Щефани Бабст за помощта за Украйна: Можем да продължим напред само с "коалиция на желаещите"

Интервю на Весела Владкова с Щефани Бабст в предаването ''Събота 150''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Американският Конгрес най-накрая деблокира 61 милиарда долара помощ за Украйна. В Европа се чуха въздишки на облекчение. В столиците на Стария континент разтревожените политици месеци наред четяха тайнствени подробности от процедурата по гласуването в Конгреса. "Но те не бива да скръстват ръце", предупреждава Щефани Бабст, бивш ръководител на екипа за стратегическо предвиждане на НАТО. Американските долари първо трябва да се превърнат в оръжия и боеприпаси за фронта в Украйна, казва тя.

Каква нова динамика може да предизвика гласуваната помощ от Съединените щати в Европа?

Не бива да се задоволяваме с предоставяне на военна помощ на парче, хапка по хапка. Пакетът, който гласува американският конгрес, безспорно ще помогне на Украйна да отблъсне следващата вълна руски атаки. Но съюзниците трябва да осъзнаят, че подкрепата за Украйна е подкрепа за нашата сигурност. Според мен трябва да предоставим на Украйна всичко - както като количество, така и като качество на оръжейните системи, за да промени хода на бойните действия.

Това обаче предпоставя единодушие сред съюзниците, а такова няма. Затова според мен има само една възможност - можем да продължим напред само с "коалиция на желаещите". Държавите, които наистина разбират какъв е залогът в тази война, са готови да дадат и последния си танк за оцеляването на Украйна. За мен това са държавите, които би следвало да водят тази коалиция на желаещите. И нещо много важно - Съединените щати повече няма да са водещи в тази коалиция. Америка ще бъде напълно погълната от предизборната кампания.

С наближаването на изборите президентът Джо Байдън ще се фокусира върху кампанията и вероятността да се възползва от правомощията си за изпращане на помощ за Украйна ще намалява с всеки изминал ден. Президентът и в момента разполага с по-големи възможности за предоставяне на военна и финансова помощ. Но Байдън, както и други лидери в Европа, сам си поставя ограничения върху вида и количеството оръжия, които е готов да изпрати.

Така че не очаквам някаква сериозна промяна в стратегията на Вашингтон в опита да предотврати излизането на войната от пределите на Украйна. Точно това обаче искат да променят някои европейски съюзници, като Полша, балтийските държави, Норвегия, Дания, Чехия, Великобритания. Сигурна съм, че тези държави няма да стоят отстрани и да гледат как Украйна загива.

Само те обаче не са достатъчни, за да обърнат хода на войната. Защото преди всичко трябва да обърнем нашата нагласа към войната, а основната пречка за това е погрешната преценка на нашия противник. Имаме си работа с човек, който изобщо не се придържа към каквито и да било правила и спогодби, който ги погазва без да му мигне окото. Рано или късно трябва да признаем, че ако продължаваме да спазваме правилата, няма да постигнем нищо.

Но нали западните демокрации се основават на международния правов ред и осъждат авторитарните режими, включително в Москва, заради погазване на демократичните ценности?

Всяка геополитическа стратегия зависи от преценката на противника - на неговите намерения, устойчивост, способности, издръжливост, политическа воля да се наложи. Вече над 15 години нашата преценка на Русия е грешна. Дълго време смятахме, че можем да приобщим Русия към нашата система за сигурност, че можем по някакъв начин да влияем върху Русия.

Оказа се, че нашият враг - и аз използвам умишлено тази дума - е безскрупулен агресор. Решенията в Русия се взимат както в мафията - от боса. За нас Русия е опасен враг, който не бива да бъде подценяван.

От дистанцията на времето това, което казвам, не е нещо ново, но добре си спомням повдигнатите вежди и ококорените погледи на влиятелни политици, когато представих тези мои виждания непосредствено след нахлуването на Русия в Украйна. Още тогава беше ясно, че Русия ни е обявила война. Тя така се и държи с нас. Нещо повече - този агресор е наш съсед. Русия не води война някъде далеч от Европа, а в непосредствена близост. Дори бих казала на наша територия.

Казвате, че има реална опасност Украйна да отстъпи територии още преди лятото. Защо?

Ситуацията на фронта наистина е тревожна, основно заради липсата на боеприпаси, но и на определени оръжейни системи. Това може да се промени, ако украинците получат необходимата подкрепа. По моя преценка, от тактическа гледна точка, те се справят учудващо добре и с малкото, което имат. За разлика от нас, те не говорят много, а просто действат. Помислете за изграденото от нулата собствено производство на морски дронове, с които успяха да нанесат сериозни щети по руски военни кораби в Черно море. Мисля, че трябва да продължат с нападенията срещу руски мишени на Крим.

Украйна е притисната до стената не на последно място заради колебливата подкрепа на западните съюзници. Не искам излишно да драматизирам, но има риск в рамките на няколко месеца Украйна да загуби територии. Нашето поведение доведе до сегашното стратегическо и оперативно-тактическо предимство на Путин. Ние говорим прекалено много и така издаваме нашите слаби, уязвими места.

