Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Още по-мощен ускорител на частици се очаква в ЦЕРН преди края на този век

| Репортаж
Посетители наблюдаваj детектора ATLAS по време на Дните на отворените врати на ЦЕРН, Европейската лаборатория по физика на елементарните частици (CERN), близо до Женева, Швейцария, архив, септември 2019 г.
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Вече четвърт век и български учени участват в разкриването на тайните на Вселената. За това в ЦЕРН помагат български детектори, които регистрират причинените от учените сблъсъци в големия ускорител на частици. Бъдещето обаче е на новите изследвания, за които ЦЕРН вече има планове с новия ускорител. Неговото строителство трябва да започне до десетина години, а системата да заработи до 2050-а. 

Още преди членството в НАТО и ЕС - през март 1999 година, България става 20-ият член на ЦЕРН и така дори българската индустрия става част от строящия се към онзи момент огромен ускорител на частици, чийто 27 километров пръстен минава на 100 метра под земята през границата между Франция и Швейцария. Архивите от онова време припомнят, че през 1999 година ЦЕРН сключва договор с Комбината за цветни метали /КЦМ/ - София за 5 милиона долара. КЦМ щяло да изработи адронения детектор за ядрен ускорител, строящ се в момента в Женева. 

Именно за тези детектори разказа пред БНР доцент доктор Борислав Павлов от катедра "Атомна физика" в СУ. По думите му над 120 детектора от централната част на системата са произведени в България, а също така и всички алуминиеви части на системата

"Оттогава ние продължаваме да се грижим за тези камери, за тяхната профилактика, поддръжка, ако нещо се повреди. Те толкова дълго вече работят без особени съществени проблеми".

Колкото повече енергия, толкова по-надълбоко в науката може да се стигне, допълва доцент доктор Борислав Павлов. И така учените обяснява нуждата от наличие на съоръжения като Големия ускорител на частици.

При сблъсъка на частиците се създават огромно количество данни, разказва още доцент доктор Павлов. Затова учените използват системи, които предварително подбират и обработват първоначалната информация. Въпреки всичко данните, които ЦЕРН генерира, са толкова много, че се налага да се обработват и съхраняват по целия свят. Канада, Франция, Германия, Италия, Нидерландия, Испания, Тайван, Обединеното кралство и САЩ съхраняват в специални центрове данните. Наскоро и Сърбия подписа Меморандум за сътрудничество със световната компютърна мрежа на Ускорителя. 

Новината обаче от последните седмици е, че преди края на този век ще има още по-мощен ускорител на частици в ЦЕРН. Бъдещото съоръжение ще е на дълбочина от 100 м до 300 метра, пак под френско-швейцарската граница. Кръговият тунел ще е три пъти по-дълъг от сегашния, с дължина 91 км и широчина 5 м. Ще преминава под Женева и Женевското езеро до околностите на Анси. Целта е изучаването на тъмната материя, защото с всичката технология до сега учените познават едва 4 -5% от масата във вселената, а целта е да се обясни какво съставлява 95% от енергията и материята в наблюдаваната Вселена, казва доктор Антон Димитров от Физическия факултет на СУ. 

През 2033 г. под коритото на река Рона започва строителството на тунела с диаметър 5,5 метра. През 2038 г. ще бъде инсталирано оборудването за двата основни експеримента. През 2048 г. година трябва да бъде монтирана системата за електрон-позитронения колайдер за леки частици. Само тази система е оценена на 16 милиарда евро. През 2070-а година ще трябва да заработи протон-протонения колайдер, посветен на тежките частици. За тази времева рамка, разбила се ЦЕРН инвестира и в хора, като например обучението на учители, дори и български, които на свой ред обучават бъдещите учени. От ЦЕРН припомнят в доклад, че изучаването на Вселената ще има нужда от разработването на нови IT-инструменти, нови технологии, подобряващи системите за ускоряване на частици, напредък в областите на свръхпроводящите магнити и криогениката.

Целия репортаж на Добромир Видев в предаването "Преди всички" чуйте в звуковия файл. 

По публикацията работи: Анастасия Крушева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Екрем Имамоглу

Съд в Истанбул отхвърли обжалването на ареста на Имамоглу

Съд в Истанбул отхвърли обжалването на ареста на отстранения кмет на града Екрем Имамоглу, което адвокатите му внесоха миналата седмица, предаде ТРТ Хабер, цитирана от БТА.  МВР на Турция отстрани Имамоглу от кметския пост в Истанбул Пета поредна вечер на протести в Турция след ареста на Екрем Имамоглу Над 2 млн. са участвали в митинг в..

публикувано на 14.04.25 в 22:04

"Бритиш петролиум" обяви, че е разкрил нови петролни залежи на 200 км от бреговете на Луизиана

Британският енергиен гигант "Бритиш петролиум", който наскоро отложи постигането на целите за намаляване на въглеродните емисии, за да се съсредоточи върху по-печелившия добив на изкопаеми горива, обяви, че  е разкрил нови залежи на петрол край бреговете на Мексиканския залив, преименуван наскоро от президента на САЩ Доналд Тръмп на Американски залив,..

публикувано на 14.04.25 в 21:57

Денонощен контрол в област Монтана заради забраната за риболов във водоеми до 500 м н.в.

Денонощен контрол по водоемите в област Монтана започва от утре. От 15 април се въвежда забраната за улов на риба във водоеми до 500 метра надморска височина заради пролетно-лятното размножаване. Засиленият контрол ще бъде по вътрешните водоеми и реки в област Монтана. Общата забрана влиза в сила от 15 април и ще продължи до края на май , съобщи..

публикувано на 14.04.25 в 20:44
Мюмюн Искендер

Кметът на Минерални бани на свобода с парична гаранция от 45 000 лв.

Окръжният съд в Хасково определи мярка за неотклонение "Парична гаранция" в размер на 45 000 лева спрямо кмета на община Минерални бани Мюмюн Искендер, като смекчи досегашната му мярка за процесуална принуда "Домашен арест". Заседанието за обжалването на мярката продължи три часа. Съдът в Пловдив пусна кмета на Минерални бани в домашен..

публикувано на 14.04.25 в 20:35

Германия даде зелена светлина на UniCredit за придобиване на дял в Commerzbank

Федералната антимонополна служба на Германия даде зелена светлина на италианската банка UniCredit за придобиване на дял в германския си конкурент Commerzbank. Правителството в Берлин обаче критикува тази сделка, като дори я описа като враждебна. Италианската банка UniCredit може да увеличи своя дял в германската Commerzbank до максимум 29,99 процента...

публикувано на 14.04.25 в 20:05

Телефонни измамници, обирали хора в България и Гърция, са задържани във Ветово

Петима телефонни измамници са заловени при специализирана полицейска операция, проведена в град Ветово на територията на Областната дирекция на МВР в Русе. Жертвите им са граждани на България и Гърция.  Специализираната полицейска операция е проведена на 10 април и при нея са заловени пет лица, които са създали група за телефонни измами: "В  имота, в..

публикувано на 14.04.25 в 20:00

Пореден протест с искане за по-ефективни присъди за насилниците на животни

Десетки хора за пореден път заявиха, че искат по-ефективни присъди за насилниците на животни. Демонстрацията се проведе пред Народното събрание в София и е четвъртата подред за последния месец. Протести срещу насилието над животните ще се проведат в над 20 града Мила Попдимитрова от гражданска организация КАЖИ обобщи исканията на..

публикувано на 14.04.25 в 19:21