Британският писател Матю Блейк: Четем криминални истории, за да разпознаем хищниците около нас

"Синдромът на примирението е заболяване, свързано със съня. В митовете и старите приказки често сме чували за хора, изпаднали в дълбок сън. Герои, прокълнати да не могат да се събудят с години. Синдромът на примирението е модерният еквивалент на това. То е мистериозна болест. Хората заспиват и не се събуждат с години. Най-известните случаи на този синдром са деца – бежанци в Швеция, които осъзнават, че ще бъдат екстрадирани и изпадат в дълбок сън. Има случаи навсякъде по света, в които тази сънна болест се появява. Причината да е такава мистерия е, че това не е мозъчна болест, а смущение на съзнанието.

"Става въпрос за дълбок сън. Пациентът не изпада в кома, няма увреждане на мозъка. Всичко се свежда до връзката между съзнанието и тялото. Лекарите, все още, не знаят как да се справят с този проблем. Единственият начин, по който може да се подобри пациентът, е като, по някакъв начин, възстановиш надеждата му. Ако му дадеш причина да живее, тогава имаш силата и да го събудиш. За целта трябва да бъде разбрана историята на пациента, какво го е довело до това мрачно място, защо е изпаднал в този дълбок сън.

Книгата ми е посветена именно на един такъв пациент – Анна, която изпада в сън, продължил четири години, каза за предаването "Понеделник вечер" по програма "Хоризонт" на БНР Матю Блейк, автор на най-обсъждания трилър на Франкфурктския панаир на книгата. 

Как идва вдъхновението за един толкова оригинален трилър като „Анна О“?

"Почитател съм на големите психологически трилъри – например „Тихият пациент“. История, посветена на жена, която не говори. Заинтригува ме тази идея за подобна грандиозна мистерия. Как ще можеш да откриеш истината, ако този, който я знае, не може да ти я каже? Когато разбрах за синдрома на примирението го разпознах като страхотен инструмент около който мога да построя мистерия. Главната ни героиня – Анна е обвинена в убийството на двамата си най-добри приятели, докато ходи на сън, след което така и не се събужда. Тя се превръща в онзи тип престъпници, които стават и известни личности. Светът я познава като "Спящата красавица". Това ми се стори много интригуващо – в подобна история никога не знаеш дали главната ни героиня е искала наистина да убие двамата си приятели или всичко е било инцидент. Нямаме представа какво всъщност се е случило именно заради дълбокия сън, в който Анна изпада след престъплението. Това е един истински пъзел за читателя."

Питам Матю Блейк в забързаното си ежедневие, забравяме ли колко важен е сънят за нашия живот?

"Мисля, че го правим. Книгата започва с един невероятен факт, който открих – човек прекарва средно 33 години от живота си в сън. Това е нещо, което всеки един от нас прави. Сънят е нашият втори живот, за който не говорим често. Мисля, че подценяваме ролята на съня в живота си. Защото има много начини, по които сънят ни се нарушава. Докато пътувам по света и говоря с различни хора за „Анна О“ много от тях ми споделят за собствените си проблеми със съня, за кошмарите им, за случаите на сомнамбулизъм. Това е един очарователен втори свят. Когато един човек сподели своите преживявания със съня, се оказва, че има много хора, които искат да разкажат и своята собствена история."

Много от почитателите на криминалния жанр издигат реалните престъпления на едно друго ниво. Изведнъж, известните престъпници се превръщат в звезди. Защо този тип истории и съдби толкова ни привличат?

"За това явление допринасят всички популярни криминални истории, разказани в Нетфликс или друга подобна платформа. Повечето от нас наистина попадат в клопката на очарованието на този тип престъпни истории. Ако се върнем дори и към най-ранните опити за романи, много от тях са посветени именно на престъпници. По някаква причина не можем да спрем да четем за това…

Мисля, че причината се крие в страха, който споделяме с останалите. Тези страхове са свързани с личната ни сигурност, както и тази на близките ни. От една страна четем криминални истории, за да разберем как да разпознаем хората, които са потенциална заплаха за нас и как да се опазим от тях? Това е една от причините да сме толкова очаровани от историите за престъпници – ползваме ги като инструмент за оцеляване. Четем техните истории и по-лесно разпознаваме хищниците около нас, сподели още Матю Блейк. И допълва:

"Това, което книгата прави е да разгледа очарованието, което изпитват хората към криминалните сюжети. Анна не е само престъпник, но така става и известна личност. Разказах не само за интересните моменти, свързани с това, но и за онези, които не са чак толкова здравословни. Днес, със социалните мрежи и интернет можеш да станеш световно известен, вършейки ужасни неща. Това е много странно, дали обаче обществото ни трябва да превръща престъпници в рок звезди? Един от въпросите на които опитах да отговоря."

В романа на Матю Блейк, спящата Анна е обградена от множество персонажи. Всеки от тях понесъл тежестта на своята собствена история:

"Бен и Анна са главните ни герои. Задачата на Бен е да събуди Анна, да я излекува от нейния дълъг сън. Майката на Анна – Емили е бивш политик, запознаваме се и с бившата жена на Бен - Клара, която е много свързана с разследването върху случая с Анна О. Случилото се в деня, в който Анна убива приятелите си, поглъща животите на всички тези хора. Осъзнават, че няма как да продължат без да разберат истината – какво точно се е случило с Анна О?"

