Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Швеция трябваше да кандидатства за членство в НАТО още през 1997-ма, смята евродепутатът

Карин Карлсбру: Руската инвазия в Украйна много бързо събуди шведите

"Изправени сме пред най-опасните времена, на които нашето поколение е било свидетел"

| Интервю
Карин Карлсбру
Снимка: Европейски парламент

Швеция трябваше да кандидатства за членство в НАТО още през 1997 година. Tова каза в интервю за БНР шведската евродепутатка от "Обнови Европа" Карин Карлсбру. Партията й "Либерали" е част от управляващата коалиция на малцинството в кралството. Припомняме, че Швеция бе приета за член на Алианса на 7 март.

Карлсбру отбеляза, че руската инвазия в Украйна много бързо е събудила гражданите на Швеция, която поддържаше неутралитет от близо 200 години.

Г-жо Карлсбру, как гледате на членството на Швеция в НАТО - като закъсняло, навременно или преждевременно?

Бих казала, най-важното е, че вече сме член на НАТО. Това отне известно време, но ние сме много щастливи, че постигнахме тази цел от моя гледна точка. Някои твърдят, че е необходимо време за присъединяване към такава организация при т.нар. нормални обстоятелства. След като Швеция кандидатства обаче, те бяха извънредни. Според мен, беше грешка от страна на Швеция, че не кандидатствахме доста по-рано, в мирни времена, когато процесът щеше да бъде доста по-спокоен. Сега ние подадохме молба след инвазията на Русия в Украйна, защото някои от шведските партии осъзнаха, че техните виждания за нашата сигурност вече не работят. Моята партия - на либералите, критикуваше действията им преди това и то от доста време. Днес обаче това е история и вече сме в нова ера. Трябва да гледаме как да си сътрудничим с другите страни в НАТО и какъв принос можем да дадем. След като Швеция е в НАТО, и организацията става по-силна.

Все пак, не изпитвахте ли проблем да убедите гласоподавателите си за тази стъпка, като се има предвид почти 200-годишния неутралитет на страната ви?

От началото на руската инвазия в Украйна, ситуацията в Европа е коренно различна и особено в нашата, северната част. Както Финландия, така и ние, разбрахме, че имаме голям съсед на изток, който застрашава съседите си и води след себе си много несигурна и опасна ситуация за региона. Демокрацията и свободата са по-добре защитени, когато са заедно. Затова смятам, че много шведи видяха бързия развой на събитията и общественото мнение много бързо се промени заради събитията на място.

Как, според Вас, членството в НАТО ще промени Швеция?

Може би то ще ни даде малко променен поглед за нас самите, защото, както отбелязвате, бяхме неутрални и извън всякакви отбранителни съюзи от много години. Но, според мен, е важно да погледнем в огледалото, да проведем открит дебат и да разберем, че не точно т.нар. неутрална позиция ни задържа извън Втората световна война. Причините затова бяха съвсем различни - ние търгувахме със суровини с Хитлер и взехме други решения, когато обърнахме гръб на съседката ни Норвегия. Надявам се, че ще можем да проведем по-трезв дебат за нашата история и принос за мира и сигурността в Европа. Още веднъж, смятам, че това беше много болезнено събуждане за много хора в нашата част от Европа - че нещо като руската агресия може да се случи в модерни времена. 

Казвате, че Швеция е трябвало да кандидатства по-рано за членство в НАТО. Кога, според Вас, е трябвало да стане това?

Нашата партия агитираше за членство в НАТО още през 1997-ма година, веднага след разпада на СССР. Това беше времето, когато преформатирахме Европа и архитектурата на сигурност. Тогава в мирно време щяхме да станем част от новия модел за сигурност в Европа. За съжаление обаче не го направихме и загубихме много години. Но това вече е история. Сега трябва да гледаме как по най-добър начин да си сътрудничим с нашите партньори от НАТО, но и в ЕС - как да задълбочим сътрудничеството в областта на сигурността и отбраната. Според мен, трябва да стоим на два крака - единият е НАТО, другият - ЕС.

Очаквате ли провокациите от страна на Русия да нараснат след членството ви в Алианса?

