Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Кога и как България става космическа държава?

Институтът за космически изследвания и технологии към БАН ще навърши 55 години

Проф. Георги Желев и проф. Георги Сотиров за развитието на космическата наука у нас

Проф. Георги Желев и проф. Георги Сотиров
Снимка: Пламена Бачийска

Тази година Институтът за космически изследвания и технологии към БАН ще навърши 55 години, а през април ще отбележим и 45 години от излитането в космоса на българина Георги Иванов. За годишнините и за българското присъствие в космоса гости в "Нощен Хоризонт" директорът на института проф. д-р Георги Желев и проф. дн Георги Сотиров, член на Научния съвет в Института.


Проф. Георги Желев и проф. Георги Сотиров разказаха за "Хоризонт", че Институтът за космически изследвания и технологии към БАН се създава през 1969 г. като група по Физика на космоса към Президиума на БАН.


България заема 18- то място в ранглистата със своя първи прибор за Космоса, той се казва П1, той е изстрелян през 1972 година, това е първият български прибор в орбита и той дава информация. Служи за изследване на йоносферата и плътността й и характеристиките й.


По този начин България става една космическа държава. Във връзка с честванията на 1300 години България се дава възможност да се направят и да бъдат изстреляни в орбита два спътника - "Интеркосмос България 1300" и "Метеор Природа", като за целта е създадена научна програма и апаратура. 


Единият от спътниците е изцяло с българска апаратура, това са 11 прибора, а другият спътник, който се изследва 11 месеца по-късно е за дистанционно изследване на Земята. Той има около пет български прибора, разказаха още учените. 


Това по думите им е един фундамент, върху по-късно успешно се развива историята на българската космонавтика. Оборудването и на двата спътника е извършено от български учени, а изстрелването само е от руски носители, което е голям успех, който дава възможност след това при подготовката на полетите на първия и втория български космонавти, ние успешно да се реализираме като космическа държава.

Проф. Георги Желев и проф. Георги Сотиров
Проф. д-р Георги Желев е директор на Института за космически изследвания и технологии при Българската академия на науките (ИКИТ-БАН) от 2020 г. Завършил е висше образование в Минно-Геоложки Университет "Св. Иван Рилски" – София. Работи в Института от началото на своята научна кариера от 1998 г. Доктор е по научна специалност „Дистанционни изследвания на Земята и планетите“. Доцент е от 2015 г. до 2020 г., а от 2020 г. и понастоящем е професор в ИКИТ. От 2015 ръководи лаборатория „Полеви подспътникови измервания” в ИКИТ-БАН. От 2019 г. до момента е член на Научен Съвет на Института. Член е на Общото събрание на Българска академия на науките. Носител е на грамота, почетен знак и медал на ИКИТ и е лауреат на наградата „Варна“. Автор е на над 110 публикации, цитиран е над 230 пъти и е участвал в над 70 проекта с национално и международно значение. Автор е и на над 20 изобретения и полезни модели. Областите на научния му интерес са: дистанционни методи, географски информационни системи (ГИС), геология, геоморфология, геориск.

Професор дтн, инж. Георги Сотиров работи в Института за космически изследвания и технологии – БАН (ИКИТ-БАН). Има близо 25 годишен стаж в ИКИТ-БАН. Заемал е следните длъжности: научен секретар - 2012 – 2018 г., зам. директор -2019 -2021 г. В момента е ръководител на секция „Аерокосмически системи за управление“. Областите на научните му интереси са: аерокосмическа техника; бордово и наземно радиоелектронно оборудване; радиолокация, радионавигация и комуникации; системи за опознаване, системи за разузнаване и наблюдение; трибологични материали. Неговите публикации  а повече от 180.

В предаването ще чуете  още за изстрелването на Союз 33 с Георги Иванов, репортаж на Боян Трайков за излитането на първия български космонавт, както и думи на Нийл Армстронг, когато стъпва на Луната, думи на Георги Иванов как изглежда Земята от Космоса и какъв е самият Космос.

Още по темата в звуковия файл.

По публикацията работи: Гергана Хрисчева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Нетипичните личности в следващия Европейски парламент

Вниманието след изборите за Европейски парламент беше насочено основно към новото разпределение на силите и до каква степен се очаква завой „надясно“. Но част от новите представители в законодателния орган на Европейския съюз с различни политически окраски заслужават специално внимание заради антисистемните си виждания, прямите си изказвания и..

публикувано на 15.06.24 в 14:00
Антонина Дуриданова

Антонина Дуриданова: Промени не могат да станат, ако хората не гласуват, това е демокрацията

Промени не могат да станат, ако хората не гласуват . Това е демокрацията, която имаме в България.  Това каза в предаването "Хоризонт за вас" Антонина Дуриданова, която живее в САЩ, но всяка година се завръща в България. "Съветвам всички да гласуват. Да изберат платформата, която е най-добра за икономиката на страната", добави тя. Антония..

публикувано на 07.06.24 в 15:11

Светла Буюклийска разказва със звуците на своята цигулка

Тя се казва Светла Буюклийска и е цигуларка. 40 години работи в различни оркестри в Европа. Израства на улица "Търговска" във Враца, където е и музикалната школа, в която израства като музикант. "Имах огромното щастие да уча при преподавателя Борис Манчев, който беше концерт майстор на Врачанския оркестър. Той е ученик на най-известната българска..

обновено на 02.06.24 в 08:32

Венцислав Тотев: Най-ценно е да бъдеш с хората, които обичаш

Най-ценно е да бъдеш с хората, които обичаш, на място, което обичаш и да правиш, каквото обичаш. Така накратко може да се обобщи житейската философия на днешния ни гост в рубриката "Горещи сърца".  Той се казва Венцислав Тотев, по образование ПР експерт, работил като учител и журналист, сега има собствен иновативен бизнес.  Тотев е един от..

публикувано на 26.05.24 в 05:51
Проф. д-р Елисавета Мусакова

Проф. д-р Елисавета Мусакова за средновековната ръкописна книга и палеографията

Палеографията е приложна наука, която изучава стари ръкописи. Улавя онези тънки моменти от мрачната средновековна атмосфера, в които кописти на светлината на свещ са преписвали старите текстове, за да множат знанията, вярата и да положат основата в красотата на писаното слово .  Много старание и култивирани умения са отличавали тези..

публикувано на 24.05.24 в 19:28

Калоян Цветков и географията като неугасващо любопитство и безкрайно пътешествие

Как човек може да превърне пътешественическата страст и любовта към природата в професия? Географът д-р Калоян Цветков е успял да постигне наглед трудната задача. Освен че изследва планетата като учен, Калоян споделя откритията си. Той е главен асистент в СУ "Св. Климент Охридски". Преподава и на децата в Националната..

публикувано на 20.05.24 в 17:26
Венци Йончев

Венци Йончев в "Горещи сърца": Не се принизявайте никога, живейте с дух!

Героят днес в рубриката "Горещи сърца" е с богато минало, усмихнато настояще и светло -  по думите му - бъдеще, въпреки че отдавна е минал 80 -та си годишнина.  Врачани често го срещат по улиците на града и кафенетата. През месец май вече е с загар, който привлича погледа в контраст със спортни къси панталони, маратонки и неизменната..

публикувано на 20.05.24 в 12:25