За Анна Огилви – като престъпница и пациентка…

"Исках да напиша трилър за нещо, което е универсално. Сънят е нещо, което правим всички. Започнах да търся повече за престъпленията под негово действие. Тогава попаднах на следния феномен – хора, които ходят на сън и убиват. Техните очи са отворени, но мозъците им спят. Тези хора, когато се озоват в съда, няма как да бъдат пратени в затвора, защото не са осъзнавали какво вършат. Били са сомнамбули. Сметнах това за много интересна мистерия – как ще разбереш дали някой наистина е спял, докато е извършвал престъплението. Вторият важен момент е, когато разбрах за синдрома на примирението. Сглобих тези две неща и така се появи големият момент на вдъхновение."

Важна част от романа на Матю Блейк се развива в „Абаството“ – клиника по проблеми със съня. Примерът за това е взет от реално място в столицата на Обединеното кралство:

"Харли Стрийт в Лондон е известно място, на което популярните хора ходят, за да излекуват болестите си, свързани със съня. По цялата улица има клиники. Там е и клиниката за проблеми със съня, където, ако си известна поп звезда или си шеф на голяма компания с проблеми със съня, можеш срещу определена сума пари, напълно инкогнито да постъпиш в клиниката, за да излекуваш сънните си проблеми. Помислих, че това е много добра идея за място, където да се развива действието. Не бях го виждал до момента в нито един трилър."

Какво трябва да научим от специфични болести като „синдромът на примирението“?

"Мисля, че трябва да осъзнаем, че умът и тялото ни не функционират отделно. Менталните травми често се отразяват и физически. Нещата са свързани. Често си мислим, че психичното здраве е едно, а физическото – друго. В последно време хората започнаха да осъзнават колко свързани са двете. Ако се чувстваш стресиран, може да усетиш физически симптоми в тялото си, причинени именно от този стрес и тревожност. Когато започнеш да мислиш по този начин, разбираш, че трябва да си здрав както в тялото, така и в главата си. Имаме нужда както от повече надежда, така и от повече грижа за здравето си, допълни авторът на романа.

"Анна О“ се оказва световен успех за Матю Блейк. Освен любовта на читатели и издатели, авторът впечатлява и големи имена в криминалния жанр като Дейвид Балдачи. Как Анна О, променя живота на създателя си?

"Животът ми се промени изцяло. След изпращането на книгата до издателството се озовах в истинска вихрушка от събития.

Романът получи 16 международни предложения за превод в рамките на 48 часа. „Анна О“ вече е достъпна в 40 територии по света. Подписваме и договор за адаптация на екран с Холивуд. Пътувам по света за срещи с читатели. Голяма привилегия е да знам, че читателите в България и по света четат моята книга. Невероятна мисъл е, нещо, за което не съм и мечтал."

Какво предпочита Матю Блейк за бъдещата адаптация – голям екран или сериал?

"По-скоро ще я адаптират като сериал. Сюжетът е свързан с много сложна мистерия, трудно е всичко да бъде обобщено в двучасов филм. Представям си „Анна О“, като сериал с голям бюджет. Това би било много специално и е моята надежда в момента."

Преди да започне да пише романи, Матю Блейк е бил автор на политически речи в Британския парламент:

"Да си автор на речи е много добра тренировка за работата на професионален писател. При речите трябва да работиш бързо, да пишеш текстове, които да улавят вниманието на хората. Трябва да обясняваш по прост начин сложни политически идеи. Мисля, че това бе добра тренировка за работата ми в момента. Срещнах се с много интересни хора и се запознах с работата им."

Кои са най-важните съставки за една политическа реч?

"Най-важното е да уловиш вниманието на публиката. Днес хората са толкова разсеяни от телефоните си или от гледането на телевизия и социални мрежи. Трябва да си много прям и да знаеш какво точно искаш да кажеш. И да го кажеш по най-интересния начин. В „Анна О“ главите са много къси и завършват с мистериозен елемент, който да те накара да продължиш да четеш. Когато изглежда сякаш с написаното се движиш в една посока, а в един момент правиш рязък завой – така се улавя вниманието на публиката."

Каква реч Матю би посветил на съвременния политически свят?

"Когато започнах да пиша речи, светът бе едно много скучно място. Нищо не се случваше. Сега нещо се случва на всеки пет минути. Невъзможно е да знаеш всичко. Не съм сигурен каква реч можем да адресираме към днешния свят. Знам обаче, че в големите кризи се появяват най-важните политически речи. Като например речта на Чърчил по време на Втората световна война. Тя е от онези, които ще запомним, смята още Матю Блейк. 

И обобщава:

"Винаги съм искал да бъда писател. Завърших Английска литература в университета. Винаги съм вървял в тази посока. Трябваше ми обаче голяма идея, достойна за важна книга. Тя дойде в момента в който открих света на престъпленията, свързани със съня и синдрома на примирението. Помислих си – това е достатъчно голямо за трилъра, който имам в главата си. Оригинална идея е. Тогава събрах куража да разкажа тази история. Не знаеш обаче как ще реагират хората на труда ти. За това, когато книгата постигна успех и получи ентусиазирани бележки от толкова много издатели си помислих, че мечтата ми ще се сбъдне. И ето – през повечето време работя върху книгите си."

Писателят Матю Блейк представи пред БНР супер успешния си роман „Анна О“. Една криминална история, която не бива да пропускате.