През седмицата властите в Приднестровието - автономен, отцепил се проруски регион между Молдова и Украйна, непризнат и самообявил се за Приднестровска молдовска република, поискаха закрила от Русия с мотива, че официалната проевропейска власт в Кишинев му е обявила "икономическа война". Тези действия на Тираспол предизвикаха различни коментари, спекулации и притеснения в самата Молдова. Искането за руска помощ извика спомените от недалечното минало, когато подобни действия станаха прелюдия към незаконното анексиране на Крим и други части на Южна Украйна от Русия.
Опасността от нов фронт коментира в интервю за предаването "Събота 150" на БНР молдовският политически анализатор Дионис Ченуша.
Г-н Ченуша, какво означава поисканата от властите в Приднестровието защита от Русия? Какво стои зад тези действия на Тираспол?
"Тази ситуация показва, че властите в сепаратисткия регион отчаяно искат да намерят решения за спешните си икономически проблеми, свързани с рязкото намаляване на приходите в бюджета им. Този проблем съществува от две години и е следствие главно на руската агресия срещу съседна Украйна. От една страна войната повлия на логистичните маршрути, които минават през Приднестровието. А от друга - санкциите срещу Русия засегнаха търговията между Тираспол и Москва.
Натрупването на тези фактори доведе до икономическите беди за Приднестровието. Този регион е изолиран от международните пазари. Единственият начин Приднестровието получи достъп до европейския пазар е чрез Кишинев - трябва да има зелена светлина от официалните власти в Молдова, за да търгува с Европейския съюз. Управляващите в Кишинев обаче въвеждат все повече политики, целящи постепенно реинтегриране на Приднестровието в държавата. Тези мерки не се приемат и понасят лесно от сепаратистите. Действията, на които станахме свидетели през последните дни - искането за икономическа подкрепа от Русия - са резултат от всички тези мерки."
Тези действия на Тираспол не ви ли напомнят на събитията в Крим, преди анексирането му от Русия, както и на прелюдията към признаването от Москва на т.нар. републики в Луганск и в Донецк, когато оттам също беше отправен призив за помощ? Възможно ли е обръщението на властите в Приднестровието към Русия да доведе до война?
"Много се спекулираше с този сценарий на признаване и анексиране от страна на Русия. Това очевидно би поставило Молдова на мушката на Русия, но всъщност ситуацията не е такава. Въпросът не стои по този начин. Да, Приднестровието се опитва да ескалира ситуацията, защото не иска да приеме налаганите от Кишинев нови правила. Но ескалацията е умерена. Според мен Тираспол в никакъв случай не е заинтересован да бъде въвлечен във война.
Властите там се страхуват от украинския фактор. И предвид военния потенциал на Украйна и възможността Киев да се намеси и да реши сепаратисткия проблем на Молдова в случай, че Кишинев създаде условия за това, сценарият с анексирането от Русия става невъзможен. Приднестровието говори открито за мирните си интереси. Очевиден е интересът от ефективен диалог с Кишинев, за да може да бъдат решени практическите въпроси, свързани с търговията, с придвижването на хора и на стоки. За тях е важно или да се запази сегашното статукво, или то да се подобри, но не и да се влошава. Не искат да допуснат прекъсване на каналите за търговия - както с Кишинев, така и с Русия. В Приднестровието има местни елити, които от друга страна биха искали да имат повече независимост от Кишинев и от Русия. Следователно за тях няма никаква логика да се нагнетява допълнително напрежението и да се стигне до война. Рискът да загубят политически и икономически контрол над сепаратисткия регион би бил огромен."
Значи казвате, че това не е призив към Русия за война, а по-скоро призив за събуждане, за нов импулс на диалога с Кишинев?
"Да, но не само. Това, което видяхме през последните дни, беше информационна операция, свързана с инстинкта за оцеляване на върхушката в Тираспол. Те искат да хвърлят върху Кишинев вината за социално-икономическата ситуация в Приднестровието, за да не протестират жителите му срещу техния режим. Става въпрос за оцеляването на този режим. На второ място, това беше призив и към международната общност да окаже натиск, или поне да повлияе на решенията на Кишинев по темата с въвеждането на нови мерки като митническите правила, отнасящи се до Приднестровието.
