Михай Исак: Искат да превърнат Молдова в по-голямо Приднестровие

• Приднестровието поиска от помощ от Русия срещу молдовския натиск

Темата коментира румънският политолог Михай Исак в интервю на Владимир Митев, журналист от румънската редакция на Радио България в БНР. Митев е автор на блога "Мостът на приятелството", посветен на българо-румънските отношения.

Каква е предисторията на конгреса в Приднестровието и новата молдовска политика спрямо този регион?

"Приднестровието е източен регион на Молдова, който е под незаконна руска военна окупация повече от три десетилетия. Това не е първият път, когато властите в този регион, подкрепяни и финансирани от Русия, провеждат подобни срещи и призовават за интеграция с Руската федерация. През 2006 г. беше проведен референдум по този въпрос и почти 100% от т. нар. участници в този незаконен референдум гласуваха за бъдеща интеграция в Руската федерация или дори за независимост. Заради военното присъствие на руските т.нар. миротворци в региона старите усилия от последните три десетилетия за реинтеграция на Приднестровието в конституционното пространство на Република Молдова нямаха голям шанс за успех. Тъй като през последните три десетилетия в Кишинев е имало периоди, в които правителството е било формирано от проруски сили като Комунистическата партия на г-н Воронин или Социалистическата партия на г-н Додон, този регион се използва от руските тайни служби и от местния политически и икономически елит, свързан с руските тайни служби, за насърчаване на голяма контрабанда.

Приднестровието имаше специален статут в молдовското законодателство, защото когато говорим за законодателството за митническите данъци, предприятията в транзитния регион не плащаха толкова, колкото тези, регистрирани на територията, контролирана от Кишинев. Нещо като положителна дискриминация за предприятията в Приднестровието и много бизнесмени от дясната страна на Днестър – под контрола на Република Молдова – преместиха предприятията си в Приднестровието. Така Молдова загуби няколко милиарда молдовски леи, няколко десетки милиона евро всяка година, защото предприятията в Приднестровието не плащаха данъци. И когато говорим за предприятия в Приднестровието, имаме предвид най-вече предприятията от конгломерата Шериф, защото Приднестровието се нарича още Република Шериф. Всичко е свързано с компаниите на Шериф, които се управляват от хора с доказани връзки с бившето КГБ – г-н Гушан и г-н Казмали, който е етнически гагаузин, живеещ в Приднестровието вече повече от четири десетилетия. От 1 януари 2024 г. този нов митнически кодекс беше въведен за цялата Република Молдова, а не само за Приднестровието. Няма специален раздел за предприятията в Приднестровието. Всички големи играчи в региона са се регистрирали при молдовските власти. Но те не искат да загубят тези пари от местния регионален бюджет, който покрива голяма част от разходите на този незаконен режим. Започнаха да организират така наречените протести.

Официални протести бяха организирани по времето на бившия управник на Тираспол Игор Смирнов и на настоящия управник Вадим Красноселски и имаше много заплахи срещу молдовските компании, работещи в региона, или дори срещу молдовски граждани, посещаващи Приднестровието. Този вид публични нападки срещу Молдова зачестиха в медиите в региона. Никой в региона не иска да загуби този статут, но точно заради него преди първи януари между левия и десния бряг на Днестър се случваше много корупция. Този вид законодателство беше стъпка към по-смели политически стъпки от страна на Кишинев към този регион. Това не се харесва на Тираспол. С помощта на геополитическите си господари от Москва властите в Тираспол се опитват да принудят Кишинев да им остави старите привилегии. В Молдова тази година имаме президентски избори и, което е по-важно, следващата година имаме парламентарни избори. Властите в Тираспол и проруските сили в Република Молдова също използват този вид реторика и този вид срещи, за да прокарват политическата си програма, тъй като е известно, че гражданите на Приднестровието гласуват за проруските сили на молдовските избори.

