Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Помните ли... оперетната прима Донка Шишманова?

Донка Шишманова
Снимка: http://musictheatre.bg/

На 14 април голямата наша оперетна примадона Донка Шишманова можеше да отбележи своя 90-годишен юбилей, но си отиде от този свят преди две години. Можем само с носталгия да си спомним за нейните прекрасни героини, които сме гледали на сцената на Държавния музикален театър „Стефан Македонски“. 

Винаги съм си представяла оперетната примадона точно като Донка Шишманова - красива, елегантна, с артистократично излъчване, великолепна певица и вълнуваща актриса. За щастие, нашият оперетен театър винаги е имал точно такива примадони - когато се върна към миналото пред очите ми са примадоните на 50-те и 60-те години на отминалия век: Анета Цанкова, Лиляна Кошлукова, Петя Ламбринова, Божана Продева, а колко са красавиците преди тях, за които само сме чували, като Мими Балканска, Надя Шаркова... Донка Шишманова беше достойна тяхна наследничка.

Познавах я още от студентските ни години - беше красива, лъчезарна, с впечатляваща външност, а като човек беше мила, приветлива, естествена.

Родена е в Дупница. Завършва Музикалната академия и веднага през 1958 г. е назначена във Варненската опера. Дебютът ѝ е с ролята на Сафи от оперетата „Цигански барон“. Сценичният ѝ път продължава с роли в оперите „Дон Жуан“, “Аида“, “Прилепът“, “Кармен“, “Бохеми“, "Травиата“

За ролята в “Албена“ диригентката Радосвета Бояджиева пише във вестник „Народна култура“ през 1962 г.:
“Налага се и образът на Албена в изпълнение на Донка Шишманова. Наред с физическите данни, тя притежава талант на призвана артистична натура, който изпълва с такова богато съдържание всяка сцена от операта. По разнообразие и богатство на нюанси нейната вокална партия е една от най-изработените... “

През 1963 г. Донка Шишманова става солистка на Държавния музикален театър “Стефан Македонски“, на сцената на който се развива блестящата ѝ кариера. Всички я помним с превъплъщенията ѝ в ролите на Елена, Хана Главари, Силва, Марица, Евридика, Агрипина в оперетата на Парашкев Хаджиев “Аз Клавдий“ и още много други. Гостувала е в много страни - Гърция, Русия, Румъния, Чехия, Китай, Германия, където са се възхищавали на нейното изкуство. Участвала е и в два филма - „Черните лебеди“ и „Юлия Вревска“. 

През 2014 г. на сцената на Държавния музикален театър „Стефан Македонски“ със спектакъл на „Царицата на чардаша“, където тя участва с ролята на Цилика, тържествено бе отбелязана нейната 80-годишнина. 

Донка Шишманова почина през месец май 2022 г.

В Златния фонд на БНР е запазено интервю с нея от 1999 г., в което говори за ролите си. Него и песен от оперетата "Веселата вдовица" на Лехар можете да чуете в звуковия файл.


По публикацията работи: Ирена Гъделева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Българските фестивални мениджъри на асамблеята - Узедом 2024

Български фестивали участват в годишната асамблея на Европейската фестивална асоциация

От 12 до 15 май 2024 г. представители на Българската фестивална асоциация (БФА) участваха в Годишната среща на фестивалите на изкуствата, организирана от Европейската фестивална асоциация (ЕФА) на остров Узедом.  От 12 години БФА е колективен член на най-старото фестивално обединение в Европа с повече от 70-годишна история. В конференцията се..

публикувано на 15.05.24 в 18:15

Соня Йончева възражда списанието “Български артист“

Световноизвестна оперна певица, продуцент и посланик на УНИЦЕФ, Соня Йончева добавя още едно амплоа в биографията си - на издател. На 24 май - Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, в разпространителската мрежа ще се появи списание “Български артист“. “Искам да издигна..

публикувано на 15.05.24 в 13:42
Александър Димитров

Александър Димитров гостува в концерт на "Софийски солисти"

Камерният ансамбъл "Софийски солисти" и неговият диригент Константин Добройков ни канят на концерт в зала "България" на 15 май от 19:00 ч. Към тях ще се присъедини виолончелистът Александър Димитров, който от години живее и работи в Германия. Заедно музикантите ще представят произведения от Марен Маре, Игор Стравински и Петерис Васкс.  Александър..

публикувано на 15.05.24 в 12:46
Проф. Адриан Георгиев

С концерт и конференция се бъде отбелязана 30-та годишнина на специалност "Музика" в СУ

С тържествен концерт и с юбилейна конференция се бъде отбелязана 30-та годишнина от създаването на специалност "Музика" в СУ. Събитието се организира от Факултета по науки за образованието и изкуствата. Проф. Адриан Георгиев, зам.-декан на факултета, обясни пред БНР, че за 30 години там вече има над 3000 завършили възпитаници. "Това са..

публикувано на 15.05.24 в 11:51
Константина Колева

"Сурова красота" - първа самостоятелна изложба на Константина Колева

"Сурова красота" - така се нарича самостоятелната изложба на художничката Константина Колева, която тя представя в музей "Борис Христов" в София.  Един оригинален творчески подход към образа и материала. "Сурова красота" - озаглавена е така, защото е посветена на индивидуалността и автентичността, която всеки носи в себе си. Тези..

публикувано на 15.05.24 в 10:23
Дейв Роджърс

За музикалния път на бащата на Eurobeat жанра Дейв Роджърс

21 февруари 1963-та година е датата, която се оказва съдбовна за музикалната сцена. В италианския град Мантуа се ражда Джанкарло Паскуини, който след години ще се превърне в определяния от мнозина като "баща на Eurobeat жанра" Дейв Роджърс. Автор на над 2500 песни за популярни изпълнители, първите му стъпки в музикалното продуциране, той прави през..

публикувано на 14.05.24 в 14:22
Златин Цветков

Златин Цветков за импровизацията в театъра и за театъра на импровизацията

Виола Сполин е създателят на съвременната театрална импровизация. Корените на съвременната театрална импровизация се откриват още през трети век преди новата ера. Кратки комедийни постановки, които се играели след края на някоя гръцка драма. Ренесансът пък ражда комедия дел арте, завладяла цяла Европа. Пътуващи артисти в архетипни роли тръгвали на..

публикувано на 14.05.24 в 13:16