На трето място, Тираспол предоставя възможност на Русия да се възползва от създалата се ситуация. Спекулациите за икономическа война, която Кишинев бил обявил на Приднестровието, може да бъдат полезни за пропагандните цели на Москва, която не дава засега да се разбере как точно ще реагира. Путин не засегна темата за Приднестровието в речта си тази седмица. Депутати от руската Дума заявяват, че ще се допитат до Кремъл и до Министерството на външните работи. Преди това имаше изявления, че е необходимо по въпроса да се действа икономически и хуманитарно - без политическа или военна намеса. Общо взето, Русия изглежда не е наясно дали да се намеси така, че ситуацията да ескалира и да се стигне до война."
Малко след началото на руската война срещу Украйна преди две години с Вас си говорихме за това може ли войната да "прелее" извън територията на Украйна в Молдова. Днес - две години по-късно какъв е отговорът?
"Има два важни момента, които трябва да имаме предвид, що се отнася до управляващите в Приднестровието. Изключително важен елемент от пъзела са събитията в Украйна. Ако на фронта там нещата вървят добре, рисковете и заплахите за "преливане" на войната в Молдова намаляват. От друга страна, трябва да имаме предвид и ситуацията в самата Молдова - предстоящите наесен президентски избори, както и парламентарните догодина. Резултатите от тях ще ни отговорят на въпроса за по-нататъшните действия на Русия. Ако проруските сили надделеят и влязат във властта в Кишинев, може да възникне напрежение с Украйна. Това ще промени и динамиката по отношение на Приднестровието и дали Москва ще може да включи този регион в агресията си срещу срещу Украйна."
В ефира на "Нощен хоризонт" Нина Цанева, дългогодишен водещ на икономическто издание на програма "Христо Ботев" на Българското национално радио, представи инициативата "Посланици на културата" . Кои са българските посланици на културата на 2024 г.? Започна новото издание на кампанията "Българските посланици на културата"..
Започва най-мащабната дигитализация в Община Пловдив . Служебното правителство е отпуснало 20 милиона лева за целево изграждане на Географската информационна система. Тя ще бъде изградена до година и половина. Новата система ще обхваща всички отдели, както и 90% от предлаганите от общината услуги. С въвеждането на системата ще има..
В Държавната психиатрична болница в Ловеч днес ще бъде открит първият за Централна, Северна и Северозападна България дневен стационар за детско–юношеско психично здраве . Там ще помагат на деца до 18 годишна възраст в дневна форма за диагностика и терапия . Единият от кабинетите е диагностично-консултативен, където ще се преценява дали е..
Няма увеличение на фалшивите банкноти, но ако влезем в еврозоната (което не е добре за нас, българите), това автоматично ще завиши количеството фалшификати в България. Това каза в интервю за БНР финансистът Макс Баклаян, който коментира темата след засечена фалшива банкнота от 500 евро. Когато става въпрос за банкноти с голяма..
Има самобитни български празници, които е трудно не само да бъдат показани, но и обяснени на чужденците. За щастие, те са понятни за българската диаспора. В Израел тя е доста голяма в сравнение на броя на населението на малката държава. Заради ограниченията за събиране на хора по време на войната, Денят на народните будители се..
Израелската армия и полиция, както в цял свят, имат поделения за служебни кучета. Но много преди началото на войната, през 2021 година се създава и гражданско сдружение за търсене на изгубили се по една или друга причина хора. Само в Израел , без да има война, те са около 4 000 годишно. С Майк бен Яков – ръководител на частна фирма, към която..
Най-голямата ямболска църква „Св. Николай Чудотворец“ ще посрещне, след по-малко от месец, храмовия си празник с реставрирани икони. Зографът Андрей Крясков е посветил своя талант, опит и знания за възстановяването на светите образи в иконостаса на катедралния храм. Андрей Крясков е на 33 години, роден е в молдовския град Тараклия, но от 17..
" Няма съмнение, че е крайно време да има правителство, но няма съмнение също така, че няма как да се получи. Системата е изчерпана ". Това заяви..
Държавният глава коментира всички тези теми след конституционната клетва на трима нови магистрати, които влизат в обновения Конституционен съд,..
Ще подкрепим всяка инициатива за цялостно или частично касиране на изборите. Това заяви пред БНР Севим Али, депутат от АПС, член на Националното..