Този конгрес не е нищо повече от събиране на депутати и чиновници от този регион. Те бяха докарани с автобуси от всички краища, от всички села в Приднестровието и от други градове. И това беше демонстрация специално за обществеността във вътрешността на страната и, разбира се, за Русия. Но дори така наречените приднестровски власти казаха, че това няма да бъде събиране за искане на присъединяване към Русия, защото всички знаят, че между границата на Молдова през Република Молдова и границата на Русия има няколкостотин хиляди украински войници, които са добре обучени и добре въоръжени в Одеска област. Одеската област е крепост. И за да преминат през Одеса и да влязат в Приднестровието, руските сили ще трябва да понесат много жертви тук, защото Украйна уважава целостта на Молдова.

Този конгрес започна като начин за оказване на натиск върху молдовските власти. След няколко месеца ще проучим този случай като много ефективна операция на руската пропагандна машина в Молдова за фалшиви новини и пропаганда. Може да се разглежда и като тест за молдовските власти, защото това е година на избори. И, разбира се, проруските сили биха искали да провалят този вид проевропейски курс, който Молдова е поела. И защото президентът на Република Молдова - г-жа Мая Санду, иска да организира референдум за европейската интеграция. Проруските сили в Молдова се опитват да отклонят вниманието от всичко, да окажат натиск и да създадат хаос, който би могъл да бъде използван от проруските сили през тези две години на избори."

Споменахте, че тази стъпка на приднестровските компании или на други компании, които са се регистрирали на левия бряг на Днестър по икономически причини, е само сигнал, че Молдова ще предприеме още по-смели стъпки срещу тази част от страната, която се представя за незаконна, непризната република. Какви биха могли да бъдат тези по-нататъшни стъпки?

"Ако погледнете седемте искания на т.нар. конгрес, който се събра в Тираспол в края на февруари, ще видите, че те се опитват да накарат Република Молдова да участва в т.нар. преговори 5+2 с Тираспол. Този механизъм изобщо не е ефикасен, защото позволява на правителството на Приднестровието, което се смята за равно на Кишинев, да не бърза и да не прилага нищо, постигнато в някакво споразумение. Така че в някои политически кръгове смятат, че сега е време да започнат да оказват по-голям натиск върху сепаратистките власти по отношение на някои основни неща като правата на човека. Ако се вгледате в докладите на някои неправителствени организации в Молдова, като PROMO-LEX, ще видите информация за много местни хора от Приднестровието,  задържани по различни абсурдни обвинения и са вкарвани в затвора с години. А затворите в Приднестровието са адската дупка на Европа.

Що се отнася до политическия статут на Приднестровието, трябва да се проведат преговори, защото от 30 години насам по различни начини се правят опити да се обсъди този политически аспект. Имаше някои инициативи, финансирани от Запада, в областта на демократичните общества. Те се опитваха да видят как различни модели на европейска автономия, като например остров Аланд във Финландия или Тирол в Италия, Уелс в Обединеното кралство или дори Каталуния и Страната на баските в Испания, могат да бъдат взети за пример и да бъдат приложени в Приднестровието. Но Тираспол и, разбира се, Москва, като казвам Тираспол, имам предвид Москва, винаги се бавят. И не искат да говорят за подобни неща, защото целта им не е да превърнат Приднестровието в автономен регион с много културни и икономически и политически права, както е в други части на Европа. Те искат да превърнат цяла Молдова в едно по-голямо Приднестровие.

Други неща, които Република Молдова би искала да направи, е да говори за премахването на огромния склад за боеприпаси в Приднестровието, в района на Кобасна. Постоянно проевропейските правителства в Кишинев призовават за изтегляне на руските т.нар. мироопазващи сили в Молдова и за демилитаризация на Приднестровието, а може би и за привличане на гражданска мироопазваща мисия под ръководството на ЕС или на ООН. За много хора в Молдова в наши дни конфликтът в Приднестровието не е приоритет, защото след три десетилетия хората свикнаха да живеят в такава ситуация. Сега обаче заради руското нахлуване в Украйна всичко това отново започна да се усеща като голям проблем. Трябва да говорим и за вътрешното етническо прочистване, което се извърши в Приднестровието в продължение на три десетилетия. Всеки човек, всеки мъж, жена или дете, които не споделят визията за руски мир на т.нар. власти в Тираспол, е принуден да напусне и това не е въпрос, който се обсъжда много в Молдова, но имаме няколко стотици хиляди вътрешно разселени хора от региона. Всеки, който има различно политическо мнение от проруския режим, е принуден да напусне региона, да речем, с дрехите на гърба си, и губи всякакви права върху собствеността си там. И, разбира се, всички приятели или роднини, които остават в региона, са обект на местното КГБ – на тактиките на т.нар. МГБ, вдъхновени от Русия."

