На хълм над Габрово, само на 3 километра от града, се намира късноантичната и ранновизантийска крепост "Градище". Старините в района привличат вниманието още по време на османското владичество, за тях пише големият дарител за новобългарско образование Васил Априлов. Камъкът от Градище е послужил за новостроящите се обществени сгради по време на Възраждането - практика, характерна за този период. Останките от някогашното укрепено селище дават представа за предшественика на Габрово - археологически обект, който е най-дълго проучваният тук, припомня директорът на Регионалния исторически музей - археологът Росен Йосифов.
Първоначално "Градище" е представлявало стражево укрепление, което защитава пътя към Шипченския проход. Впоследствие, когато населението се отдръпва от равнинните части към планините заради чужди нашествия, прераства в укрепено селище и започва гражданско строителство.
Преди повече от век са се провели първите разкопки на Градище, а преди 50 години започват системни проучвания, до 1992-ра. Така са разкрити останките на едно укрепено селище, съществувало от началото на 4 до края на 6 век.
В укрепената територия, разположена на 23 дка площ, са открити останки от църква. На 200 метра източно от крепостта са следите от друга църква и некропол. За бита на местните жители свидетелстват производствените помещения, в които са обработвали желязо, рог и кост. Познавали са и стъклото. Тук е била една от малкото стъкларски работилници, известни по българските земи от този период.
Градище е културна ценност с местно значение и любимо място за разходка и туризъм на габровци и гостите на града, а от крепостта се разкрива великолепна гледка към града и околностите му. За съжаление останките в района са обрасли с гъста растителност, а от информационните табели е останала само една.
"Към този момент е може би лека джунгла. Погледнете какви дебели дървета има, зад това нещо – разкопките! По нищо не личи, че отзад има някакъв вид артефакти. Всичко е изоставено", казва Веселин Василев, който подава слушателски сигнал до БНР за състоянието на крепостта.
"Вървим по 15-вековна история", категоричен е той. По думите му, крепостната стена е дебела две крачки.
От 30 години на крепостта не са извършвани консервационно–реставрационни работи, уточнява директорът на РИМ Росен Йосифов и припомня, че през 2017-а година проучванията на Градище са подновени в рамките на три последователни сезона. Сега музеят кандидатства за завършване на тези проучвания, благодарение на които бяха открити нови жилища, с разнообразни находки.
Същевременно отдавна разкритото продължава да се руши. Музеят не получава средства за поддръжката на обекта. От Община Габрово твърдят, че обектът е публична държавна собственост, но в Закона за културното наследство се казва, че кметовете на общини организират и координират осъществяването на политиката по опазването му на територията на съответната община.
"Поддръжката е много скъпоструваща дейност. Едно е да се дадат средства – еднократни или няколко години, за проучвания. Другото е много по-ангажиращо и натоварващо: даден обект да го поддържаш всяка година, да се извършва почистване, да се прави консервация и реставрация, ако се наложи и охрана. Много малко общини могат да си го позволят."
В годините назад общината търси възможности за опазване и развитие на обекта като кандидатства пред Министерството на културата за промяна статута на "Градище" – от местен в паметник на културата с национално значение. Бюрократични спънки обаче не позволяват довеждането на процеса докрай, въпреки тогавашното положително решение на експертна комисия към министъра на културата, пояснява директорът на Историческия музей Росен Йосифов.
Изключително много ще струва да се реши проблемът с опасните части на крепостта, както и да се направи цялостен проект, посочва той.
Засега единствените възможни мерки са поставяне на временни табели, които да предупреждават посетителите за опасността от рухване на зидовете.
В рубриката "Горещи сърца" срещата е с една чаровна, впечатляваща с усмивката си и творческото си излъчване жена. Венета Велева е родена през 1973 г. в Добрич, където живее и работи и в момента. Трудно й е да нарече себе си творец и след търсене на по-подходящата дума, се определя като артист. Венета работи в областта на художествената керамика..
Даниел Атанасов е дарил около 23 хил. долара на най-голямото българско училище в Чикаго , а транспортната компания, на която са съсобственици с Петър Недев е една от най-честите спонсори на много български събития. Той е гост в рубриката на БНР "Америка - илюзии и реалности". Някога малкият Дани мечтае да стане космонавт и още..
Археолози разкриха монашеската обител на Свети Теодосий Търновски , която е била издигната с ктиторството и личното участие на цар Иван Александър . Останките от каменната църква от 14-и век са в покрайнините на великотърновското село Самоводене. Историците предполагат, че това е най-голямото за годината археологическо..
В Деня на независимостта любителите на историята могат да се запознаят с една интересна и съдържателна изложба в музея във Враца, свързана с политическия и обществен живот у нас през първата половина на двайстия век. Изложбата е посветена на един от най-емблематичните и ярки държавници с врачански корен - Цвятко Бобошевски. Кой е..
В това предаване на "Пътувай с Хоризонт" хващаме горските пътеки и навлизаме в Национален парк "Централен Балкан" , където над главите ни се извисяват вековните буки. Наш водач е Сергей Александров, експерт в парковата дирекция - " ЦЕНТРАЛЕН БАЛКАН". Още по темите слушайте в звуковите файлове.
Тя не е нито филмова, нито поп звезда, но се радва на популярност за която мнозина биха й завидяли. Името й знаят много от децата и възрастните. И не само в Чикаго, а и в САЩ. Търсят я за какво ли не. Винаги е готова да помогне. Казва,че за нея успехът не е в материалното, а в това да сбъднеш идеята . А тя знае как да го направи. С..
Цялата история чуйте в звуковия файл. Изображения: генерирани с Midjourney по описания на Лора Търколева
Новите технологии да се вкарват разумно, а не на основата на идеология. За това призова в ефира на БНР Кузман Илиев, икономически експерт и..
Затварянето на въглищните централи не е административно, а е пазарно, те не могат да издържат на пазара, не са конкурентоспособни . Това каза..
Решението е добро за Албания, не е добро за Северна Македония. В България нямаме основание за потриване на ръце . Това мнение изрази пред БНР..