По-скоро това е размахване на мускули, но трябва да се приема сериозно, защото виждаме на какво са способни Путин и Русия. Това са сериозни заплахи и ние виждаме различните методи на хибридни атаки срещу Финландия, балтийските страни, Молдова и всички нас. Твърдя, че сме изправени пред най-опасните времена, на които нашето поколение е било свидетел. Това е сериозно и затова трябва да сме много силни заедно, както и да покажем на руснаците и на Путин, че ще останем такива и ще защитаваме себе си и съюзниците си. 

По публикацията работи: Анастасия Крушева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Служебният министър на околната среда и водите Петър Димитров

Петър Димитров призова към намаляване на загубите във водопреносната мрежа

Служебният министър на околната среда и водите Петър Димитров призова общините да се възползват от предоставените над 7 милиарда лева за общински проекти по програма на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за до 2026 г. за намаляване на загубите във водопреносната мрежа. "Силно препоръчвано на местната власт, особено на кметовете..

публикувано на 27.11.24 в 21:59
Елена Ласкони и Калин Джорджеску

Двама от кандидатите за президент на Румъния внесоха жалби в Конституционния съд

Двама от кандидатите за президент на Румъния внесоха жалби в Конституционния съд на страната с искане за анулиране на резултатите от вота на 24 ноември, съобщават местни медии. Президентските избори в северната ни съседка бяха спечелени изненадващо от независимия кандидат, известен с проруските си и антинатовски позиици Калин Джорджеску, който получи..

публикувано на 27.11.24 в 21:39
Вицепрезидентът Илияна Йотова на церемонията по връчването 14-ите национални отличия „За жените в науката

Обявиха трите победителки в Националната програма "За жените в науката"

На официална церемония в Ректората на Софийски университет "Св. Климент Охридски" бяха обявени трите победителки в 14-ото издание на Националната програма "За жените в науката".  Всички те получиха по 5000 евро награда за подпомагане на кариерното им развитие.  "За жените в науката" е инициатива на Националната комисия за ЮНЕСКО - България, Софийския..

публикувано на 27.11.24 в 20:37
Снимката е илюстративна, архив.

Не са засечени взривни вещества при проверката на пратки в куриерска фирма в София

Не са засечени взривни вещества при проверката на пратки в куриерска фирма в София, съобщиха от МВР. Няма причини за притеснение, допълниха от вътрешното министерство. Проверката вече е приключила.  Рентген е засякъл взривни вещества в пратки на куриерска фирма в София По-рано тази вечер беше задействана апаратура за откриване на опасни..

публикувано на 27.11.24 в 20:12

КЗП за мобилните оператори: При предсрочно прекратен договор се дължи само стандартна неустойка до 3 месечни вноски

При предсрочно прекратяване на договорите с мобилните оператори клиентите вече ще дължат само стандартната неустойка в размер до три месечни вноски. Начисляваните досега допълнително лихви за неизползваните от абонатите отстъпки за времето до изтичането на договора са неравноправни условия, които трябва да отпаднат до един месец, съобщиха от..

публикувано на 27.11.24 в 20:05

С черна кърпа върху бюста на Левски в Босилеград напомниха за 105 години от Ньойския договор

Българи от Западните покрайнини поставиха черна кърпа върху бюста на Васил Левски в Босилеград по случай 105-ата годишнина от Ньойския дотовор, с който над 200 000 българи остават извън границите на България. Босилеградчани отпътуваха днес за София за участие в митинга по повод  годишнината от Ньойския договор в София. В Босилеград решиха по този..

публикувано на 27.11.24 в 19:58

Шествие "Български марш" на ВМРО по повод 105 години от подписването на Ньойския договор

От Войнишкия лъв при НДК тръгва шествие "Български марш", организирано от ВМРО по повод 105-годишнината от подписването на Ньойския договор. Тук звучи "Шуми Марица", чуват се и тъпани, виждат се и български знамена. В деня, в който през 1919 година е подписан Ньойският договор, членове и симпатизанти на ВМРО се събраха пред Войнишкия паметник в..

публикувано на 27.11.24 в 19:39