Хю Ловат: Международният съд може да даде лост за примирие в Газа

Слабо вероятно е своеобразният ултиматум на Ганц или гибелта на Раиси да променят хода на войната в Близкия изток. Инициативата на Хан има повече шансове да стори това, смята Хю Ловат, старши сътрудник на Европейския съвет за външна политика. В предаването "Събота 150" той посочи, че Международният наказателен съд е един от малкото лостове за влияние върху настоящото израелско ръководство, но някои от западните съюзници на Израел могат да подкопаят легитимността му.

Редица европейски страни се въздържат от признаване на палестинската държава, сред тях Германия, Франция, Великобритания. Виждате ли в съвместната инициатива на Мадрид, Дъблин и Осло стъпка към по-координирана европейска политика по отношение на израелско-палестинския конфликт?

"Нека не забравяме, че държавите, признали Палестина, са повече от 140. Да не забравяме също, че сред тях има и страни от Евросъюза, например България. Някои от тях днес са по-близки до линията на Израел като, да речем, Унгария. Разбира се, разделението в Евросъюза е дълбоко. Не мисля, че това ще се промени скоро. Формулирането на единна европейска политика по израелско-палестинския въпрос винаги ще е предизвикателство.

Все пак, за да добавя нещо положително, понякога разногласията между европейците се преувеличават. Имало е случаи, в които те са се обединявали. Видяхме как преди няколко месеца 27-те излязоха заедно с призив за хуманитарна пауза на бойните действия в Газа. Видяхме единство между някои страни-членки, когато трябваше да бъдат санкционирани еврейски заселници заради насилие над палестинците на Западния бряг. Видяхме също и мощна солидарност на европейците с Израел в отговор на ужасяващото нападение на "Хамас" от 7 октомври.

Има огромна необходимост от нов подход. Тридесет години след договореностите от Осло е повече от ясно, че близкоизточният мирен процес не проработи - вижте ситуацията, в която се намираме днес! Преговорите са важни и ролята на Съединените щати е важна, но първо трябва да бъдат създадени условия за успех на дипломацията. Признаването на Палестина, според мен, е една от многото необходими стъпки в тази насока."

Изтъквали сте неведнъж, че признаването на палестинската държава би било напразно без реформиране на палестинските институции - президентът Махмуд Абас трябва да възстанови независимостта на съдебната власт, да пресече нарушаването на човешките права, да допусне демократизация. Как обаче трябва да се процедира с "Хамас" след престъпленията от 7 октомври? Нито военната сила на групировката, нито популярността ѝ сред палестинците изглеждат прекършени.

"Ясно е, че израелската военна операция в Газа няма да премахне "Хамас", независимо от твърденията на израелското правителство в противното. Това твърдя не само аз - твърдят го и израелски военни, и официални лица от САЩ. Така че "Хамас" ще остане фактор в палестинското уравнение. Тази групировка днес е по-силна политически - по-популярна. Това се дължи не на зверствата от 7 октомври, а на провала на политическия процес.

Ако искаме да отслабим "Хамас", трябва да предложим надеждна алтернатива за защита на политическите права на палестинците чрез дипломация и ненасилие. Необходимо е надеждно и жизнено палестинско представителство. Ясно е, че понастоящем палестинската администрация и партията, която я съставлява - партията Фатах на Махмуд Абас, са изключително слаби, вътрешно разединени и крайно непопулярни.

Така че, за да отговоря на въпроса Ви, нужен е политически път. Нужна е и по-добра алтернатива на "Хамас", да се отвори пространство за нови, прогресивни палестински партии.

Сигурно е, че "Хамас" ще остане фактор. И, независимо дали ни харесва или не, в даден момент (да се надяваме в момент, когато вече е отслабена) тази организация трябва да бъде пресметната в уравнението. "Хамас" трябва да бъде включена в политическия процес, защото иначе в даден момент може да го взриви. Колкото и трудно да е да се изговорят тези думи, именно така се твори мир по целия свят. Конфликтите намират решение, когато миротворците интегрират терористите в политическия процес. Ирландия е добър пример за това."

Бени Ганц - един от най-популярните политици в Израел днес - изложи визията си за администрация от американски, европейски, арабски и палестински представители, която да управлява Газа под израелски военен контрол и да положи основите на "алтернатива, която не е нито "Хамас", нито Абас". Смятате ли това начертание за осъществимо?

"Не е реалистично да мислим, че Палестинската автономия няма да играе роля в бъдещето на Газа. Причините за това са много. Най-простата причина е, че арабските страни няма да се съгласят да се ангажират с Газа, даже в случай на примирие, ако автономната администрация не ги упълномощи. Освен това се съмнявам, че европейските правителства ще искат да се замесват пряко в Газа. Самата идея да се създаде още един противник на администрацията в Рамала (редом с "Хамас"), т.е. да се задълбочи разцеплението между палестинците, едва ли е от полза за мирния процес.

