Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Противник на разбирателството с България взима властта в Скопие, нов фронт на войната в Украйна

Лидерът на ВМРО ДПМНЕ Християн Мичковски празнува с привърженици победата на парламентарните и президентските избори в Скопие
Снимка: БГНЕС

„Победа, която заплашва да усложни преговорите за членство в ЕС“. Така Файненшъл Таймс обобщи резултатите от парламентарно-президентския вот, който се състоя в сряда в Република Северна Македония.

Западните медии не пропускат да изтъкнат, че за първи път в историята си страната ще има за свой държавен глава жена, след категоричната победа на Гордана Силяновска-Давкова над Стево Пендаровски, но също така и до голяма степен церемониалния характер на президентския пост в Скопие. Тоест изходът от парламентарните избори бе далеч по-важен.

ВМРО-ДПМНЕ спечели 58 от общо 120 места в Собранието и би трябвало без много трудности да сформира правителство с някоя от по-малките партии. СДСМ се сдоби с едва 18 депутатски места. Лидерът на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски не се поскъпи да охули още повече вече бившите управляващи за некомпетентност и корупция, "забравяйки" - както видимо и повечето избиратели - за скандала, след който предшественикът му Никола Груевски трябваше да бяга от страната преди 7 години.

"Македония е свободна и вечна! Всички, които си мислеха, че могат да унищожат Македония, да я унижат, днес свършиха на бунището. И тепърва има да отговарят," закани се лидерът на ВМРО часове след изборната си победа.

Все под предлог, че опонентите му са корумпирани, по време на предизборната кампания Мицкоски използва агресивен език по отношение на най-голямата албанска партия ДСИ - реторика, която разбуди опасенията за крехките междуетнически отношения в македонската държава, отбеляза Франс прес.

В репортажа си от Скопие агенцията отбеляза също, че "Северна Македония изглежда на път да се сблъска със съседите си от ЕС Гърция и България".

Франс прес смята, че „лесната“ победа на националистите в Скопие „ще има сериозно отражение върху мечтата на балканската държава да се присъедини към Европейския съюз“. Мицкоски - най-вероятният следващ премиер на РСМ - отказва да признае новото име „Северна Македония“ и така да зачете Преспанското споразумение от 2018 година, което доведе до отпадане на гръцкото вето за влизане на Скопие в НАТО. Той обещава и твърдост по отношение на исканията, с които България вече две години блокира началото на преговорите за присъединяване. Неотстъпчива се оказа и Силяновска:

Не смятам ветото за инструмент на градене на приятелство и добросъседство. Очаквам България, бидейки в ЕС, да ни покаже пътя."

Путин за диалог със Запада, но на думи

Владимир Путин започна петия си мандат начело на Руската федерация на 6 май с пищни церемонии, които ще се запомнят с оригиналната молитва на московския патриарх Кирил кремълският господар да властва поне до края на века.

За Путин преди два месеца гласува огромното мнозинство от руснаците. Опозицията, потъпкана и прокудена в голямата си част, нададе глас от чужбина - гласа на вдовицата на Алексей Навални Юлия.

"С всеки следващ негов мандат става все по-лошо. Страшно е да си представим какво още ще стане докато Путин е на власт. При него в нашата страна няма да има нито мир, нито развитие, нито свобода. Фундаментът на Путиновия режим са лъжата и корупцията", заяви тя.

Редица европейски страни и Съединените щати демонстративно не изпратиха свои представители на т.нар. иногурация. Франция и Словакия, наред с традиционно путинофилска Унгария, изпратиха. Българският посланик не присъства.

Путин обаче имаше послание и към отсъстващите.

"Изборът е техен. Дали възнамеряват да възпират и по-нататък развитието на Русия, да продължават политиката си на агресия и непрекъснат натиск над нашата страна или да търсят път към сътрудничеството и мира", каза той.

Западът, както изглежда, не повярва много на тази готовност за диалог. Ден след речта на Путин британският министър на вътрешните работи обяви, че гони руския военен аташе от Лондон заради "зловредна" дейност. В същото време властите в Естония привикаха завеждащия руското посолство в Талин, за да му отправят формален протест заради заглушаването на GPS сигналите, което поставя под риск гражданската авиация в региона. Полша последва Германия и Чехия като се обяви за жертва на хакери, вербувани от руското военно ведомство. Кибератаките са целели да затормозят не само държавните институции, но и основни обществени услуги като водоподаването и дори здравеопазването.

Преди това Путин нареди на силите от Южния военен окръг да проведат в близко бъдеще учение с тактическо ядрено оръжие. Поводът, според говорителя му, са изказванията на западни лидери (на Еманюел Макрон от Франция, че може да прати войски в защита на Киев, и на лорд Дейвид Камерън, че Киев вече може да използва ракетите, доставяни от Лондон, за удари по военни цели на територията на Русия). За Украйна съобщението, че руснаците ще изпробват готовността си да използват ядрено оръжие толкова близко до границата ѝ, не бе новина. 

