На пазара на труда в Румъния през последните години се отчита тенденция за увеличаване на броя на работниците от страни извън ЕС. Повече по темата пред БНР разказа Раду Стокица, изследовател на синдикатите и журналист по трудови въпроси.
- Г-н Стокица, от известно време в Румъния се увеличава броят на работниците от страни извън ЕС, често от Азия. Колко работници от страни извън ЕС са в момента в Румъния? И каква е общата ситуация около тях?
- Доста е трудно да се прецени колко точно са в момента, но през последните 2-3 години броят им достига 100 000. Това е сравнително ново явление за Румъния, защото преди години ние напускахме страната, за да търсим реализация извън нея, а сега у нас идват хора, което определено променя демографския баланс.
- Какво кара тези хора да полагат усилия, за да стигнат до Румъния? Как се чувстват те във вашата страна и с какви проблеми се сблъскват?
- Усилията са същите като тези на българския или румънския работник, който иска да получи по-добри условия на живот. Можем да го сравним с жител на един български град, който намира малко платена или не намира работа въобще и търси начин да подобри своето и на семейството си материално състояние. Това е един от проблемите. Вторият е неформалната заетост, свързана с много рискове. Именно това кара мигрантите да работят в държави, в които се чувстват сигурни за трудовите си права. На практика когато дойдат тук, те са обхванати от трудов договор и имат правата на румънския работник. Понякога обаче и те се сблъскват с практиката на някои работодатели, които нямат желание работниците им да алармират за проблеми с условията на труд и работното време.
- Кои са секторите, в които са заети повечето от тези чуждестранни работници ? И по какъв начин работят те? Получават ли същите заплати като румънците?
- Преди 2017 година, за да привлече чуждестранен работник, всяка компания трябваше да даде по-висока заплата от тази, която получава румънски работник. Днес няма дискриминация по отношение на заплащането. Можете да платите по еднакъв начин и на работника от Румъния и на неговия колега – мигрант. Работниците мигранти идват у нас, защото румънците не искат да заемат свободните работни места, заради ниско заплащане. Но, все пак да отговоря на въпроса ви – чуждестранните работници са заети в строителството и хранително-вкусовата промишленост.
- Как румънското общество и румънската държава посрещат тези работници от страни извън ЕС и как се отнасят към тях?
- В момента не се наблюдава увеличение на контингента, който може да дойде в Румъния. Има възможност броят им да достигне 140 000 души, но засега това не се случва, заради липса на достатъчно средства и персонал в дирекцията, която се занимава с имиграцията. Друг проблем е продължаващата война в Украйна, както и отсъствието на неправителствени организации, които да работят с работници от Африка и Азия, които често се сблъскват със злоупотреби, с дискриминация. Но аз съм оптимист, че ситуацията ще се промени. Но, освен към институциите и неправителствения сектор, трябва да се погледне и към хората. Трябва да се работи за това да не се генерализира патриотизмът, да се преодоляват негативните стереотипи в обществото и аз мисля, че хората са по-склонни да ги приемат, отколкото да ги изгонят от страната.
- Бихте ли ми разказали повече за усилията на синдикатите или неправителствените организации да защитават интересите на работниците? Какво се е случило в тази посока в Румъния?
- Профсъюзите са в противоречива позиция. Профсъюзите и работниците мигранти в Румъния са в много слаби отношения. Някои от тях не искат да се занимават с мигранти. Не мога да ви дам конкретни примери, защото знам само, че съм чувал клюки. Да речем, но знам със сигурност, че през 2019 г. в Слатина, някъде в югозападната част на страната, на индийските работници мигранти не е било платено или са им платени по 10 долара на месец, което стана повод за стачка на останалите работници в индийската работническа група. Но има и културна бариера, защото много хора не знаят как да подходят към работниците мигранти.
- Румъния току-що влезе в Шенгенското пространство и от този момент нататък може да издава шенгенски визи. Как това се отразява или влияе на ситуацията с работниците от трети страни, като се има предвид, че сега те може би ще могат да получат виза през Румъния и може би ще отидат на някое друго място да работят, ако имат проблеми в Румъния.
