Със сигурност в България има от съвременните суровини, необходими за развитието на новите технологии, твърди проф. Ирена Пейчева от Геологическия институт при БАН. Като един от инициаторите на предложението за програмата тя припомня: още през 2010 г. 14 редкоземни елемента са станали критични, защото Китай отказва да ги продаде на Япония. Досега от 17 до 34 са се увеличили елементите, които освен критични, вече се определят и като стратегически.
От пет медеца ЕС има законодателство за стратегическите суровини. Турция осигурява 98% от доставките на бор за ЕС. Южна Африка задоволява 71% от нуждите от платина. Китай е доминира в доставките на тежки редкоземни метали. Критичността идва именно от това, че огромна част от важните суровини са в малко държави, които не са сигурни доставчици и партньори.
Спешно е. Европа започна да осъзнава тази спешност през 2010 г., изтъква проф. Ирена Пейчева.
Дронове, ВЕИ, мобилни телефони, електрически автомобили, високопроизводителни компютри - всички засега се нуждаят от наличието на евтини, достъпни и лесно добивани суровини. Примерът с лития за литиево-йонните батерии е най-популярният. Оказва се, че САЩ, Перу, Чехия имат находища. Тайван и Китай също се съревновават. Дори Сърбия в за период от две години първо оттегли идеята за разработка на литиева мина, а преди месеци отново обяви, че би говорила с Англо-австралийската компания за разработката на находището в Западна Сърбия.
Китай е собственик на най-новото откритие в Сърбия, което е най-голямото ново откритие на Балканите и в Европа, уточнява проф. Пейчева. Само 2% от всички инвестиции в проучване по света са в Европа.
България не знае с какви стратегически суровини разполага. Активното проучване е прекратено преди 20 години и едва наскоро се е появила възможност за възобновяването му.
"Ние знаем наличните находища. Трябва да ги оценим за такива елементи. Преди 20 години, когато е спряло това активно проучване, никой не е определял редки земи в минералите. Техниката е била съвсем различна. Просто не сме гледали за тях", пояснява проф. Ирена Пейчева.
Според нея е много вероятно петгодишната програма скоро да тръгне, тъй като МОН вече я е публикувало за обсъждане и то е приключило.
Ако продължим със сегашното темпо на потребление, златото и литият след 20-25 години ще свършат. Ако обаче сега започнем проучване "от гола поляна" и работим всеки ден, без да ни спират юридически – зелени причини или административно, след 10 години ще можем да започнем, казва Петко Петров, доктор по минералогия и куратор в Националния музей "Земята и хората".
"Ако е голямо находището, ще ни трябват 15 години почти всекидневна работа. Няма за кога да чакаме. Ние сме една от малкото държави по света, които нямат геоложка служба."
Петров дава добър пример с Китай, инвестирал изключително много в проучвания на суровинната си база.
България разполага с голям потенциал за добив, преработка и рециклиране на критични и стратегически суровини и минерали, но целенасочени изследвания в тази област липсват, отчита програмата за изследване на критичните суровини.
От 2024-а, в продължение на пет години, ще бъдат разсрочено дадени 8,5 милиона лева. Освен за суровините, изследвания ще се правят за екологията и социалните ефекти от използването на суровините и добива.
Какви стратегически суровини биха излезли изпод българските земи?
"Повече от 10 типа находища има, които са с перспектива за намиране на критични суровини в България", смята проф. Пейчева.
"България е третият производител на мед в Европа след Полша и Испания. В нашите оловно-цинкови находища – индий, галий, германий, кадмий, кобалт, въобще не сме оценили какво има. Ние имаме всички елементи, които са в този списък. Можем да намерим големи находища, но трябва да кажем къде колко има."
Сега е моментът на огромните и бедни находища, но това, че са бедни, не значи, че са икономически неизгодни, защото има развити технологии и много голям потенциал. В Северна Македония откриха такива находища, коментира Петко Петров от Националния музей "Земята и хората".
"Иловица, на пръв поглед златото не се вижда, но има едно огромно находище около един вулкан и това е с огромен потенциал. Златото не се вижда, но го намериха и ще го разработват. Ние също можем да правим тези неща в България."
Засега учените уверяват, че разработките на такива находища са достатъчно щадящи природата заради новите технологии на добив, а ако той е доказано екологичен, ще има и нужната обществена подкрепа за добива на стратегическите и критични суровини.
Снимки: Добромир Видев
Залежи на нефт, газ и редкоземни елементи. Нови търговски маршрути и военни позиции – това са предпоставките за задаващата се нова Студена война между САЩ от една страна, и Русия и Китай от друга, за стратегическо предимство в тази част на света. Арктика ще бъде една от основните морски шамхатни дъски в новото противоборство както през..
Темата се поде и вече не се сваля – предпоставка за събуждането, отчита бившият министър на земеделието Кирил Вътев. "Вода в България има много, обаче се пилее и не се оползотворява . Престъпно е да имаме население без вода и земеделие без поливане!", смята той. В предаването "Преди всички" Вътев акцентира върху оптимизирането на..
През март Европа отчете, че през 2024 г. в региона е имало над 127 хиляди заразени с морбили . Това е най-големият брой случаи на дребна шарка от 25 години насам. "Вирусът никога не почива. Това е сигнал за събуждане", предупреди директорът на Световната здравна организация за европейския регион доктор Ханс Хенри Клуге . От..
Медийната среда в България се е подобрила, но продължава да е подложена на натиск отвън, както и на кампании с дезинформация. Това заяви в интервю за БНР Питър Хоръкс , бивш ръководител на Световната служба на Би Би Си ( BBC World Service ), както и на новинарския център на британската медийна корпорация. Как се справя Българското национално..
Пред Съдебната палата в Пловдив тази вечер ще се проведе протест с искане за по-строго наказание за Петър Чернев, обвинен в жестокото малтретиране на 5-годишния Адриан. На Чернев беше наложената присъда от 8 години "лишаване от свобода", а майката на пострадалото дете , която е живеела с него, беше освободена от наказателна отговорност и ѝ..
Все по-рано родителите забелязват затруднения в развитието на децата, които са признаци за състояние от аутистичния спектър, но отлагат търсенето на професионална помощ, а средната възраст за поставяне на такава диагноза е 4 години . Тази световна тенденция е валидна и у нас, каза за БНР д-р Десислава Маслинкова, детски психиатър в..
От гледна точка на турбулентността, която може да предизвика в самата Европейска прокуратура , казусът с Теодора Георгиева е безпрецедентен. Става дума за тежки съмнения за корупция при българския национален прокурор, който трябва да наблюдава всички досъдебни производства, водени от Европейската прокуратура в България. Това е изключително..
Недостигът на медицински сестри у нас засяга цялата здравна система. Липсват около 30 000 медицински сестри . Това заяви пред БНР доц. Камелия..
"Очаква се новозеландско, дълбоко замразено агнешко, което вече е влязло в България. Вече е в пещерата на Али Баба, започват да го разфасоват ...
Съдебната система се променя през политиката. Политиката обаче не може да оправи съдебната система, тъй като съдебната система не може да дисциплинира..