Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Дмитрий Орешкин: След Путин е много вероятно да избухне гражданска война

Руският президент няма да може да удържи победа, смята политологът

| Интервю
Дмитрий Орешкин
Снимка: Николай Кръстев

На втората годишнина на пълномащабната война журналисти и анализатори продължават да търсят рационално обяснение на решението на Путин да я започне. Какво всъщност постигна той за тези две години и докъде е готов да стигне?

Тезата на Дмитрий Орешкин - политолог и преподавател в Свободния университет в Рига, е, че руският президент няма да може да удържи победа, както и че борбата за власт след управлението му може да предизвика гражданска война и териториален разпад на Русия.

Интервю със заклеймения в родината си като "чуждестранен агент" Дмитрий Орешкин

Дмитрий Борисович, вярвахте ли, че Владимир Путин ще започне война срещу Украйна? 

Не, разбира се, че не очаквах. Мислех, че това е пълно безумие. Украйна е най-близката ни страна - културно, исторически, всякак. Русия върви надолу по демографската стълбица. Хората трябва да бъдат пазени, а не разходвани. Направи тази глупост, тя продължава вече две години и изглежда ще продължи още достатъчно дълго. Той обаче не може да спечели. Това е най-важното.  

Защо Владимир Путин нападна Украйна? 

От личността на Путин зависи прекалено много, защото той построи авторитарен режим. Видяхме как на заседанието на Съвета за сигурност на Русия на 21 февруари представителите на политическия елит се държаха пред Путин като провинили се ученици в директорския кабинет и казваха "да, подкрепяме и одобряваме курса на партията и правителството". Виждаше се, че Путин предварително е взел решение, че е уверен в себе си и че дори им се подиграва. Виждаше се също така, че дори не се е съветвал с тях, защото те изглеждаха шокирани.  

Личният опит също има значение. Допреди войната имаше три отчетливи момента, когато рейтингът на Путин рязко се повишаваше. И трите бяха свързани с милитаристка реторика. Войната в Чечения, когато беше избран за първи път за президент след взривовете на жилищните сгради на Каширско шосе в Москва и т.н. Второ, войната в Грузия, когато рейтингът му надхвърли 80%. И трето, "Крим е наш" - 85%. След февруари 2022 г. Подкрепата за Путин се скочи от 60 на 80%. В момента, в който военната реторика започне да омръзва и престане да работи, а на първи план излязат икономическите, социалните и демографските проблеми, рейтингът му започва да пълзи надолу. Освен личностните характеристики, налице е разбирането, че по този начин Путин си осигурява растяща подкрепа. 

Третото са неговите исторически възгледи, които са много далеч от науката, ако смятаме науката за нещо емпирично, което се основава на фактите. За сметка на това тези възгледи са много близо до митологията: колко сме били могъщи в миналото, как всички са се страхували от нас и следователно са ни уважавали. Така в главата на един човек се образува взривоопасна смес и не се намериха институции, които да го спрат. 

Какво успя да постигне Владимир Путин за двете години от началото на войната? 

Отговорът на този въпрос зависи от вашата ценностна система. Ако гледате на нещата независимо и отстрани, виждате по-скоро негативните резултати. Историята започна с това, че НАТО трябва да бъде изтласкан до границите от 1997 г. Резултатът е напълно противоположен - Финландия и Швеция в НАТО, общите граници на Русия с Алианса се увеличиха двойно. Естествено, най-дългата граница е с Финландия. Обръчът на НАТО или както обичаха да казват в ранните години на Путин, "обръчът на анакондата" около любезното отечество се укрепи и разшири.  

Руският свят! Отново резултатът е диаметрално противоположен на преследваните цели. Руският език е токсичен, руската култура поражда страх. Друг е въпросът дали това е правилно или неправилно. Можем да осъждаме когото си искаме, но историческите процеси имат своя собствена логика. Войната опростява всичко. Прави света черно-бял. Следователно руският свят, руският език и руската култура се оказаха от черната страна.  