- Не мисля, че все още сме видели достатъчно. Ще има хора, които ще се опитат да си тръгнат по различни причини. Главната от тях може да е търсенето на по-добра работа. Много хора се питат - ще подхраним ли миграцията към Европа? Но, аз мисля, че е добре да разглеждаме причините, поради които тези хора напускат страната ни. И за това бих попитал румънските власти, какво можем да направим, за да осигурим на останалите по-добри условия за живот и работа в страната ? Но ако говорим за работа и индустриални отношения, това, което трябва да се случи, е да се намесят повече профсъюзи, които действително да работят, и правителството да ги защити, защото има много голям шанс. Призовавам хората да говорят повече с мигрантите. Трябва да разберем откъде идват, да им разкрием какво може да предложи Румъния и да ги посрещнем тук. Наистина.
- Преди време спечелихте стипендия, която Ви отведе в Непал и трябваше да изследвате трудовите отношения там. Смятате ли, че опитът, който румънците имат и ще имат с работниците мигранти от трети страни, особено от азиатските, ще ги накара да се интересуват по-искрено от опознаването на тези страни и хора?
- Абсолютно. Но това важи за всеки, не е само за азиатците или африканците. За мен това е активно управление и активно гражданско общество. Не е нужно да гледаш само семейството и дома си, а трябва да гледаш и какво се случва около него. Мисля, че това е много важно. Трябва да помагаш и на другите, които идват тук, да живеят по-добре, защото така можеш да помогнеш и на себе си. И ако за мигрантите трудовите права стават все по-малко, то скоро можем да очакваме същото да се случи и с румънците. И хората са писали за това в продължение на десетилетия, на векове. Така че, ако искаме да бъдем стратегически, знаете ли, трябва да се обединим и да създадем повече мрежи за солидарност.
Очаква се днес бурята Берт да отслабне и да се отдалечи от Обединеното кралство, но пораженията са сериозни - четири жертви, наводнения и транспортен хаос. Най-лошото от бурята мина, информираха от метеорологичната служба, но остават в сила стотици предупреждения за наводнения. Бурята Берт нахлу през уикенда в Обединеното кралство със силни..
Министър-председателят на Румъния Марчел Чолаку е сигурен участник на втория тур на президентските избори в страната на 8 декември. Данните от екзитпол, публикувани непосредствено след края на днешния първи тур, показват незначителна разлика между следващите трима кандидати за поста държавен глава в северната ни съседка. Това съобщи АФП. За..
Руската Ростовска област може да стане следващата цел на украинските удари с американските ракети ATACMS, съобщава Уолстрийт джърнъл, като се позовава на Института за изучаване на войната. Институтът е изготвил карта на около 200 военни обекта като летища, учебни полигони и складове за боеприпаси, които попадат в обсега на ракетите ATACMS и Storm..
Полицията в София издирва трима души, които са нападнали и набили продавач в търговски център. Инцидентът е станал в късния следобед. По първоначална информация нападателите са тийнейджъри. Причината за нападението е забележка, отправена от пострадалия към младежите. На мястото има екипи на полицията.
Антарктическата ни база е открита за новия полярен сезон. Това съобщиха във фейсбук от Българския антарктически институт като цитираха ръководителя на Българските антарктически експедиции проф. Христо Пимпирев по информация на Елка Василева - единствената жена, която е на базата в момента. На 23 ноември 2024 г. българската антарктическа база "Св...
Основно България и Румъния изпълниха своите задължения. Това каза служебният министър-председател Димитър Главчев в предаването на bTV "Защо, господин министър" по повод пълноправното членство на страните в Шенген от 1 януари 2025 година. По думите на Главчев натискът върху българската граница с Турция, свързан с нелегалните опити за..
11 400 жители на област Кюстендил са подали заявление за помощ за отопление, по данни на Регионалната дирекция "Социално подпомагане“. Издадените заповеди за отпускане са 9 732, а издадените заповеди за отказ – 1361. В процес на обработка са 272 заявления. Целевата помощ е в размер на 110.75 лв. на месец или общо 553.75 лв. Тя се отпуска за..
"Дълбоко съм убеден, че на България са ѝ необходими нови политически субекти . Тези са изчерпани. " Това заяви пред БНР Бойко Ноев, бивш министър..
Трудно е да си представим, че война, струвала живота на стотици хиляди и прогонила милиони от домовете им, може да ескалира още. Но броени седмици след..
Не очаквайте да дадем подкрепа на някого, ако не бъдем потърсени за това. Това каза пред БНР депутатът от ДПС-Ново начало Хамид Хамид и коментира:..