Възможни ли са допълнителни инвестиции в икономиката ни покрай два от големите проекти за модернизация на армията. Отговорът засега не е много ясен. Едно от последните решения на правителството в оставка беше държавният завод "Авионамс" да поеме ремонта и поддръжката на изтребителите Ф-16. Подобна схема се предвижда и за новите машини "Страйкър" в "Терем". Достатъчно обаче ли е това?
Решението на правителството "Денков" от последните дни на практика означава, че подчиненото на Министерството на икономиката предприятие ще подпише споразумение по сключеното рамково през 2019-та с "Lockheed Martin" за индустриално сътрудничество. Предвидено е и привеждане на съществуващите мощности и инфраструктура на "Авионамс" АД в съответствие с изискванията на "Lockheed Martin Global", доставка и инсталиране в "Авионамс" на безвъзмездно предоставеното оборудване, инструменти, запасни части, образци и средства за обучение, както и набиране и обучение на персонал.
От решението на кабинета става ясно, че самите "Lockheed Martin" са преценили, че "Авионамс" отговаря на условията и може да изпълнява дейности, предвидени в Програмата за индустриално сътрудничество за Ф-16.
Но макар и да има решение за договор, концепцията за индустриалното сътрудничество по Ф-16 чака благословията на парламента от ноември миналата година.
Документът трябва да определи по-широката процедура за индустриалното сътрудничество. През януари той беше обсъден в отбранителната комисия. Но от заседанието ѝ се разбра, че МИ и МО имат търкания. И отделно трето министерство – на иновациите - би трябвало да има отношение към проекта.
Извън конкретното решение за договора на "Авионамс", остана неясно как всичко това се вписва в идеята МО да дава график за година напред на планираните поръчки за придобиване на способности. Дали е добре министерствата и на икономиката, и на иновациите да имат думата при анализите на индустриалното сътрудничество, избора на изпълнител и подготовка на договор в рамките на междуведомствената работна група.
Едно от предложенията в концепцията беше дори договор да не се подписва до окончателното договаряне на споразумението за индустриално сътрудничество. Но не липсата на движение по документа, а друго обстоятелство може да е препъникамъкът в това да има изобщо индустриално сътрудничество по който и да е от проектите за модернизация.
"Освен, че е вече е сключен, договорът за изтребителите е между българското и американското правителство". И това, според Иван Жерков, е основният проблем. Той е водил подобни разговори от името на държавата с военни фирми за допълнителните споразумения преди 20-ина години.
Преди 20-ина години България пак пробвала с инвестициите покрай модернизационните проекти. Законодателството тогава предвиждало директни – във военната промишленост инвестиции, индиректни – в цивилен сектор и инвестиционно вложение. Най-често чуждестранната фирма прави инвестиция на стойността на поръчката с изграждане на поддържащи съоръжения за внесеното от нея оборудване. Така покарай проектите за новите "Мерцедес"-и, транспортните самолети "Спартан" и вертолетите имало инвестиции в обучения на технически състав, доставка на техника за ремонт, експорт на високотемпературни сензори, изграждане на завод (на зелено) за производство на нисковолтово електрическо оборудване, дори 60 дка оранжерия за рози. Като първата успешна инвестиция Иван Жерков отчита трансферът на ноу-хау за производство и софтуер за програмиране на радиостанции Harris в България. Но договорът бил само за 8 години.
Забавянето на плащанията по основните проекти, борбите между министерствата за управлението на допълнителните инвестиции, новите европейски правила след 2007-ма и интересът на оръжейните фирми да инвестират само в бойна продукция провалила плановете. И към 2010-та година практиката на допълнителните инвестиции била прекратена.
С днешна дата Константин Зографов от АФСЕА - международна асоциация, която обединява държавни органи, отбранителен бизнес, обяснява, че след сключване на основната сделка, пак би било трудно да се правят договори за допълнителни инвестиции. От обясненията му става ясно, че дори не може да се търси съдействие от американското правителство, дори и то да е продавачът на изтребителите.