Русия имаше много голям военен престиж. Второ място в света по продажба на оръжия и значителни бюджетни приходи - 15 милиарда долара годишно. След две години война руското оръжие започва да губи пазари, най-големият от които е Индия. Причините са две. Първо, няма какво да се продава, защото оръжието на фронта не достига. Второ, купувачите започват да се съмняват, защото няма категорични доказателства за ефективността на руското оръжие.  

Ако говорим сериозно, струва ми се, че за тези две години Путин загуби много повече, отколкото спечели. Първо, в пропагандното пространство, в което той доминира картинката, е съвсем различна. И второ, което е най-важното, в главата му също картинката е съвсем различна. Такива хора не могат и не са психологически готови да признаят поражението си. Те винаги смятат, че са богоизбрани и че вършат всичко правилно. Това са специфичен тип хора, които обичат да доминират. Такива например са Лукашенко, Орбан, Тръмп, Путин и Берлускони.  

От друга страна, две години след началото на войната положението на Владимир Путин не изглежда никак лошо на пръв поглед. Освобождаването на окупираните украински територии изглежда нереалистично, руската армия настъпва на определени участъци от фронта, американската помощ за Украйна остава блокирана в Камарата на представителите и няма никакви гаранции, че изобщо ще бъде одобрена, нищо не застрашава преизбирането на Путин през март, а и Доналд Тръмп има нелоши шансове да стане президент на Съединените щати.  

Мисля, че Путин не само очаква Тръмп да победи, но вероятно и му помага. Използва агентите си за влияние и плаща нещо на някого. Путин е много прагматичен и циничен човек. Разбира, че парите имат голямо значение. Русия има много пари и може да си позволи да подкупва и привлича на своя страна западни политици. Може да се договаря и с десните националисти, и с левите екстремисти. Затова, отговаряйки на въпроса ви - да, Путин си мисли, че ще победи. По същия начин през април 1945 г. Хитлер е очаквал, че всеки момент ще се появи ново супер оръжие, което се разработва някъде в Пенемюнде. Надявал се е на нещо, не е бил готов да признае поражението си. Путин също няма да бъде готов да признае поражението си, даже когато то стане очевидно за целия свят.  

Не мисля, че Путин ще постигне големи успехи на фронта. В съвременната война, както се оказа, е много по-лесно да се отбраняваш, отколкото да настъпваш. Защото можеш да разпръснеш голям брой мини например. И няма как да не забележиш концентрирането на ударна групировка, която може да разкъса отбраната и да излезе на оперативен простор. Всичко се следи от космоса и откъде ли още не. Затова можеш да превземеш Авдеевка, Маринка или Купянск, но не можеш да се придвижиш по-нататък. Защото докато превземаш Купянск, зад него вече се изгражда нова отбранителна линия точно така, както правеше Суровикин по време на контранастъплението на Украйна. Украинското контранастъпление се задъха. Контранастъплението на Путин се придвижва, но и то няма да стигне далеч.  

Дългосрочно Путин със сигурност ще загуби. Така или иначе, с Тръмп или без него, Съединените щати ще подкрепят НАТО. Така или иначе НАТО ще  защитава интересите си, в частност Украйна. Въпросът е само още колко десетки или стотици хиляди хора ще бъдат убити. Изглежда, че Путин вече е готов да представи за своя победа започването на преговори при сегашната линия на съприкосновение на фронта. Възможно и така да приключат нещата. 
 
Тогава ще обясни, че е разширил териториите на Донецката и Луганската народна република, макар че не е стигнал до административните им граници, както обеща. Да, той откъсна части и от Запорожка и Херсонска област, но не превзе Киев. Не проведе нито демилитаризация, нито денацификация. Нито прокара сухопътен коридор до Приднестровието, нито лиши Украйна от излаз на Черно море. В действителност това не е никаква победа, а скъпо струваща грешка, за която Русия ще плаща в продължение на десетилетия.  
Владимир Путин
Очаква се на 17 март руснаците за пореден път да преизберат Владимир Путин на президентския пост. Можете ли да прогнозирате резултата от гласуването? 

