Шокиращи "шедьоври" от световната кулинарна култура

Дълбоко в хранителните табута навлиза Автономията за слушане тази вечер. Предупреждавам ви, че съдържанието на темата не е за хора със слаби нерви, съвсем реално. Ако решите да пропуснете...сега е моментът.

Ферментирало месо от акула от Исландия, гъмжащо от личинки, вонящо серене от Сардиния и сладкиш, направен с химикали за почистване на метали, варени в детска урина яйца от Китай, овчи очи в доматен сос от Монголия и още...и още...

Не ви изброявам блюда от трапезата на Семейство Адамс, а реално съществуващи храни. 

Част от тях са в Музея на отвратителната храна, намиращ се в Малмьо, Швеция. Музеят отваря врати през 2018 г., а днес в колекцията му има 80 от най-ужасните неща за ядене от цял свят. 

20 000 хил. посетители годишно разглеждат не само отвратителните експонати, но и опитват някои от тях, защото към музея има дегустационен бар. Тук започва истинското забавление или спокойно можем да кажем - НЕудоволствие. 

Ако някога сте чували за странна храна...днес меко казано ще надградим тези ваши пластове знание с невъобразими кулинарни ансамбли.

Андреас Ааренс, директор на Музея на отвратителната храна, даде интервю за "Изотопия". Питам го първо откъде се появи идеята за подобен музей.

Андреас Ааренс: Две са причините, които стоят зад създаването на този музей. Първата е, че през целия си живот аз пътувам - още от дете, а и после като възрастен. Пътувам по света и опитвам различни готини, вкусни, а и отвратителни храни из различни държави. Те са отвратителни преди да ги опиташ, преди да им дадеш шанс - след това обаче се оказва, че всъщност са доста вкусни. Това оказа сериозно влияние за катализиране на идеята за този музей - пътувах по целия свят, живях няколко години във Филипините и опитвах всякаква храна. Стремежът ми беше тя да е възможно най-странна. Второто нещо е, че исках да открия по света нови източници на протеини. Такива, които да са щадящи околната среда, но които на пръв поглед също са отвратителни. Става въпрос за неща като насекоми,  месо, създадено в лаборатория и т.н. Това са храни, които имат значитнелно по-малко вредно въздействие върху околната среда. Доста хора обаче ги намират за отвратителни, преди да ги опитат.

Андреас Ааренс: Причините са много. Част от тях са свързани с вече споменатите от мен неща. На първо място трябва да осъзнаем за себе си, че това което определяме като "вкусно" или "отвратилено" е част от личните ни културни възприятия за света. Тези възприятия зависят от това къде сме израснали, в каква среда, с какви правила и културни порядки. Нашият стремеж е да накараме посетителите на музея да не съдят прибързано и да лепят етикети на различните от тях култури, определяйки нещо като "отвратително", а да опитат и да осъзнаят, че всички ние, независимо към която култура принадлежим, имаме своя "неприятна храна". Всички имаме храна, с която сме свикнали, с която сме израснали, но други хора биха определили като "ужасна". На второ място - в бъдеще ще се наложи да променим начина, по който се храним, за да намалим своя вреден отпечатък върху природата. Вероятно ще се наложи да ядем насекоми и лабораторно месо - не всеки един от нас, но ние като общество се налага да направим това. Трето - смятам, че се нуждаем от повече забавление. Музеят освен, че е образователен, е и доста забавен. Смятам, че това е добър начин за хората да се развличат, докато научават нови неща. 

Моммо: Като българин сигурно можеш да ми кажеш - сигурен съм, че имате традиционна храна, която е подобна на нашата и би звучала "ужасно" за някои - съдържаща вътрешни животински органи, като дроб, сърце, стомах...?

Отговорям положително. Въпреки, че изброените продукти не са най-отличаващите се от балканската кухня. В Испания, например, нищо от прасето не се изхърля - всяка една част се приготвя и изяжда по един или друг начин, без да влизам в подробности. А пък традиционната супа със свински черен дроб Leberspätzlesuppe е част от баварската, а не от българската кухня. Въпреки тези факти, решавам да му разкажа за нашата шкембе чорба, която приготвяме от свински, телешки или агнешки стомах. Оказва се, че Моммо я е опитвал и я одобрява. Разновидности на тази супа има и в Румъния, къде й казват просто Чорба де буртъ. Оставяме леко встрани темата с музея и стигаме до разсъждения за унгарската кухня и някои от нейните бисери. Моммо не й прави най-добрата реклама.

Моммо: Повечето от ястията, които са част от традиционната унгарска кухня, не са толкова вкусни, колкото тези от българската - те просто са ужасни. Да ядеш език, сърце, дроб. Но пък от друга страна любимото ми ястие е печен пилешки дроб - това е наистина вкусно. В Унгария патешкият дроб е доста разпространен. Мисля, че това е нещо общо, което имаме с вас в България. Мисля, че България и Унгария са двата най-големи производителя, като изключим Франция, на гъши дроб. Този деликатес е наистина много вкусен. 