Тези допълнителни инвестиции могат да минат единствено през програмите за военна помощ, които Съединените щати имат в бюджета, обяснява Зографов. Но според него не са инвестиция в чисто икономическия смисъл на думата.
Към този момент само по текущия проект за двата многоцелеви патрулни кораба има трансфер на технологии, припомня Константин Зографов от АФСЕА. Но трансферът е свързан само с изпълнението на този проект. А не и за бъдещо строителство на кораби.
Докладът за състоянието на отбраната за 2023 година припомня, че по проекта за новите машини за пехотата е предвидено индустриално сътрудничество, включващо финалното асемблиране на бойните и специалните машини от фамилията Stryker да се извършва у нас. Ремонтът и поддръжката им пък да става в предприятията на "ТЕРЕМ". Това би трябвало да стане със създаването на регионален център за поддръжка и развитие в предприятието. Докладът не споменава за индустриално сътрудничество за изтребителите.
Целия репортаж на Добромир Видев чуйте в звуковия файл.
Мъж с параноидна шизофрения, който от месеци е създавал напрежение сред жителите на столичния район "Оборище", бе отново задържан и настанен принудително в Психиатричната болница в Курило. След престоя си в лебечното заведение обаче пациентът остава наблюдение и последваща грижа . "Жителите бяха притеснени, особено майките с малки деца...
Отбранителната индустрия иска ясни насоки за това как България ще развива способностите си в рамките на новите европейски планове за въоръжаване. Това каза в интервю за БНР Петър Чолаков от Сдружение "Българска Отбранителна Индустрия". "Чуваме, че 150 млрд. ще бъдат осигурени по линия на различни фондове на ЕС, останалите 650 отделните страни..
Група от готвачи подхвана инициатива, посветена на здравословното хранене на децата в училище . Основен двигател на групата е Антон Васев, дългогодишен готвач, ферментатор и родител с кауза. "Първоначално ми се искаше да тръгна директно на война. Реших, че е по-добре да тръгнем със зов за помощ, а не с "оръжия" , сподели той пред БНР...
Независимо какво стане със законодателните промени, извършителите ще продължат да бъдат под лупата на специалиста, който ги открива и сигнализира за последния случай. "Той пуска сигнали дори в Китай, в Русия, в Египет, в най-различни страни. Просто, за съжаление, в България за първи път имаме такъв осветлен подробен случай. Това,..
Необходима е сериозна работа с полицаите, за да не смятат случаите на насилие над животни за смешни. Това заяви за БНР ветеринарят и дългогодишен активист за правата на животните доктор Мила Бобадова. През 2011 г. г тя получава наградата на публиката на Български хелзинкски комитет "Човек на годината" за активната ѝ дейност по темата..
Реджеп Ердоган изчиства абсолютно всички потенциални кандидати, които биха застрашили неговия нов мандат като президент на Турция. Това заяви пред БНР журналистът Тайфур Хюсеин, след като кметът на Истанбул Екрем Имамоглу бе задържан рано тази сутрин. Кметът на Истанбул Екрем Имамоглу е задържан Протест в Истанбул след ареста..
Министерството на енергетиката предлага промени в Наредбата за топлоснабдяване, която предвижда таксата сградна инсталация да е 30 процента . Причината за промяната е, че Върховният административен съд определи като незаконен начина за изчисляване на дела на отдадената топлинна енергия в сградната инсталация. Вчера министърът на енергетиката..
Заведения в цялата страна ще затварят днес за по няколко часа в знак на протест срещу на ДДС за бранша на 20 процента. Те настояват да им бъде..
Има координиране за овладяването на българската храна и оттам за контролиране на вота . Това мнение изказа пред БНР бившият заместник-министър на..
Д-р Юлиян Моллов от Силистра, който работи в чужбина, основа фондация на свое име. 40-годишният анестезиолог и специалист по реанимация има амбицията..