Джазмин Майра: Музиката ми е за уязвимостта, израстването и приемането на себе си

Композициите на саксофонистката Джазмин Майра дават отговорите на тези и още въпроси. Завършила консерватория в Лийдс, Джазмин е сред обещаващите имена на съвременната британска джаз сцена. Въпреки това работи в кафене, за да си помага по пътя към осъществяване на голямата мечта – музикална кариера.

От известно време джазът на Джазмин е в полезрението на "Изотопия". След немалко перипетии и приключения тя даде интервю за предаването в Лондон. Коя е Джазмин Майра? Разберете с нас.

Музиката навлиза в живота на Джазмин благодарение на баща ѝ, който е пианист. От малка я окуражават да се научи да свири. "Започнах с пиано, след това цигулка, опитах още няколко инструмента. В гимназията реших да свиря на саксофон. Имахме възможност да си изберем музикален инструмент като свободно избираем предмет, прегледах списъка и си казах: "Хммм, саксофон, би било забавно, защо пък не!". След като започнах да свиря, разбрах, че това е моят инструмент. Усетих се много дълбоко свързана с него и знаех, че трябва да продължа, да съм упорита, за да се усъвършенствам", казва Джазмин, но признава, че и преди саксофона е знаела – има музикални заложби.

Джазът също влиза под кожата ѝ покрай семейството, макар и трудно в началото:

"Музикалният вкус на родителите ми е комично различен. Баща ми ме запозна с джаза в твърде ранна детска възраст и по-скоро не ми допадна особено, защото не го разбирах, беше твърде сложна и зряла музика за мен. От него научих много за регето и соул музиката. Той ми показа разнообразието от стилове. Майка ми е по поп музиката, Take That и подобни британски групи. Когато в гимназията започнах да формирам свой вкус, слушах много инди поп групи, една от които беше The Crookes. Когато започнах да свиря на саксофон, попаднах на разновидности на джаза, които ми допаднаха."

Бибоп джазът на татко изглеждал адски бърз и сложен за Джазмин, но сега го оценява, особено след теоретичната подготовка, която получава в университета.

Има няколко музиканти, оставили трайна следа в съзнанието ѝ. "Канънбол Адърли беше първият саксофонист, чиято музика усетих близка до мен като характер, по-скоро начина му на свирене. При него няма излишна показност. Свири простичко, с лекота. Няма нужда нещата да са прекалено сложни. Свири така, както смята за добре."

Джазмин е впечатлена и от Кени Уилър и Пол Дезмънд заради красотата в музиката им. "Колкото и да е странно, харесвам много и Ранди Брекър. Стилът му е коренно различен от моя, но въпреки това винаги ме е привличал. Той е страхотен импровизатор и свири така, все едно е най-елементарното нещо на света. Не бих казала, че музиката му е съвсем по вкуса ми, но въпреки това оценявам качествата му."

За собствените си композиции Джазмин казва, че се опитва да прави музика, която вълнува самата нея. "И когато усетя, че успявам да достигна до публиката, се чувствам страхотно. Да пиша и издавам музика, след това да я представям с бандата си по участия – това са нещата, които ме карат да се чувствам пълноценна." Стъпка по стъпка Джазмин сбъдва мечтата си да гради кариера на музикант.

А полето, което си е избрала, е "необятно". "Джаз музикантите са постоянно провокирани да изследват непознати територии, да обединяват различните жанрове и да създават нови. Всеки е повлиян от различни стилове и се изразява по свой начин. Тази музика е постоянно развитие. Почитателите на бибоп джаза може би твърдят, че джазът отдавна е мъртъв, защото не виждат много от него в днешно време. За мен джазът е по-жив от всякога. Тук, във Великобритания, със сигурност е в най-добрата си форма за последните 10 години."

Все по-млади британци слушат джаз, а всеки град има индивидуална сцена. Лондон, Лийдс, Манчестър имат собствени характерни черти. "Еклетиката е водеща", смята Джазмин.

Първият ѝ албум Horizons ("Хоризонти") от 2022 г. е "отражение на лично пътуване" – справянето с психически проблеми. "Хоризонтът е метафора на завършилото пътуване и началото на друго, по-оптимистично, там, където е светлината в края на тунела, откъдето се вижда новият хоризонт."

Пиесите са написани по време на Covid-пандемията, когато ежедневието ни се промени рязко и бе поставено на пауза. "Преди локдауна бях страшно заета, постоянно работех. Когато настъпи новата реалност и останах затворена вкъщи, където нямаше какво да ме разсейва, осъзнах, че има лични неща, които бях игнорирала от известно време. Имах нужда да се справя с тях. Не бях предвидила албумът да е свързан с това, случайно съвпадна с този период.

Тъкмо се бях присъединила към Gondwana Records, където вече получавах насоки за албума. Беше първият път, когато работех върху собствен запис. Работа, която трябваше да се свърши. Без да се замислям, просто се случи – всичко, през което минавах, се изля в музика. Работата по албума ми помогна да се справя с проблемите и промени гледната ми точка. Когато го завърших, осъзнах, че това всъщност е успешно пътуване. Албум за себепознанието. Когато човек минава през трудни периоди, научава много за себе си."

Следващите дни имах участие в Манчестър, той дойде да ме слуша и мисля, че забеляза потенциал. Знаех, че търси музиканти на север. Джаз сцената в Лийдс се развива много положително. Всички сме наясно, че фокусът е върху Лондон, но мисля, че Матю също искаше да разчупи стереотипа и да даде шанс на артисти от други градове. Така започна всичко. Знам, че звучи адски клиширано, но скоро след това се почувствах като у дома си, всички там се подкрепяме като истинско семейство", споделя Джазмин.