Трябва да осъзнаем горчивата действителност, че препятствието пред примирие в Газа днес е Израел. Не искам да подценявам пречките, които "Хамас" създава. Но почти всички са съгласни, че Палестинската администрация е необходим елемент за следвоенна Газа - и Съединените щати, и европейците, и арабите, а подозирам, че при определени условия и "Хамас" ще се съгласи. Само Израел не е съгласен. И друго - за да може администрацията да се установи в Газа е нужно обещанието за палестинска държава. И тук единствената страна, която е против това обещание, е Израел."

Израел явно върви към вътрешнополитическа криза. Защото Ганц постави на Нетаняху 3-седмичен срок да се ангажира с оттегляне от Газа и военна служба на ултраортодоксалните - условия, които коалиционните партньори на премиера отхвърлят. Дали, ако един ден се стигне до правителствена промяна, Ганц ще се окаже лидер, с когото международната общност може да работи за справедливо и трайно решение на близкоизточния конфликт?

"Дори ако Ганц напусне военния кабинет, Нетаняху ще запази мнозинството си в партньорство с крайната десница. Какво ще се промени, ако един ден Ганц вземе властта? Предполагам, че ще е по-склонен да сътрудничи с Палестинската администрация и да ограничи някои от най-въпиющите прояви на колонизацията на Западния бряг. Но по големия въпрос - дали Ганц ще се ангажира с идеята за две държави, оставам скептик. Повечето израелски лидери вече не са запалени по тази идея. Това може да се промени по вътрешнополитически подбуди. Но трябва да сме наясно - персонална смяна на израелското ръководство едва ли ще промени нещата като с магическа пръчка."

Как разчитате международните реакции на решението на прокурора от Международния съд Карим Хан да поиска заповеди за арест на израелски лидери едно с ареста на лидери на "Хамас" заради предполагаеми престъпления срещу човечеството? Франция се обяви в подкрепа на Международния наказателен съд, но други меродавни фактори като САЩ и Германия отхвърлиха отраз инициативата на Хан, защото според тях приравнявал ръководството на една демократична държава с това на екстремистка групировка. При това положение, не компрометира ли прокурорът дипломатическите усилия за натиск върху Тел Авив?

"Международното право и отговорността пред международната общност са изключително важни принципи. Те трябва да бъдат прилагани еднакво по отношение на врагове или на приятели. Точка. Ако съдът в Хага издаде международни заповеди за задържане, последиците ще са съвсем реални, ако не за (лидера на "Хамас") Яхия Синуар, който едва ли напуска Газа, то със сигурност за Бенямин Нетаняху. Той няма да може да пътува за Европа. Няма да може, например, да посети Олимпийските игри в Париж.

Има признаци, че израелското правителство се вслушва в Международния съд, например за допускане на повече хуманитарна помощ в Газа. Но ефектът на разпоредбите от Хага досега е ограничен. Според мен има опасна тенденция Съединените щати и някои европейски страни умишлено да делигитимират Международния наказателен съд и да позволят международното право да бъде пренебрегнато в полза на Израел. Така институции като съда в Хага, толкова важни в случаи като руско-украинската война, биват отслабвани в името на подкрепата ни за Тел Авив. Това вещае огромни последици, които ще се върнат като бумеранг върху Запада в момента, когато той изпита нужда от Международния съд, но тази институция вече няма да има същия авторитет.

И така, как искането на прокурора и перспективата за издаване на международни заповеди за арест могат да повлияят върху събитията в Газа? На първо място е възпиращият ефект и за двете страни, което означава, че нито "Хамас", нито Израел не бива да вършат военни престъпления, включително на Западния бряг на река Йордан. Съветът за сигурност на ООН може да изиграе важна роля като замрази временно делото в Хага. Не за да даде имунитет на израелците, което би било много опасен сигнал. Съветът обаче може да обмисли такава стъпка, ако "Хамас" и израелците се ангажират искрено в преговорния процес, постигнат примирие и след това го спазват. Така заповедите за арест могат да се превърнат в лостове за влияние върху воюващите страни."

Ще промени ли гибелта на Ибрахим Раиси развоя на конфликта в Близкия изток? През следващия месец до президентските избори Иран ще бъде зает със себе си. Знаем, че "Хамас" и ред групировки в региона, които помагат на "Хамас", разчитат на лидерството на Техеран.

"Най-краткият отговор е "едва ли". Защото външната политика на Иран не се определя от президента, а от върховния лидер и от Революционната гвардия. Ако Раиси бъде наследен от умерен политик, това ще е сигнал, че дипломация е възможна. По всяка вероятност обаче и следващият ирански президент ще е много близък до лидера Али Хаменей, може би дори още по-твърдолинеен от Раиси. Тогава за дипломацията ще бъде далеч по-трудно."