"Ядреният шантаж е постоянна практика на Путиновия режим", каза Андрий Юсов от украинското военно разузнаване.

Нов фронт на войната в Украйна

В опит да изпреварят обещаната материална помощ от САЩ и Европа за Киев, руските войски засилиха атаките си по въздух и по земя.

В сряда, 8 май, Украйна понесе най-масираната въздушна атака от седмици. руснаците изстреляха повече от 50 ракети и 20 дрона. Атакувани бяха енергийни обекти в 6 области - от Полтава на изток до Лвов на запад. Поразени бяха три топлоцентрали, и покрай тях десетки жилища, автомобили, пожарна станция, училище. Властите бяха принудени да въведат нови ограничения в електроподаването. След пет масирани атаки и ежедневни по-малки от 22 март насам страната изгуби 8 гигавата мощности. Един милиард долара нужни за ремонти.

Киев се опита да накара Кремъл да си плати. В четвъртък (9 май) украински дрон достигна и удари най-големия руски комплекс за петролнохимически продукти и изкуствени торове в Башкирия, на 1 400 km от най-близките подконтролни на Киев територии. Същия ден в Анапа, в Краснодарския край, бяха поразени складове за гориво, използвани от окупаторите за гарнизона в Крим. Вчера (10 май) дойде редът на рафинерия в Калуга и на склад в окупираната Луганска област.

Още за най-важните събития от света през изминалата седмица чуйте в звуковия файл

По публикацията работи: Ерол Емилов

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Провал на поредния опит за избор на председател на НС

И вторият опит да бъде избран председател на 51-ото Нaродно събрание се провали. Никой от предложените петима кандидати не успя да събере необходимия брой гласове. До балотаж отново достигнаха Рая Назарян от ГЕРБ-СДС и Андрей Цеков от ПП-ДБ, но не получиха нужната подкрепа.  НС не успя да избере председател след балотаж между Рая Назарян..

публикувано на 13.11.24 в 12:05
Сергей Шойгу с Ван И в Пекин, 13 ноември 2024 г.

Руска делегация обсъжда "стратегическата сигурност" в Пекин

Въздушна тревога беше обявена на цялата територия на Украйна заради голяма ракетна атака от Русия - първата от края на август. Същевременно руска делегация обсъжда в Китай въпроси около стратегическата сигурност. "Взривове в Киев. Подразделенията за противовъздушна отбрана работят. Скрийте се в бомбоубежищата", написаха в "Телеграм"..

публикувано на 13.11.24 в 11:52

Мъж уби жена си в Радомир

56-годишна жена е убита тази нощ от мъжа, с когото живеели на семейни начала. Поредният тежък случай на домашно насилие е станал в дома им в град Радомир. Мъжът е задържан, образувано е досъдебно производство. Сигналът за тежкото престъпление е подаден 30 минути след полунощ в РУ – Радомир. Полицейските служители реагирали незабавно и установили, че в..

публикувано на 13.11.24 в 11:32
Пресконференция на представители на

Купеният вот е между 400 000 и 500 000 гласа, изчислиха от "Възраждане"

Купеният вот в България е между 400 000 и 500 000 гласа, обяви Деян Николов от партия "Възраждане". От партията са направили анализ за статистически отклонения в резултатите по секции за всички парламентарно представени политически формации, както и за партия "Величие": "Всички парламентарно представени партии и една извън парламента –..

публикувано на 13.11.24 в 11:24
Георги Георгиев, БОЕЦ

"БОЕЦ" са внесли в парламента втори сигнал срещу Делян Пеевски

Втори сигнал срещу депутата Делян Пеевски са внесли в парламента от Гражданско движение "БОЕЦ". Той е за опростени от Българска банка за развитие кредити на свързано с "Булгартабак" дружество. В сигнала се посочва, че през лятото тази година ББР е подписала договор за придобиване на активи за 27 милиона по данъчна оценка, като опрощава на..

публикувано на 13.11.24 в 11:14
Тошко Йорданов и Станислав Балабанов от ИТН.

ИТН не са обсъждали състав на кабинет с ГЕРБ-СДС

Тошко Йорданов от "Има такъв народ" определи като първа стъпка днешния разговор с ГЕРБ-СДС, но не скри изненадата си, че са поканени преди втората политическа сила в парламента. Не е говорено за състав на кабинет, каза Йорданов и уточни, че по-голямата част от разговора е бил посветен на темата за икономическото състояние на страната От..

публикувано на 13.11.24 в 11:08
Нанесени щети след наводненията в Пайпорта, Валенсия, 12 ноември 2024 г.

Червен код за дъжд в Южна Испания

Червен код за опасно време е издаден в Испания. Метеоролозите очакват проливни дъждове в няколко области на страната. Около 3000 души бяха евакуирани от хиляда жилища в южния испански град Малага като превантивна мярка преди очакваните валежи. Районът около река Гуадалорсе вече беше засегнат от дъждовете преди няколко дни. Възможно е..

публикувано на 13.11.24 в 11:03