Предишния път Путин получи 76.7 процента от гласовете. Сега е поставена задачата да получи 80% - малко повече, отколкото на предишните избори. Задачата не изглежда недостижима, но това е максималният резултат, на който може да разчита Путин. Ще трябва да се прибегне до масово фалшифициране и това ще бъде направено с помощта на електронното гласуване. Второ, трябва да бъдат отстранени всички интересни, влиятелни и способни да привличат гласове алтернативни кандидати. Това вече е направено. Трето, трябва да бъдат демотивирани противниците на режима на Путин, за да не участват в изборите.  

Много популярна е идеята, че не трябва да се участва в изборите, защото това ще ги легитимира. Не е така. На Кремъл му е много изгодно критично настроените руснаци, които са 20-25 милиона или около 20% от избирателите да си останат вкъщи и да не гласуват. Фалшифицирането е ограничено до 10, максимум 15 милиона гласа. Реалната подкрепа за Путин е над 50% - може би 55 или 60, но със сигурност не е 75 или 80%. Ще му добавят 15 милиона гласа и вероятно ще надхвърли 75%. Открит остава въпросът дали ще достигне 80 на сто, но от това зависи кариерата на регионалните и кремълските началници и те ще се постараят. Убеден съм, че повечето уважаеми сънародници, в настоящата информационна и военна ситуация, по-скоро подкрепят Путин. Против са една пета или една четвърт от избирателите. 

Възможно ли е Русия да запази териториалната си цялост и да бъде нещо различно от крайно централизирана авторитарна държава? 

Имаше такава възможност през 90-те години, когато Русия наистина беше федеративна държава. Първото, което направи Путин, е да унищожи федерализма. Той унищожи Съвета на федерацията като избираем орган. Опита се да въведе регионалните структури, които се наричат представителства на пълномощниците и обединяват няколко региона. Путин ги подчини отново и си осигури масова подкрепа. Бяха отстранени влиятелните регионални лидери и беше установена супер централизирана структура, която няма нищо общо с федерацията. Всичко се решава в Москва. В политически смисъл това е много популярна идея, но в икономически е контрапродуктивна. Защото икономическата съдба на региона се решава не на място, а в Москва. Началникът се избира не на територията, а се назначава от Кремъл.  

Имаше теоретична възможност в рамките на конституцията, която навремето Елцин прие, трудно и мъчително, но без кръвопролития, да бъде намерен някакъв механизъм на взаимодействие между центъра и регионите. Сега това със сигурност е невъзможно, защото Путин унищожи уважението към правните норми. Никой вече не вярва в конституцията. Няма значение какво пише там. Ако се наложи, ще го поправим. Никой не вярва в независимостта на съда. Никой не вярва в независимостта на избирателната комисия, защото всички знаят как брои гласовете. Защо тогава да вярваме във федерализма. Правото е на страната на по-силния.  

Назначените от Путин хора, които ръководят регионите ще престанат да му се подчиняват, ако той е слаб. Те също не спазват правилата на играта, а ги презират. Нека си представим невероятното, а именно, че на изборите в Русия побеждава Надеждин. Какво ще прави тогава чеченският лидер Кадиров? Нима ще бъде готов да отговори на въпросите на следователите или на конституционния съд? Ще го питат кой уби Борис Немцов. Или кой се опита да отрови Анна Политковская. Нима ще седи със скръстени ръце и ще чака да го извикат в Москва? Не, той или ще тръгне да щурмува Москва, както направи Пригожин, или ще се барикадира в своя севернокавказки емират, ще въведе шериата и ще се отдели от Русия, или, което е най-лошият вариант за него, ще си вземе торбата с доларите и ще замине за Обединените арабски емирства. Просто не виждам мирен и законен начин за излизане от путиновата реалност в постпутинова Русия.  

