„Френският чар ще завладее сцената на зала "България" в концерта на Радиосимфониците на 23 февруари“ – това чуваме често през последните дни в радиоефира и вече чакаме с нетърпение срещата с диригентката Мари Жако, която дава повод поканата да звучи точно така. На 23 февруари, петък, от 19 часа ще прозвучат Встъпление и български фолклорен танц "Петрунко" от Симеон Пиронков и Четвъртата симфония от Роберт Шуман. Със Симфоничния оркестър на БНР ще дебютира и Маркус Ширмер, който ще бъде солист в Концерт за пиано и оркестър №20 от Моцарт.
33-годишната Мари Жако е родена в Париж. Има много интересна биография, която включва успехи в музиката и спорта като дете, а по-късно – работа с престижни европейски оркестри. Най-впечатляващото в кариерата дотук е избирането ѝ за главен гост-диригент на Виенските симфоници, а през лятото на тази година тя ще застане начело на Кралския датски театър в Копенхаген. Вече е обявена и следващата ѝ ръководна позиция – от есента на 2026 г. ще бъде главен диригент на Симфоничния оркестър на Западногерманското радио в Кьолн.
Мари Жако влезе в Първо студио на БНР в понеделник и проведе първата си репетиция с нашия радиооркестър – веднага „хвана бика за рогата“, образно казано, със съвременната българска пиеса в програмата (новият главен диригент Константин Илиевски заложи поне по една композиция от български автор във всеки концерт от този сезон).
Разговорът с Мари Жако започна с въпроса какво чува тя в българската музика:
МЖ: Със сигурност много от народната песен, от вашата фолклорна традиция. Също и от народните танци – втората част от тази пиеса на Симеон Пиронков е танц. В първата част има, според мен, изразяване на много дълбоки чувства и болка – така го усещам, болезнено. Разбира се, трябва да кажа, че аз чувствам силна връзка с този композитор, защото Симеон Пиронков-син беше мой учител по най-нова музика във Виена. Затова се радвам, че мога да поднеса в програмата тази пиеса.
ИГ: А как се готвите за подобни предизвикателства – за нови произведения в репертоара Ви, които не са част от класическата традиция? Слушахте ли български фолклор преди да прочетете тази партитура?
МЖ: Да, в YouTube чух малко от българския фолклор, особено танци. Но се готвих като за всяко друго произведение: Първо чета нотите, за да разбера структурата на пиесата, кои са водещите гласове, кои са по-малко значими и т.н. И после пея доста – опитвам се да осъзная фразирането, за го усетя с тялото си, дори и да не е типично за моята родна култура. А също така се осланям доста на музикантите, с които работя, защото това е тяхната култура, вслушвам се в техните предложения по отношение на звученето и фразирането. В крайна сметка избирам най-доброто, което музикантите вече са направили по време на репетициите.
ИГ: Не знам дали са Ви казали, но тази музика, въпреки че е българска, звучи рядко по сцените в България.
МЖ: Значи е още по-хубаво, че ще я изпълним – толкова е важно да ценим родната си култура!
ИГ: А не ми ли се струва твърде голям сблъсъкът между Пиронков и Моцарт в тази програма?
МЖ: Не, не мисля, че ги дели голяма пропаст, защото Моцарт също е бил много заинтригуван от родната си култура, което си личи ясно в много елементи на тази музика. Ре-минорният клавирен концерт е може би най-емоционалният, при това свързан с болезнени чувства – Моцарт е искал да докаже на баща си, че може да бъде самостоятелен човек и творец. Нещо като изявление: "Татко, остави ме да правя каквото искам!" Така че тук нещата са много сериозни и свързано с дълбоки чувства – точно в това намирам връзката с първата част в пиесата на Пиронков, където чуваме българска народна песен.
ИГ: Като заговорихме за Моцарт – солист в неговия 20-и клавирен концерт ще бъде Маркус Ширмер, с когото сте работили и преди.
МЖ: Всъщност Маркус е моят годеник. Той е мой партньор и ние често сме заедно на сцената – всеки сезон, вече многократно. Така че имаме не само човешка, но и музикална връзка помежду си. А това не става толкова често. Защото понякога, когато се смесват личният живот и работата, може да бъде опасно за една връзка, но е факт, че при нас всичко е перфектно и ние обичаме да музицираме заедно. Надявам се, че и публиката в София ще го почувства в петък.
