Заработи оперативна група за противоминни действия в Черно море

Оперативната група за противоминни действия в Черно море започна своята работа. Корабите на България, Румъния и Турция ще подсигуряват корабоплаването в териториалните си води. 

От началото на войната до март тази година експертите от България, Румъния и Турция са унищожили общо 15 мини в Черно море. Сигналите за съмнителни обекти обаче са били многократно повече. И затова противоминната група ще патрулира само в териториалните води на трите държави. До 16 юли ще участва и в морската фаза на българското учение "Бриз 24". По време на активацията корабите ще посетят пристанищата в Истанбул, Бургас и Констанца. 

Началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов обясни:

"Активацията ще бъде в Истанбул. Очакваме групата в периода 4 - 6 юли в България. Ще има още две активации – през септември и през ноември, които ще започнат от България. Постигнато беше споразумение на политическо ниво за създаване на тази група в отговор на минната опасност в Черно море. Това е една добра инициатива". 

В края на май служебният кабинет разреши изпращането на до 10 военни на длъжности в противоминната група, както и четири военни кораба, клас фрегата – с екипаж до 153 военнослужещи и противоминен кораб с екипаж до 50 военни. Минният ловец "Струма" вече отплава за Турция.

От морското командване казват, че това е първото участие на кораб в подобна операция след края на Втората световна война.

Румъния ще участва с противоминния кораб "Аксенте". Турция - с противоминния кораб "Акчай" и кораб за командване и управление "Капитан Гюнгюр Дормуш". 

Турция е водеща в противоминната група. Командващ ще е контраадмирал Юсуф Акюз. Още миналия август Турция настоя за осигуряване на безопасността на морските пътища в Черно море. На конференция в София преди два месеца заместник-директорът по отбрана и сигурност от министерството на отбраната на Турция Рефик Тезджан каза, че в Черно море започва период на увеличаване на опасности и конфликти, които прерастват във война. В тази ситуация Турция полага многостранни усилия за запазването както на регионалната, така и за глобалната сигурност. 

"Прилагаме и Конвенцията от Монтрьо по надежден и безпристрастен начин, което е важно за баланса и сигурността на Черно море. Оценяваме, че всички държави спазват правилата на конвенцията. Тя не трябва да се счита за пречка за съюзническите държави, тъй като това ограничава Русия да подсилва Черноморския си флот". 

Конвенцията от Монтрьо от 1936 г. осигурява суверенитета на Турция над проливите Босфор и Дарданели. Клаузи в нея обаче поставят ограничения за присъствието, влизането и тонажа на военни кораби от нечерноморските държави.

Затова и сегашната противоминна операция не е на НАТО. Различни изявления от предишните месеци обаче допуснаха, че представители на нечерноморски НАТО-вски държави може да участват със съвети, екипи или способности. 

Рефик Тезджан обясни:

"По отношение на свободно носещите се в морето мини. Това е друг важен въпрос за Черно море и морското корабоплаване. Затова с България и Румъния имаме противоминна морска група. Тази инициатива е важна за нашите регионални съюзнически усилия, което също се насърчава от решенията на НАТО във Вилнюс. Тази инициатива е отворена за участие само за кораби на други държави с излаз на Черно море, докато войната приключи. Според Меморандума за разбирателство партньорските нации могат да участват в тази инициатива със съгласието на Турция, България и Румъния. Имам предвид Грузия. Искам обаче да отбележа, че когато войната свърши, Украйна е добре дошла в тази организация. Безценен принос от трети съюзници също е добре дошъл. Може с безпилотни летателни апарати, разузнаване, морски патрул, авиация, специални операции на екипи от нашите морски съдове, водолазни екипи с оборудване".

След началото на войната в Украйна САЩ също определиха Черно море като стратегически регион. 

Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен дори припомни преди време, че имат специален документ с фокус засилването на сътрудничеството в областта на сигурността и отбраната, повишаването на икономическата интеграция и устойчивост, енергийната сигурност и демократичните ценности.

Но към момента Рефик Тезджан остава на позицията, че сигурността в Черно море трябва да е предимно задача на граничещите с крайбрежието му съюзници.

"Ние също вярваме, че всяка стъпка, която трябва да бъде предприета в Черноморския регион, трябва първо да бъде консултирана между съюзниците с излаз на Черно море. Също така подкрепяме и други инициативи за сигурността на Черно море и териториалната цялост на Украйна. И в тази връзка оценяваме усилията, които Обединеното кралство, както и Норвегия, правят за развитие на украинските морски сили и способност да защитават морския фланг на Украйна и да възпират Русия. Като допълнение към двустранното ни сътрудничество с Украйна, Турция обмисля начини за помощ при обучението и поддръжка на амфибийни и авиационни средства. 

Ако мислим за спечелване на битката за Черно море, трябва да имаме предвид не само морето. Трябва да се съсредоточим и върху сушата. Затова и система за противовъздушна отбрана под егидата на НАТО е важна. И другият въпрос е много важен - за общото планиране, стандартизация, съвместно снабдяване за нуждата на нашите способности. Турция има двустранни отношения с Украйна по тази тема. Но както войната показа, производството на отбранителната промишленост е жизненоважно за воденето на война в дългосрочен план. За съжаление, поради изключващия подход на Европейския съюз срещу Турция, нашата непрекъснато развиваща се отбранителна индустрия беше несправедливо пренебрегвана. И Европейският съюз не се възползва правилно от нашия капацитет. С други думи, дискриминационното поведение на Европейският съюз към не-членовете на ЕС има негативен отпечатък към практическата помощ, която може да бъде оказана на Украйна", каза заместник-директорът по отбрана и сигурност от министерството на отбраната на Турция.