Мисля, че е възможен териториален разпад по неясни граници, които няма да се спазват. Разделянето на това пространство с площ 17 милиона квадратни километра, населено с намаляващ брой хора, с деградиращи представи за справедливост, право и уважение към правата на съседа, всичко това създава толкова катастрофална ситуация, че след Путин е много вероятно да избухне гражданска война.
По публикацията работи: Анастасия Крушева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
В Конституционния съд днес се проведе церемонията по полагане на клетва от новоизбраните и новоназначените конституционни съдии - 14 ноември 2024 г.

Делата в КС по жалби с искане за частично или пълно касиране на вота за 51-во НС вече са четири

 Конституционният съд образува още две дела, свързани с изборите на 27 октомври. Така делата по жалби с искане за частично или пълно касиране на вота за 51-во Народно събрание вече са четири .  Изтича срокът за подаване на жалби срещу резултатите от изборите в КС Още две жалби за оспорване на изборите в КС Срокът за обжалване на изборните..

публикувано на 14.11.24 в 15:17
Министър-председателят Димитър Главчев (третият отляво надясно) и министърът на отбраната Атанас Запрянов (вляво) във Висшето военновъздушно училище

Премиерът Главчев: Надявам се политиците малко да се смирят

Служебният премиер Димитър Главчев се надява да бъде сформирано редовно правителство, защото според него това е най-добрият вариант.  Той направи коментара си в Долна Митрополия където участва в представянето на нова система за виртуално обучение на военни пилоти за F-16 Block 70 във Висшето военновъздушно училище "Георги Бенковски".  Пред Главчев и..

публикувано на 14.11.24 в 15:14

Израел продължава офанзивите си срещу "Хизбула" и "Хамас"

Не стихват военните действия в Близкия Изток. Израелската армия продължава офанзивата си и на двата фронта - срещу "Хизбула" в Ливан и срещу "Хамас" в Ивицата Газа. Израелската армия е нанесла нов удар срещу цел на "Хизбула" в южен район на Бейрут. Малко преди това израелските военни са издали нареждане за евакуация. За последните 48 часа Израел е..

публикувано на 14.11.24 в 15:05

МТСП: Няма окончателен вариант за промени в Кодекса на труда

Към момента няма окончателен вариант за промени в Кодекса на труда, с които да бъде въведен нов механизъм за определяне на минималната работна заплата.  Това съобщиха за БНР от Министерството на труда и социалната политика.  От там уточняват, че разпратените до бизнеса и синдикатите текстове имат за цел да насърчат социалния диалог, така..

публикувано на 14.11.24 в 14:58

ВСС прекрати процедурата за избор на председател на ВАС

Висшият съдебен съвет прекрати процедурата за избор на председател на Върховния административен съд заради липса на постъпили кандидатури. Пленумът направи четвърти последен опит, но номинации не бяха издигнати.  Така настоящият председател Георги Чолаков, чийто мандат изтича на 22 ноември, остава начело на ВАС до избора на нов титуляр, тъй като..

публикувано на 14.11.24 в 14:51

Близо една трета от лекарите у нас са на възраст над 60 години

Близо една трета от лекарите у нас са на възраст над 60 години. В 13 области повече от половината от медиците са над тази възраст. Данните представи председателят на Българския лекарски съюз д-р Николай Брънзалов по време на инициативата Здравен барометър, организирана от Центъра за правни инициативи. Ново проучване в рамките на инициативата..

публикувано на 14.11.24 в 14:46
Проф. Росен Стоянов

Проф. Росен Стоянов: Трябва да има държавна политика за защита на свободата на словото

Трябва да има държавна политика в областта на защитата на свободата на словото ! Това каза пред БНР проф. Росен Стоянов, преподавател в департамент "Медии и комуникация" в НБУ, като обясни: "Конюнктурната компетентност и експертиза на политиците трябва да бъде всекидневно подхранвана от изискване от медийните хора и гилдията, което постоянно..

публикувано на 14.11.24 в 14:39