решение на пробемите с безводието и остарялата водопроводна мрежа, информираха от администрацията.  До дни започва мащабен проект в село Мамарчево на стойност близо 9 млн. лева. Засушаването в Странджанския край продължава от няколко години.  Същевременно  лошото състояние на тръбите в..

публикувано на 11.01.25 в 03:32
Изгорели домове след пожарите в Калифорния.

Загиналите при горските пожари в Калифорния вече са 11

Американското здравно министерство обяви извънредно положение за общественото здраве в Калифорния заради опустошителните горски пожари в щата. Жертвите на огнената стихия досега са 11, но президентът Джо Байдън съобщи, че се очаква броят на загиналите да се увеличи.  Американският държавен глава оприличи ситуацията в Калифорния с военна зона, преживяла..

публикувано на 11.01.25 в 03:24

Британците няма да останат без газ през зимата, увери ключова енергийна компания

Компанията "Нешънъл газ" (National Gas), която притежава газопреносната мрежа на Обединеното кралство, успокои изпадналите в паника британци след притеснително изявление на "Сентрика" (Centrica), собственик на "Бритиш газ" (British Gas). От дружеството обявиха по-рано, че страната разполага с газ само за по-малко от седмица поради намаляване на запасите..

публикувано на 11.01.25 в 02:40

Хиляди протестираха в Словакия срещу външната политика за по-тесни връзки с Русия

В петък хиляди протестиращи се събраха в Братислава и други словашки градове, за да протестират срещу стремежа на правителството да търси по-тесни връзки с Русия въпреки нахлуването ѝ в Украйна, предаде Франс прес. Словашкият премиер Роберт Фицо е един от малкото съюзници на Кремъл в рамките на Европейския съюз, който привлече Братислава..

публикувано на 10.01.25 в 22:24