Ето че стигаме до тема, през която научаваме нещо интересно за страната ни. България наистина е трета по производство на гъши и патешки дроб в Европа. На първо място е Франция, а на второ - Унгария, с която, оказва се, имаме сходни количества. Да се върнем обаче в музея, който е в Малмьо, Швеция и гъшият или патешки дроб му е най-малкият проблем.

От музея казват, че през годините наблюдават взаимодействието, да кажем, на посетителите с вашите експонати, техните реакции и представи за това кое е отвратително и кое не. Питам двамата ми събеседници - какви са нивата на "отвратителност"?

Андреас Ааренс: Като най-впечатляваща храна мога със сигурност да отбележа пенисът от бик, който е дълъг около метър. Това определено е впечатляващо, ако трябва да го сравним с човешката анатомия.  Сиренето с личинки също предизвиква доста реакции.

Как се приготвя въпросният деликатес - Пита овче сирене пекорино се разрязва и се оставя навън, за да привлече към себе си определен вид мухи - Piophila casei. Тези животни снасят в сиренето до 500 яйца. Ларвите на мухите се излюплат и започват да ядат сиренето. Те смилат протеина и разграждат мазнините в него и го превръщат в меко и кремообразно. Консумацията на Казу Марцу става, докато ларвите са живи, в противен случай тази храна става токсична. Твръди се, че вкусът е изключително интензивен, остър, почти изгарящ и носи след себе си послевкус, продължаващ с часове. Заради рисковете от това личинките да оцелеят след като попаднат в човешкото тяло и да пробият стените на червата, сиренето Казу Марцу е забранено за продажба в Европейския съюз, тъй като не отговаря на регулациите за безопасност на храните. Глобата както за продавача, така и за смелия купувач е 40 хил. евро. Въпреки тези санкции, които са солени, но не колкото сиренето, има черен пазар за този продукт, където цената му достига сериозни суми. През 2019 г. са произведени почти 100 тона от това сирене, на обща стойност между 2 и 3 милиона евро.

И ако то ви се струва ужасно, Андреас от Музея на отвратителната храна в Швеция е тук за вас, за да ви запознае с един северен деликатес. Ястието, наречено "Кивиак, идващо от Гренландия, но част от индийската кухня. Напомням предупреждението за слаби нерви.

Този меко казано необичаен метод за консервиране е помогнал на гренландците да оцелеят през суровите ледени зими в които храната не достига. Важен детайл е, че тази храна се приготвя само с определн вид птици, наречени Alle Alle или на български - Малка гагарка.

Андреас и Моммо разказват за отзивите на посетителите....

Андреас Ааренс: Най-честата реакция е лек страх, който се преодолява и следва опитването. Тогава хората разбират, че не е толкова зле. Но въпреки това някои от тях повръщат - към момента имаме 426 такива случая за пет години и половина. Не са толкова много, но въпреки това сме подготвени и за това. Но хората реагират смело, определено. По-голямата част от нашата работа е всъщност да ги убеждаваме да опитат неща, които те все още не осъзнават, че искат да опитат. 

Моммо: Убеждаването на хората може да е наистина трудно понякога. Особено децата, те са най-трудни за убеждаване. Но успеете ли да го направите, искат да опитат всичко. Имаме си някакъв обичаен ред на дегустация. Обикновено започваме с насекомите, после към яйцата и други храни, след това сиренето и т.н. Но с децата понякога започваме с млечната сода, която имаме. Тя е доста приятна, само името й е странно, а всъщност има вкус на лимонов сладолед. Когато я опитат и казват: "Мммм, вкусно!" След това преминаваме към следващото, после седващото и т.н. И лека полека искат да опитат всичко. Понякога първото преодоляване на страха, отключва куража на хората и изведнъж любопитството надделява.

Любопитството е това, което ни отведе и в Малмьо - третият по големина град в Швеция, който приютява Музеят на отвратителната храна. Въпросният обект е сред най-желаните за посещение от туристическите обекти в 350-хилядния град. 

И дори един посетител от Северна Корея, допълва Моммо. Надскачайки клиширания завършек на почти всяко интервю, включващ бъдещите творчески планове, тук финалният ми въпрос е има ли отвратителна храна, която все още не е в колекцията на музея, но работещите в него я намират за такава. Получаваме изненадващ отговор от Андреас. 

С този свеж завършек на интервюто приключваме и темата с Музея на отвратителната храна в Малмьо, Швеция. Дано сме запалили апетита ви за приключения и предизвикателства, но най-вече - да сме излезли от рамката на носещия комфорт вкус на познатото.