ИГ: Не може да не направи впечатление, че все по-често в биографията Ви се появяват радиооркестри – имате ли някакво специално отношение към тях?
МЖ: Да. Мисля, че просто така се случва, но е факт, че бях избрана за главен диригент на Симфоничния оркестър на Западногерманското радио в Кьолн. Сигурна съм, че това не означава нищо специално. Но! Радиооркестърът има способността да свири каквото е написано в нотите. Музикантите са много фокусирани да изпълняват правилните темпа и са дисциплинирани, докато в другите оркестри като че ли искат да им бъде дадена повече свобода. Но когато светне червената лампа и започне запис, ти нямаш на разположение много часове – работата трябва да се свърши в рамките на определената сесия. Затова аз наистина ценя работата с радиооркестрите, защото са научени да работят ефективно.
Младата френска диригентка разказа за пътя си в музиката и за страстта си към тениса, която е заменила със свирене на тромбон. Как е станала диригент и какво мисли за мястото на жените в тази професия - чуйте в интервюто за предаването "Алегро виваче" по "Хоризонт" в звуковия файл.
На 2 януари се навършиха 120 г. от рождението на големия тенор Тодор Мазаров – артист, запомнен с мощния си глас и впечатляващи височини, певец с внушителна международна кариера. Той е роден в Павел Баня, в семейство със скромни финансови възможности. Обича да пее, но на 8-годишна възраст, след боледуване от коремен тиф, губи изцяло гласа..
Приключи 3-ия сезон на литературния конкурс "Вълшебното перце ", който се организира от програма "Хоризонт" и сдружение "Българче" , а имената на наградените деца бяха съобщени в ефира на "Закуска на тревата" на 28 декември от Розалина Златкова, съпредседател, член УС на сдружение "Българче" , с което повече от 10 години се реализира радио-играта..
Ивановден е един от най-обичаните зимни празници, защото на този ден всеки има кого да поздрави. Ивановците са много, да се готвят да почерпят за здраве и да им върви през годината. Празникът е в чест на Свети Йоан Кръстител . В народната традиция се свързва с игри и много музика. В този ден в традицията е хората да си стават побратими и..
"Дали любовта е „сляпа“ или е от „пръв поглед“ – това могат да кажат хората, които виждат. За нас любовта е това, което е на сърцето и на душата“. Така незрящият актьор Андриян Асенов описа любовта в предаването "Любими празнични истории". Заедно с него беше любимата му Радостина Павлова, преподавател по пеене и пиано, също незряща...
Kак празниците осмислят живота ни , как ни свързват с традицията и ни дават сили да вървим напред? С поета Бойко Ламбовски разказваме за връзката между духовното и материалното , за литературата като прозорец към душата и как в творчеството можем да намерим утеха и вдъхновение. Бойко Ламбовски е поет, преводач и есеист, човек, който с думите си..
"За всеки влак си има пътник, но когато нещо е истинско, когато е направено със сърце и любов, зрителят го приема ". Това каза пред БНР един от най-обичаните актьори в Плевен Георги Ангелов. "С годините театърът се е променял. Всяко поколение носи своето ново. Всяко поколение, което идва, носи новите изразни средства, новото..
На 24 януари е премиерата на новия български игрален филм „Клас 90“. Наскоро излезе и трейлърът на лентата, в която участват все известни наши актьори. Съученици, дипломирани от гимназията през 1990 г., празнуват годишнина от завършването си в малък хотел в планината. Очакваният купон, на който да си спомнят младостта, за много от тях се..
КНСБ предупреди, че ако бюджетът за тази година не бъде приет, може да се очаква вълна от протести. "Струва ми се, че за пореден път бюджетът..
" Кабинетът е готов, вариантът е почти финализиран ", заяви пред БНР лидерът на "Движение 21" Татяна Дончева. "ГЕРБ, БСП, ИТН – беше един от..
Въпреки пълната политическа неразбория в страната, реалистичен сценарий е от 1 януари догодина да плащаме в евро . Това мнение изрази в интервю за..