• Молдова обвини Путин, че нарушава закона преди изборите

Реакцията на молдовското правителство на събитията в Тираспол беше изненадващо спокойна за коментаторите в Полша, които дори заявиха, че декларацията от Тираспол може да означава посрещане на руски войски. Както твърдите, събитията в Тираспол са имали предимно пропагандно значение, а говорителят на молдовското правителство заяви, че нищо не се е случило и всъщност световните медии дори не е трябвало да ги отразяват. Смятате ли, че това е било просто пропагандна операция, или зад нея стои нещо, което в момента може би не можем да видим?

"Не е необходимо да викат руската армия, защото тя вече е там. Мисля, че в региона има почти 2000 руски войници. И, разбира се, през последните три десетилетия те сформираха местната милиция -  още няколко хиляди въоръжени. Имат и местно казашко формирование, в което членуват още няколко хиляди души. Руската армия е там. Но, както казах, голяма част от членовете им се набират от местното население, противно на международните правила, и само висшето ръководство на тези организации е съставено от офицери от Русия, от самата Руска федерация. Приднестровието е голяма заплаха за Молдова, Румъния и дори Полша, защото там има физическо и техническо присъствие на всички основни разузнавателни служби на Руската федерация – от външното разузнаване СВР до военното разузнаване и, разбира се, ФСБ. Физическата заплаха от Приднестровието е доста голям проблем и за Украйна. Украйна е принудена да държи няколко хиляди войници, мисля, че две бригади, в близост до Приднестровието и границата, за да потуши всеки възможен проблем с Приднестровието. А тези войници биха могли да бъдат полезни за Украйна в други части на украинската територия срещу Русия. 

Молдовските власти бяха изненадани от този голям интерес в медиите. Аз лично също имах някои дискусии по интернет, с международни медии, включително от Полша, и видях как работят медиите. Те искаха сензация, нещо, което не е отразено от другите медии. Хората в медиите започнаха да използват изявлението на един-единствен човек. Цялата тази операция по разпространение на фалшиви новини и пропаганда започна от един човек, Генадий, който беше служител във временната администрация, след което напусна Приднестровската република и отиде на територията, контролирана от Кишинев, започна да се нарича лидер на руската опозиция или граждански активист. Но да се говори за опозиция в Приднестровието е шега. Олег Хоржан, последният човек, който би могъл да бъде вътрешна опозиция, бившият лидер на Комунистическата партия, беше намерен мъртъв миналата година в Приднестровието. Не е много добре за здравето ти да си опозиционен лидер в Приднестровието. А реакцията на молдовското правителство е типична за реакцията на повечето правителства на изток, защото тогава те не знаят как да общуват. Те трябва да имат по-отворена комуникационна стратегия, когато става въпрос не само за Приднестровието, но и за други проблеми в Молдова. 

Румъния също е важна страна, когато се обсъждат въпросите за Молдова и Приднестровието. Видяхме, че бившият министър-председател на Румъния – Николае Чука, дори беше в Кишинев на 1 март 2024 г. Как оценявате румънските реакции на ниво институции и експерти на тази декларация на Приднестровския конгрес?

"Въпреки че основният език в Молдова е румънският и много румънски експерти знаят нещо за Република Молдова, реакцията на румънските медии беше същата като тази на западните. Виждаме този вид желание за сензация, за големи заглавия и за това да бъдеш пред всички останали. Република Молдова има много приятели на Запад, но Румъния остава основният посланик на европейските амбиции на Република Молдова. Когато говорим за Европейския съюз, Румъния ще продължи да играе важна роля в развитието на Република Молдова. Но Румъния уважава статута си на член на Европейския съюз и на НАТО и няма да предприеме никакви действия, които биха могли да застрашат европейското развитие на Република Молдова. През 2024 г. и 2025 г. в Молдова предстоят избори и предстои да видим дали избирателите в Република Молдова ще успеят да разберат, че освен местните политически скандали и тази безизходица, когато говорим за реформи, не трябва да се дават гласове на проруските сили, особено на тези, финансирани от избягалия олигарх Илан Шор."