Според нея музиката е на първо място в Gondwana Records. Останалите членове на новото семейство ѝ помагат със съвети как да се представя като артист, как да открие собственото си звучене така, че да се наслаждава на композирането и свиренето.

И друго е важно за Джазмин: "С Horizons осъзнах, че искам да работя с други дами и се замислих дали познавам такива, с които бих писала музика. Да пишеш музика, която да пасне и на музикантите, е голямо предизвикателство, но то ми помогна да оформя звученето на албума. Веднага в съзнанието ми изплува името на Алис Робъртс, арфистка от Манчестър, с която винаги съм искала да работя. За нея създадох пиесата Awakening ("Пробуждане"), първата ми композиция за арфа. След като записахме демото, Матю ме окуражи да включа арфата на Алис и в други пиеси. С щрайха беше почти същото, пасна чудесно и избистри облика на албума.

В един момент обаче се почувствах изчерпана. Когато си сам в композиционния процес, е доста трудно да запазиш темпото и енергията и да изискваш повече от себе си. Затова оценявам подкрепата на Матю, който все ми повтаряше: "Давай, продължавай в този дух, все още не е готово, не спирай сега, трябва да се получи възможно най-добре." Тогава дойде и предложението му за струнните инструменти. Една от най-близките ми приятелки, също от Манчестър, е композитор и аранжор, но се занимава с класическа музика. Знаех, че е най-подходящият човек за тази част. Чухме се, тя се съгласи и нещата потръгнаха. Матю е страхотен ментор! Той е моята пътеводна звезда!"

С негова помощ Джазмин минава от хип-хоп, джаз и фюжън звука към contemporary и spiritual джаза, убедена, че резонират най-силно с нея като човек.

От миналото си запазва работата със състудентите от Лийдс и Манчестър. "Свирили сме в най-различни групи, но едва в последната година в университета ги събрах на едно място. Вече бяхме много близки и като приятели, и като музиканти. Живея в Лондон, но все още свиря с тях и бих искала това да остане така и занапред. Да поддържам група в Лийдс, живеейки в Лондон, прави нещата доста по-трудни, но съм твърдо убедена, че си заслужава. Те разбират музиката ми най-добре. Не бих ги заменила за нищо на света, дължа им го и ще поддържам духа на състава дотогава, докато те не решат друго."

Усещането за семейство се запазва и в обложката на Horizons, тъй като за вида на повечето албуми от Gondwana Records се грижи Даниъл, братът на Матю.

"Даниъл ме пита за смисъла на албума. Лабиринтът е символ на търсенето на собствен път. Ако имаш цел в живота, трябва да я следваш, но и да работиш усърдно за нея. Никога не знаеш как точно ще я постигнеш и какво ще се случи по пътя, но ако останеш концентриран, нещо или някой ще продължи да те насочва в правилната посока. Даниъл винаги се вслушва в артистите и след това се опитва да представи с изображение значението на музиката им."

Най-силна емоция, свързана с близките на Джазмин, носи композицията Words Left Unspoken ("Неизказани думи").

"От всички пиеси в албума тази има най-голямо значение. Написах и нея по време на локдауна, когато, за съжаление, изгубих баба си. Заради ограниченията така и не успях да я видя. Чувствах се виновна, че нямахме възможност да се сбогуваме и да ѝ кажа колко държа на нея. Всъщност повече се обвинявах за това, че не съм ѝ казвала тези неща, когато имах възможност. Чрез Words Left Unspoken осъзнах, че причината да не съм ги изказвала преди не е защото не съм ги мислила, а защото връзката ни не е била такава. Обикновено не си казвахме тези неща, по-скоро ги показвахме чрез действия. Никога не съм показвала обичта си с думи, защото тя знаеше какво изпитвам към нея. Пиесата е за обичта между двама души без да се налага да я обличат в думи и е посветена на баба ми."

"Албумът е вид продължение на първия, но не очаквайте да е същият, защото продължавам да се развивам като артист."

В едноименната пиеса Rising, която вече можем да слушаме, Джазмин казва, че има "много повече огън". В нея ползва бас кларинет. Подсказва ни да го очакваме и в останалите композиции.

Премиерата на албума ще бъде част от натоварен цикъл, започнал миналата година с разпродадени зали, интервюта за BBC Radio с Джейми Кълъм, Джайлс Питърсън, участие в джаз резиденцията на фестивала в Монтрьо. "През 2023-та реших, че ще приемам всяка възможност, която се отвори. Това беше и първата година, в която работих с агент, за пръв път концертирах извън Великобритания. Всяко наше участие навън беше абсолютно предизвикателство.

Вярвам, че човек винаги трябва да има провокации около себе си, дори насила да си ги създава, защото само когато сме извън комфортната си зона, учим нови неща и се развиваме. Това е начинът, по който искам да върви кариерата ми – без отхвърлени възможности. Със сигурност не е лесно, но и не бих искала да бъде."

Музиката говори най-добре сама за себе си, но, облечена в думи, за Джазмин е връзка с уязвимостта и чувствителността. "Хората трябва да имат свободата да говорят за трудностите в живота, но с позитивен поглед към разрешаването им. Музиката ми е за израстването и приемането на себе си. Тези неща са важни за откриването на истинското щастие", убедена е Джазмин Майра, която отправя послание и към българската публика:

"Не се страхувайте да бъдете себе си."

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.

Снимки: Jasmine Myra, Калоян Богданов