Издаваме нашите слаби места не само по отношение на Украйна, а и по отношение на нашата политика в света като цяло. С Русия се сблъскваме и в други конфликтни точки по света, например в Близкия изток. В Москва много внимателно анализират нашето поведение и могат лесно да предвидят нашата реакция.

В интервюта за други медии често твърдите, че западните съюзници на Украйна нямат политическата воля за победа на Украйна, че партньорите на Киев следват краткосрочна и късогледа стратегия. Защо мислите така?

Не мога да приема, че нашата стратегия се изчерпва с желанието един прекрасен ден да седнем на масата за преговори с представители на един агресивен режим. Убедена съм, че Европа и трансатлантическите партньори биха имали едно много по-добро и сигурно бъдеще без путинския агресивен и експанзионистичен режим в съседство. Говоря за връщане към стабилност, за ограничаване на бъдещи дестабилизиращи действия на Русия не само в Украйна, а в цяла Европа.

Осъзнавам много добре, че е много трудно да се преодолее липсващата в момента политическа воля за противопоставяне на руския режим. Но не е невъзможно. Една възможност е коалицията на желаещите, тъй като е пределно ясно, че трудно можем да постигнем единодушие сред 32-те страни членки на НАТО или 27-те в ЕС.

Какво би означавала евентуална победа на Путин?

Моят бивш началник, бившият генерален секретар на НАТО лорд Джордж Робъртсън, каза наскоро в едно интервю, че ако Русия спечели войната, нашият стратегически противник ще определи следващия световен ред. Това е краткото описание на силата, с която ще бъде разлюлян нашият свят.

За последиците за Украйна няма нужда да говорим - това би била една напълно разрушена, дълбоко травматизирана и разделена европейска държава, състояща се от някакво ядро и от окупирани територии по границата с Русия, където така наречената "денацификация" ще продължи. Путин би използвал тези окупирани територии като трамплин за последващи нахлувания в съседни държави, било то членки на НАТО или не.

Всичко това обаче е несравнимо с моралната катастрофа, която би последвала евентуална победа на Путин. Това би била победа над нашата идея за обществен договор, основаващ се на силата на правото, а не на правото на силния; на демокрацията и спазването на международното право. Тази морална катастрофа би имала въздействие върху целия свят. Без да навлизам в подробности, но трябва да кажа, че Западът загуби много от доверието в света заради провала в Афганистан. Заради този провал страните от така наречения Глобален юг са силно скептични към нас.

В такъв случай има ли Западът дългосрочна стратегия?

Г-н Писториус, германският министър на отбраната, каза, че имаме 6-7 години преди Русия да е в състояние да може да застраши нашата сигурност. Това изобщо не отговаря на действителното състояние на руската армия. Разполагаме с достатъчно данни от разузнаването, че през последната една година руската армия се е възстановила от първоначалните загуби. Само това ще ви кажа: от началото на войната срещу Украйна числеността на руската армия се е увеличила с 15 процента. Освен това далеч не всички родове войски са засегнати от войната.

Руската армия се ръководи професионално и е далеч от разрухата, пред която много западни медии твърдят, че е изправена. Напротив, руската армия се учи от грешките си, особено от първите дни след нахлуването в Украйна, които наистина бяха катастрофални за руските сили. Те успяват да се адаптират към новите условия. Военният потенциал на Русия не е намалял, а напротив - увеличил се е.

В крайна сметка всичко опира до политическото лидерство, дали лидерите са в състояние трезво да преценят и да вземат правилните решения в една абсолютно безпрецедентна геополитическа криза, какво преживяваме в момента. И може би още по-важно: да изработят такава стратегия, която да обедини и спечели гражданите.

Тази стратегия не трябва ли да бъде оптимистична? В момента сякаш все повече европейски лидери изразяват страховете на хората от въвличане във войната. Това не е ли разбираемо?

За мен е пределно ясно: аз искам да продължа да живея в свободен, демократичен свят. Искам да запазя личната си свобода и човешки права. Искам моята Европа, такава каквато я познавам, да остане свободна и демократична. Искам семейството ми, приятелите ми, съседите ми да продължат да живеят в мир. Не си ли струва да се борим за това?

Снимки: ЕПА/БГНЕС

Споделете

Щефани Бабст за помощта за Украйна: Можем да продължим напред само с "коалиция на желаещите"

Има риск в рамките на няколко месеца Украйна да загуби територии, предупреди тя

БНР подкасти:

Очаква се бурята Берт да отслабне и да се отдалечи от Обединеното кралство

Балотаж ще определи следващия президент на Румъния

Уолстрийт джърнъл: Ростовска област може да стане следващата цел на украинските удари с ATACMS

Полицията в София издирва трима души, набили продавач в търговски център

Българската база на Антарктида е открита за новия сезон

Главчев: Натискът върху границата с Турция, свързан с нелегалните опити за преминаване, е намалял със 70%

11 400 жители на област Кюстендил са поискали помощ за отопление

Бойко Ноев: На България са необходими нови политически субекти. Тези са изчерпани

Фабиан Хофман: Без ядрен заряд "Орешник" е по-ефективен политически, отколкото военно

Хамид Хамид: Не очаквайте да дадем подкрепа на някого, ако не бъдем потърсени за това

Предавания

За БНР

Програми

Радио България