Студентът по медицина Надав Шемер сменя бялата престилка с униформа, за да защитава сънародниците си

публикувано на 04.02.24 в 06:08

Израелски войници на границата с Газа, 12 ноември 2023 г.

Снимка: АФП

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

В преддверието на всеки от факултетните на израелските висши учебни заведения има кът със снимки на убитите или отвлечени техни студенти. Във факултета за Политически науки и международни отношения на Телавивския университет има и монитор, прожектиращ фотоси на убити или тежко ранени близки и роднини на студентите или преподавателите.

Този път месечната среща на завършилите факултета беше посветена на благотворителност в подкрепа на студентите, чиито съпруг или съпруга са загинали.

Кореспондентката на БНР в Израел Искра Декало не е възпитаничка на телавивския университет, а на Софийския. На срещата придружаваше съпруга си. Искра Декало записа разказа на един от завърналите се от фронта студенти, който се срещна с бившите випускници.

"Казвам се Надав Шемер и съм студент трети курс по физиотерапия в Медицинския факултет.

На 7 октомври, малко преди официално да бъде открит учебния семестър, ми се наложи да сменя бялата престилка с униформа на войник, писалката - с автомат. В армията аз съм капитан, който отговаря за наблюдаване от военните вишки.

Още в първия ден, явявайки се в поделението, без да са ми пращали повиквателна, попаднах в район, в който ни нападнаха терористи. Беше край кибуц, край границата. Ние бяхме трима, а те - 15. Единият от приятелите ми бе убит, но ние успяхме да обезвредим 11 от "Хамас", останалите избягаха.

Няколко дни ни възложиха нелеката задача, да събираме трупове на убити мирни жители и на притеклите им се на помощ войници и полицаи. Налагаше се да бързаме да ги натоварим, въпреки че наоколо все още се криеха терористи, готови да убиват, насилват или отвличат живи и мъртви. Четвъртият ден бях дежурен в караулното. До мен се приближи млада жена и ме попита откъде имам бронираната жилетка и каската. Казах и, че съм ги получил от склада. 'Мъжът ми го убиха преди три дни. Те бяха негови..." - казва тя и ми показа инициалите му на тях. Бил е герой, спасил десетки хора, но куршум го застигнал. Жителите на кибуца "Нахал Оз", с които жена му се срещнала, твърдят , че дължат живота си на него."

Повече чуйте в звуковия файл.