Как напредва Молдова с реформите, които трябва да я приближат към Европейската общност? Ако Република Молдова има приятели в цяла Европа, ако много държави заявяват подкрепата си за бъдещата ѝ европейска интеграция, как върви процесът в момента?

"Не върви наникъде. Тези дни отмениха процедурата за избор на главен прокурор на Република Молдова. Това е голям проблем, реформата на съдебната система в частност. Досега реформата в съдебната система е спряна от групите по интереси в съдебната система, юридическата каста на прокурорите и съдиите, които не искат да загубят хватката си, властта си в Република Молдова. Европейският съюз проявява голямо търпение към Кишинев и не оказва голям натиск върху Република Молдова. Парите продължават да идват. За съжаление, различни политически интереси в управляващата партия, икономически интереси и дори някои руски интереси забавят тази реформа, защото в Република Молдова, както и в Източна Украйна, Русия използва криминални елементи, за да реализира своята програма. Имаме примера с един олигарх беглец, който сега живее в Израел и дава много пари на политически партии с проруски настроения. Преди няколко години те започнаха да организират масови демонстрации срещу правителството. Опитват се да превземат основните правителствени сгради и използват всяка възможност, за да демонстрират некомпетентността на правителството на Република Молдова. Владимир Плахотнюк и други олигарси в Молдова, които сега живеят в Турция, в Израел или във Великобритания, са използвани от руските тайни служби, за да влияят политически върху вътрешния живот на Молдова. Те използват изборния процес, за да завладеят властта, като използват много незаконни пари. Това се доказва от различни медийни доклади. Съществува тясна връзка между криминалните елементи в Молдова и руските политически и разузнавателни интереси. Руското присъствие в обществения живот на Република Молдова се превърна в риск за сигурността не само на Молдова, но и на Украйна, също и на Румъния, Полша и други членове на Европейския съюз и НАТО."

• Дионис Ченуша: Рисковете за преливане на войната в Молдова са свързани със ситуацията на фронта в Украйна

Какво мисли молдовското общество за всичко това? Страхуват ли се хората от ескалация на войната? Уморени ли са от липсата на реформи или просто се опитват да оцелеят, защото Молдова не е благоденстваща страна?

"Всеки иска да живее по-добре. Хората са много уморени от бавния темп на реформите. Молдовските граждани не искат да живеят в такава държава. Виждаме много млади хора, имам предвид поколението от 20 до 40-50 години, които напускат в Република Молдова на тълпи. Темата за мира в Молдова се използва от проруските сили. Имаме няколко случая на нападения над хора от украинските бежанци. Ако се вгледаме внимателно, ще открием, че авторите им по един или друг начин са свързани с Руската федерация. Проевропейските политици и народът на Република Молдова са съгласни, че европейската интеграция е най-добрият път за Молдова. Те са благодарни за съпротивата на Украйна срещу руската агресия, защото хората в Молдова, които вярват в Европейския съюз и искат да бъдат част от него, разбират, че ако Украйна се провали, Република Молдова ще бъде следващата. Ако войната в Украйна продължи, но например с прекратяване на огъня, влиянието на Руската федерация ще започне да се увеличава. Русия отделя много пари и следи изкъсо вътрешното положение в Република Молдова. Това е голяма заплаха и обяснява тревогата, когато говорим за този конгрес в Приднестровието, който поиска руска помощ. Трябва да е много ясно, че ако руските танкове достигнат района на Приднестровието, Република Молдова ще се превърне в колония на Руската федерация, защото руската пропаганда вече е завладяла много сърца и умове в Република Молдова. За Европейския съюз е по-трудно да набере скорост в Република Молдова, защото липсват реформи, а политическите скандали са част от ежедневието на една малка държава в Източна Европа."