За неговата поезия казват, че е заредена не само със съдържание, но и със смисъл.
Наричат го споделящият поет, нецентриран в своето его, майстор на детайлното и експресивно описание. Ивайло Терзийски е като от друга епоха, връща читателите назад във времето и гледа много напред, където малцина могат да прозрат бъдното.
"Хубаво е човек да си мисли, че нещата които прави, ще имат по-дълго ехо, но не трябва и да се заблуждава и да лежи на това ухо - според мен човекът и творецът трябва да живее и твори за деня, да се наслаждава на момента и на живота!
В България камък да хвърлиш ще падне на главата на някой поет. Има толкова много талантливи поети, творци, българи с международни награди, а аз смятам, че съм така добре приет зад граница, заради моята непосредственост, сподели за "Нощен Хоризонт" Ивайло Терзийски.
Той е български автор, роден в Плевен, живял и работил в Силистра, чието постоянно местожителство днес е в Лондон, Великобритания.
"Дали ми липсва България - България, това са приятелите, които не престават след 15 години да показват своята обич и загриженост, да ме подкрепят и споделят не само радостите ми, но и трудните моменти, допълни поетът.
Многократно награждаван в конкурси, негови стихове са помествани в престижни литературни издания като „Пламък“, „Везни“, всеславянска антология „Словоприношение“ и др.
„Отиват си любимите жени“, защото има "Сърце в ремонт", а всичко е "Същност" извън "Тропосване на мъглите". Това са част от заглавия на стихотворения в новата поетична книга "Билет за панаира на тъгата" на Ивайло Терзийски, която предстои да излезе на книжния пазар тази година.
"Моята поезия е като един мой дневник на любовното чувство - тя разрива по-голяма част от живота ми.
Тя е като страданията на грешния Софроний - ("Житие и страдания грешнаго Софрония"- автобиография на Софроний Врачански- бел.ред.) - повечето стихотворения отразяват и терзанията ми, и радостите ми в любовта, разкри още Терзийски.
Новата си поетична книга "Билет за панаира на тъгата" Ивайло Терзийски определя като стихове писани на "прага на раздялата". Книга, която показва истинския негов Аз - с неговата сила и уязвимост.
"И не е задължително това да е във всички радяла с любима жена. Макар че, в повечето случаи е точно така. Може би има стихове за радяла със самия себе си, със старото си аз...
И смятам, че точно поезията ми е помагала през целия ми живот, защото съм смятал, че чрез поезията мога да прехвърля мост към другите, мога да изисквам много повече към мен самия като отношение към другите.
Поезията сама по себе си ме задължаваше да бъда добър. Поезията е една неизлечима носталгия по доброто, по опиянението от живота и по болката, която лекува, но и която озарява света ни, за да погледнем на него с по-добри очи, обобщи Терзийски.
Ивайло Терзйски е роден на 11 юли 1970 г. в Плевен, но израства в Силистра. Завършва Русенския университет - филиал Силистра, след което работи като журналист на свободна практика в изданията „Силистра-Спектър“, „Дръстър“, Успех" и в отдел „Култура“, община Силистра като главен експерт . През 1994 г. издава първата си стихосбирка „Манастир за душата ми няма“. Между 1997 и 1999 г. ръководи кръжок за средношколско творчество „Мастилен чадър“. Следват поетичните му книги „Отмини ме, любов“ (1998) и „Колкото, толкова“ (1999). През 2000 г. е сред основателите на литературния кръжок „Реката“, като е редактор на алманаха и антологията, издадени от творческата формация. Сред инициаторите е на националния конкурс за поезия „Любовта е пиянство или пиянство от любов“. През 2002 г. излиза книгата му „Жена нависоко“, а през 2008 г. издава стихосбирката „Сълза под крило“. От 2008 г. живее в Лондон, като работи в градското метро. През 2018 г. издава последната си стихосбирка „Сърце в ремонт“. Творби на Ивайло Терзийски са публикувани в множество печатни издания, сред които „Пламък“, „Везни“, „Знаци“, „Словото“, славянската антология „Словоприношение“. Има над 30 национални награди за поезия.
Още по темата в звуковия файл.
Всяка пролет, вече 14 години, в София се събират любители на пианото, които искат да се изявят на сцена, въпреки че не са избрали музиката за своя професия. Конкурсът Vivapiano, организиран по инициатива на пианистката и клавирен педагог проф. Даниела Дикова, им дава шанс, а състезанието постепенно се превръща в среща на съмишленици. 14-ото издание..
Още преди пет години младата цигуларка Зорница Иларионова спечели наградата за активна творческа дейност в националната анкета "Музикант на годината 2019" на предаването "Алегро виваче" по "Хоризонт". Заедно с това беше наградена и в дуо с пианистката Мартина Табакова като "Ансамбъл на годината 2019". Активната творческа дейност на Зорница Иларионова..
На литературния пазар вече може да намерите книгата "Изгревът в деня на жътвата" – предистория на поредицата за "Игрите на глада" с автор Сюзан Колинс. Антиутопията, която се развива в едно евентуално бъдеще, разделено от политически манипулации и насилие, е сред най-успешните литературни и филмови поредици. В предаването "Понеделник..
Тази вечер е последното събитие от поредицата "Българска музика" на Симфоничния оркестър на БНР с главен диригент Константин Илиевски. В Първо студио на Националното радио ще прозвучат три концерта на композиторката проф. Борислава Танева. Те са в жанра "Кончерто пиколо". Идеята на авторката е да създаде инструментална форма,..
25-ото издание от 32-я сезон на предаването на програма “Хоризонт“ за музикално-сценични изкуства “Каста дива“ е посветено на 100-годишнината от рождението на великия български тенор Никола Николов. В него са включени изказвания на слушатели, споделени на редакционния телефон, част от слушателски писма, изпратени на електронната поща, и..
За почти 80-годишната история на Израелската опера за пръв път е поставена “Отело“ на Джузепе Верди. На традиционната лекция преди спектакъла драматургът на операта даде задача на слушателите си да открият какво прави тази творба предтеча на веризма. Според него тя се отличава коренно от предишните опери на Верди и отваря вратите на любимия му..
Мартенският афиш на Миланската Скала зарадва любителите на оперното изкуство с шедьовъра на Джакомо Пучини “Тоска”. На 15 март завесата на театъра тържествено се вдигна за спектакъла, открил сезон 2019/2020 г. За пореден път режисьорът Давиде Ливермор не разочарова публиката със своята зрелищна продукция, а изключителният музикален състав и..
Това е един своеобразен данък, който хегемонът налага на света. Така п роф. Иво Христов, социолог и преподавател в Пловдивския университет, коментира..
"Играем на руска рулетка! Голям е трафикът. Движението е страшно! Не се спазват пътни знаци". Това обясни пред БНР Нели Дакова, кмет на село Телиш,..
"Престъпници и нехайници. Няма да се измъкнат! Тези хора трябва да си понесат отговорността!" Искаше да помага и да твори добро. Тя беше ангел!..