България трябва да развие Регионален кризисен център, свързан с адаптация към климатичните промени.
Това каза пред БНР бившият министър на околната среда и водите Юлиян Попов, старши съветник на Европейската фондация за климата.
"Надявам се един ден да стане това - България трябва да развие Регионален кризисен център. Защото това, което изпитва Гърция - тя е в много голяма степен подложена на риск от горски пожари - изисква не само гръцка намеса, изисква и международна намеса, когато кризата е много голяма. Така че един Регионален център, свързан с адаптация към климатичните промени и справяне с екстремни състояния, който е базиран в България, би бил от голяма помощ и за България, и за съседните страни. Освен това би бил перфектната регионална дипломация, защото няма по-добра дипломация от това да помогнеш на съседната страна, когато става дума за беда".
Той подчерта, че дирекцията по политики, свързани с промените на климата в МОСВ, при неговото управление е била превърната в главна дирекция, "което ѝ дава по-висока степен на влияние и на анали", както и е бил увеличен нейният екип:
"Много е важно тази дирекция да работи с всички министерства - на здравеопазването, на енергетиката, социалното, на регионалното развитие и т.н. Това е структурна промяна, която вече дава резултати и се надявам в бъдещето да промени климатичната политика в България. Повечето министерства на страните от ЕС, които са свързани с климат, са министерства на климата и нещо - на енергетиката и климата, на иновациите и климата, на околната среда и климата. Аз имах амбицията да прекръстим МОСВ на Министерство на околната среда и климата, но може би това ще стане в бъдеще".
Юлиян Попов изтъкна, че в края на юли в София ще се състои най-голяма международна научна конференция за климата:
"Тя ще събере делегации от над 150 държава и ще може да въвлече много български учени и хора, които се занимават професионално с климатичните промени. Тогава нашето разбиране на климатичните промени ще могат да навлязат в научните среди много дълбоко. Защото предвижданията не трябва да се правят на базата на тревога, а на базата на модели и на наука. Това е голямо постижение, че успяхме да го докараме в България".
Напоителната система за земеделие в България трябва да се възстанови, категоричен беше бившият министър на околната среда и водите и добави, че трябва да се преосмисли начинът, по който се управляват язовирите в страната:
"Управлението на водата в България трябва драматично да се промени. ... Това е управление на язовирите, почистване и ревитализация на реките, включително и в градски условия, и напоителните системи. Трябва да се намалят значително загубите във ВиК. ... Всичко това трябва да се преосмисли. Инвестициите в тази сфера са огромни, но те са оправдани заради бъдещето на нашите деца, защото климатичните промени, загубите на води са нещо, което може да докара огромни щети на България, ако не се овладее този сектор, който сега е малко оставен".
Интервюто на Явор Стаматов с Юлиян Попов в предаването "Неделя 150" можете да чуете от звуковия файл.
Новоизбраният президент на Съединените щати Доналд Тръмп номинира Памела (Пам) Бонди за главен прокурор, след като Мат Гейц, който беше първата му номинация - оттегли кандидатурата си, предаде Асошиейтед прес. Пам Бонди е бивш главен прокурор на Флорида и отдавнашен съюзник на Тръмп. Тя е председател на мозъчния тръст Институт за политика "Америка..
Кипър е домакин на среща на организации на гражданското общество от Израел и Палестина. За участие в нея днес в Никозия пристига върховният представител по външната политика и сигурността на Европейския съюз Жозеп Борел. Двудневната визита в Кипър на Жозеп Борел е част от обиколката му в Близкия изток, като той идва на острова след..
„Украйна не се страхува от Путин“, заяви пред Скай нюз бившият външен министър на страната Дмитро Кулеба. Запитан колко е притеснен от съобщенията, че междуконтинентална ракета е била използвана срещу Украйна, Кулеба отговори: "Преживяхме толкова много ракетни атаки. Когато срещу теб са изстреляни 100 ракети и дрона за една нощ, това е не..
У нас ще пристигнат делегации на всички поместни православни църкви по повод 100 години от освещаването на патриаршеския храм-паметник "Свети Александър Невски". Празникът се отбелязва на 23 ноември, когато църквата почита паметта на Свети Александър Невски. Празнични богослужения ще бъдат отслужени днес и утре по повод 100 години от..
Измененията в Конституцията от декември 2023 г. създадоха в голяма степен невъзможност да се избере председател на Народното събрание . Това мнение изрази пред БНР доц. Христо Орманджиев, преподавател по конституционно право във Великотърновския университет. Тези промени не бяха удачни , смята той. Съгласие на народните представители..
Живеем в свят, в който не физическото оцеляване е на преден план, а емоционалното . Това заяви пред БНР д-р Ирина Лазарова, председател на Българската асоциация по когнитивно-поведенческа психотерапия, преди утрешния Ден на психотерапията. Хората се страхуват най-вече от това дали ще могат да реализират потенциала си, да реализират концепциите..
Инвестирането в хората, образованието, иновациите и технологиите е ключът към успеха в бъдеще. Това каза президентът в Сингапур, където е на работно посещение, при откриването на бизнес форум с участието на представители на български и сингапурски компании. "Ключът към бъдещето е партньорството и ние сме тук, за да развием приятелство и..
Обществото е заблудено за БДЖ, защото всеки чака частен превозвач да дойде с неговите хубави влакове и да предлага по-добра услуга. На..
БСП не е вече БСП! Не ние си тръгваме от БСП, а БСП си тръгва от нас! Това каза пред БНР Петко Тюфекчиев, който заедно с други членове на три..
"Обсъжда се желанието на евроатлантическото мнозинство в НС да влезем по най-бързия начин в еврозоната. Скритата инфлация е много по-голяма от..