Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Може ли светкавичното развитие на Al да бъде регулирано със законови средства?

| Интервю
Снимка: insait.ai

Може ли светкавичното развитие на изкуствения интелект да бъде регулирано със законови средства, така че да се предотвратят огромните рискове от технологията?

Този въпрос съпътства притесненията от повишеното разпространение на генерирана от алгоритми невярна информация и още по-сериозните притеснения, че изкуственият интелект може да се превърне в екзистенциална заплаха заради разширяващите се негови приложения - от интернет търсачките до транспорта и военната индустрия.

В средата на този месец Европейският парламент финално одобри отговора на Евросъюза. Това е закон за изкуствения интелект, който сега трябва да получи и последното "да" от 27-те страни-членки в рамките на Съвета на Евросъюза. 

Законът, който ще урегулира пазар с половин милиард потребители, въвежда оценка на риска от технологията на няколко нива, забранява определени употреби на изкуствения интелект и въвежда възможни глоби за разработчиците в диапазон между 7,5 милиона и 35 милиона евро.

По думите на Димитър Димитров от българския изследователски център INSAIT ако няма регулация, е трудно компания да инвестира много пари в изкуствен интелект, защото те не знаят какво ще се случи. 

Добра стъпка в новите регулации, според него, е това как изкуственият интелект ще се свързва със събирането на биометрични данни, идентификация на хора. Те са добре регламентирани в този закон, смята той. 

Според Димитров е добре също, че се създава поне някаква по-конкретна форма, чрез която големите технологични компании носят отговорност за разработките си, а новата европейска регулация ограничава и т.нар. им високорискова употреба. 

Планираният европейски закон въвежда ограничения върху разработките и използването на изкуствен интелект на базата на оценка на риска. Употребата на неприемливите системи се спира напълно. Високорисковите разработка включват вграждане на изкуствен интелект в сферата на здравеопазването, в опазването на реда, както и в сферата на транспорта. Тук стои спорният въпрос относно вземането на решения от страна на подобни системи, като законът цели да въведе стриктно наблюдение при разработката и използването им. 

В интервю за БНР и предаването "Събота 150" Димитър Димитров подчерта, че това изисква високотехнологично ниво на държавната администрация, което в България, а и в повечето страни от ЕС, го няма.

"Това изисква технологични хора, които да бъдат интегрирани в администрацията. Това е отворен проблем за ЕС, а и не само за ЕС. Това е важно нещо, върху което трябва да работим". 

Цялото интервю на Константин Мравов с Димитър Димитров в предаването "Събота 150" чуйте в звуковия файл. 

По публикацията работи: Анастасия Крушева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Изслушаха кандидатите за зам.-председатели на Сметната палата в бюджетната комисия на НС

Кандидатите за заместник-председатели на Сметната палата биха поели поста на служебен министър-председател. Това потвърдиха в отговор на депутатски въпрос Силвия Къдрева и Маргарита Николова - и двете предложени от председателя на одитната институция, и служебен премиер в два мандата Димитър Главчев. След промените в Конституцията..

публикувано на 03.04.25 в 21:59

Земеделският бранш отменя протестната си готовност заради провала на поливния сезон

Земеделският бранш отменя обявената в началото на седмицата протестна готовност заради провала на поливния сезон, съобщават от Българската аграрна камара. Решението е взето след проведена днес среща в Министерски съвет между представители на Аграрната камара и министър-председателя Росен Желязков, министъра на земеделието и храните Георги Тахов,..

публикувано на 03.04.25 в 21:31

Ще ремонтират пътя Рилски манастир-Кирилова поляна

Община-Рила залага средства по бюджета, който се готви за внасяне на Общинския съвет, за ремонт на пътя Рилски манастир-Кирилова поляна, 7 км, казаха от администрацията. Ще се предвидят средства и за изготвяне на проект за цялостно преасфалтиране на трасето, което води до интересни и забележителни места по маршрута. Често състоянието на пътя..

публикувано на 03.04.25 в 20:46
Президентът на Франция Еманюел Макрон

Макрон призова Европа да преустанови инвестициите си в САЩ

Президентът на Франция Еманюел Макрон призова европейските компании да преустановят инвестициите си в САЩ докато ситуацията с "бруталните и неоснователни" мита, обявени от американския му колега Доналд Тръмп, не се изясни.  "Какво би било посланието, ако големи европейски играчи инвестират милиарди евро в американската икономика в момента, в който те ни..

публикувано на 03.04.25 в 20:20
Премиерът на Канада Марк Карни

Канадският премиер определи митата на Тръмп като "трагедия за глобалната търговия"

Канадският премиер Марк Карни обяви ограничени контрамерки на новите американски мита за страната му, наричайки протекционистичните мерки, които обяви снощи президентът на Съединените щати Доналд Тръмп "трагедия за глобалната търговия": "Правителството на Канада отвръща със същия подход като американския - техните 25 процента с наши 25..

публикувано на 03.04.25 в 20:20

Атанас Зафиров се срещна с посланика на Германия Ирене Планк

България заявява готовност да улесни достъпа на германски компании до високотехнологични индустриални зони у нас. Това е обявил вицепремиерът Атанас Зафиров пред извънредния и пълномощен посланик на Федерална република Германия у нас Ирене Мария Планк. На срещата е констатирано, че България и Германия задълбочават стратегическото си..

публикувано на 03.04.25 в 19:54

Няколко топлофикации искат драстично поскъпване на парното

Топлофикационните дружества в София, Враца и Велико Търново искат ударно увеличение на цените на топлата вода и парното от 1 юли. Топлофикациите във Варна и Сливен прогнозират поевтиняване на услугата, а от асоциацията на топлофикационните дружества смятат, че КЕВР няма да одобри исканите драстични увеличения. Според направените..

публикувано на 03.04.25 в 19:33