"Когато един чужденец дойде в България, първото нещо, с което той се сблъсква, е реалността, а именно безпорядъка, който цари в нашите населени места. Това е тема, която касае всеки – качеството на живот".
Това коментира пред БНР арх. инж. Стоян Тодоров, председател на Алианса за висока строителна култура, който вчера проведе конференция за предизвикателствата пред архитектите и инженерите за създаването на качествена жизнена среда.
По думите му обществото не е свикнало да вижда в архитекта човека, който трябва да придружава възложителя до края на строителството на една сграда и да отговаря за качеството.
"Всички в Западна Европа виждат като резултат от труда на архитекти и инженери самите сгради. В България – голяма част от хората виждат като резултат от техния труд не сградите, а проектите за сградите, а те са с голямо разминаване. Когато един архитект и инженер работи до завършване на сградата, до ключ и се грижи нещата да се правят както трябва, ние получаваме качествена жизнена среда", обясни арх. Тодоров и подчерта, че у нас нормативната база е такава, че архитектът абдикира от своите ангажименти още в ранната фаза на строителството.
Специалистът отбеляза въпроса за качеството на материалите, с които се строи, а също така и отговорността. Лошите практики би трябвало да могат да бъдат санкционирани чрез професионалната отговорност на хората, които работят по този начин, и така системата да се изчисти, изказа мнението си той. По думите му обаче отговорността в областта на проектирането е много трудно проследима, защото там са ангажирани много хора.
"Накрая излиза една толкова размита отговорност, че когато на човек му се случи щета в следствие на строителен дефект, той няма начин да проследи кой е отговорен и кой е виновният".
Арх. Тодоров напомни, че всички участници в инвестиционния процес по закон имат застраховка "Професионална отговорност", която трябва да обезщетява ползвателите, когато има щета в следствие на професионална грешка. Той обаче заяви, че не се сеща за някой, който да е получил такова обезщетение. В България това застраховане не работи, категоричен бе той и добави:
"И тъй като не се търси отговорност, това окуражава проектантите да вършат нещата по формален начин, който да мине по документи. Тези два паралелни свята – светът на хартията и светът на действителността, в България доста се разминават".
Относно опазването на сградите паметници на културата, Стоян Тодоров изказа мнение, че има неправилно поставена граница между частния и обществения интерес, което, по думите му, трябва да бъде преосмислено. Той отбеляза, че институциите не винаги успяват да "спасят" паметниците на културата.
Цялото интервю на Таня Милушева с арх. инж. Стоян Тодоров в предаването "Хоризонт до обед" чуйте в звуковия файл.
Продължава неглижирането на възможностите, които би дало използването на археологическото наследство - и като наука, и като възможност за развитие на туризма. Това заяви пред БНР акад. Васил Николов, бивш директор на Националния археологически институт и музей на БАН. "Имаме много археологически паметници, много от които могат да бъдат не..
Еврокомисията "Фон дер Лайен 2" получи зелена светлина от Европейския парламент вчера, макар с доста по-ниско одобрение от предишната през 2019-а година. Очаква се тя да встъпи в длъжност от 1-ви декември. ЕП одобри новата Европейска комисия "Компас за конкурентоспособността" е първата голяма инициатива , която Фон дер Лайен оповести..
На 2 декември на Общо събрание на БАН предстои да бъде избран нов председател на Академията. Член-кореспондент Евелина Славчева и акад. Христо Найденски са допуснати до участие в избора на председател от мандатната комисия. Техните програми за развитие на Академията са качени на сайта на БАН. "В моята програма се вглеждам в бъдещето на..
Заради откритото огнище на чума по дребните преживни животни във Велинград и последвалите протести на фермери там днес ще бъдат взети повторно нови 300 проби . Към момента 1700 овце са застрашени от принудително умъртвяване . Вчера животновъдите заявиха, че животните им са здрави и настояват за нови изследвания, тъй като са убедени, че..
Любопитни са резултатите от първия тур на президентските избори. Първия - Калин Джорджеску, изобщо социолозите не го хванаха. В проучванията той беше в графата "и други", каза журналистът Владимир Береану в интервю пред БНР. В предаването "Нещо повече" той направи интересен анализ на двамата от осемте кандидати за президент на северната ни..
"Дълбоко съм убеден, че на България са ѝ необходими нови политически субекти . Тези са изчерпани. " Това заяви пред БНР Бойко Ноев, бивш министър на отбраната и дипломат. Ще се появят нови лидери , изрази убеденост той. Не е възможно Борисов да бъде министър-председател , смята Ноев. Според него това е така и заради..
Две години Австрия блокира пълното присъединяване на България и Румъния към Шенгенското споразумение. Вчера стана ясно, че Австрия вдига ветото. Неофициално това се знаеше още след парламентарните избори в алпийската република, казва Паул Шмид , директор на Австрийския институт за европейски политики. Паул Шмид: Назрял е политическият момент Виена..
" Ако приемем, че съдебната система е един камион с ябълки, в него има едно буре гнили ябълки - хора, податливи на корупция, които се ползват от..
В Плевен откриват Празника на пчелните продукти. Пчелари от областта ще предложат в специалните шатри пред зала "Катя Попова" мед, пчелни продукти,..
В посолството на България в Лондон професор Бетани Хюз представи откъси от новата си серия по BBC - Wonders of Bulgaria – "Съкровищата на България"...