Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Богдан Янку: Много от мерките в селското стопанство не се обсъждат със земеделските асоциации

| Интервю
Снимка: БТА

От Атина до Брюксел - гневни фермери изкараха тракторите от нивите и блокираха улици, магистрали и площади. В Германия, Франция, Нидерландия, Белгия, Гърция, Италия, Полша, Румъния - общото в протеста им е недоволството от високите цени на горивата и непосилните еко изисквания на ЕС. 

"Знаем, че трябва да съобразим производството си с климатичните промени, но от Брюксел ни заливат непрекъснато с нови и нови изисквания", недоволства председателят на Белгийската аграрна камара Хендрик Вандам. Това оскъпява производството и никой не казва кой ще плати сметката - земеделците, данъкоплатците или потребителите.

Протестът не е само за пари - излялото се недовоство е израз на принципно несъгласие с политиката. Поглед към съседна Румъния, където снощи протестите на фермерите и превозвачите бяха прекратени след споразумение с правителството. В понеделник се очаква да бъде сформирана междуведомствена комисия, която заедно с протестиралите до вчера да набележи и предприеме необходимите мерки за изпълнение на поставените искания - за субсидиите за дизелово гориво, цените на застраховките, бързината на изплащане на субсидиите и на инспекцията на товарите на граничните пунктове.

Три седмици продължиха протестите в Румъния с конвои от трактори и тежкотоварни камиони, блокади по пътищата към Букурещ и други големи градове в страната. За недоволството в Румъния ще чуете от Богдан Янку, социолог и преподавател от Университета за политически науки и публична администрация. С него се свърза колегата от Радио България Владимир Митев.

Предисторията на тези протести е войната в Украйна. Голяма част от румънските фермери останаха с непродадена продукция в складовете. Когато се постигна споразумението за износ на украинско зърно, торове и други продукти, румънските превозвачи се насочиха към транспорта на украинската земеделска продукция, а местните фермери не успяваха да продадат своята залежала стока. 
Протестиращите имат обаче и други проблеми, свързани с политиката в селското стопанство през последните няколко години. Става дума за орязване на някои привилегии, с които се ползваха земеделските производители в цяла Европа. Известно е, че този сектор беше свръхсубсидиран, а сега отпадат редица стимули. 

А недоволството на превозвачите е основно заради повишената цена на застрахователните полици, както и заради искания за по-добро заплащане в международния транспорт. Общото между фермерите и превозвачите е, че искат да отстояват позициите си на два ключови сектора в румънската икономика. 

- Споменахте войната в Украйна и вноса на украински селскостопански продукти като съществена причина за протестите. Каква роля играят изискванията за спазване на все по-строги еко-стандарти в ЕС? 

- Не е задължително това изрично да се споменава от протестиращите по време на демонстрациите по площадите, но недоволството от зелените политики в земеделието се излива в социалните мрежи. В различните платформи има групи, които ясно се противопоставят на екологичните стандарти в ЕС. Например фермерите недоволстват, че трябва да оставят известен процент от нивите си необработени, за да се възстанови почвата, и смятат, че не получават субсидия за тези площи. А това не е така - субсидията включва и необработената площ. 

Един от проблемите, които виждам като човек, който изследва този сектор през последните 10 години, е, че много от мерките в селското стопанство не се обсъждат със земеделските асоциации. Не се води диалог. От моя гледна точка това е сериозен проблем.  

- Как си обяснявате факта, че почти едновременно в няколко европейски държави фермерите излязоха на протест? Какво ги обединява и какво ги различава?  

Това, което до голяма степен ги обединява, е проблемът с цените на горивата. Така се връщаме към първичната причина - войната в Украйна. Всички знаем, че енергийните разходи скочиха заради войната. Но голяма част от земеделските производители все пак получиха компенсации за това. Вероятно обаче тези компенсации не отговарят на очакванията им. 

Между другото, трудно е да се формулират причините за протестите и реакцията на управляващите, защото в условията на тази война липсват актуални данни. Трудно е да се формулират някои лесни за изпълнение политики. Румънските фермери са недоволни от повишените акцизи върху горивата. Но това, което различава протестите у нас и другаде, е националистическата окраска, която придоби протестът в Румъния. На демонстрациите виждаме една бутафорна сценография с протестиращи мъже, облечени в носии. 

- Лидерът на националистическата партия SOS, сенатор Диана Шошоака, свика през януари протест в Букурещ, но той не се превърна в масова демонстрация. Има ли опасност националистите да яхнат протеста на земеделците? 

- Влиянието на г-жа Шошоака е силно онлайн, в социалните мрежи, където има много последователи. За сега обаче те не излизат да я подкрепят по площадите. Не съм сигурен обаче, че това няма да се промени. 

По публикацията работи: Мария Сивкова - Илиева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Костадинов: Отиваме към нови избори, въпросът е как

Отиваме към нови избори, въпросът е как.  Това заяви в кулоарите на парламента лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов веднага след като стана ясно, че поредният балотаж между Рая Назарян и Силви Кирилов, отново не е излъчил председател на НС.  И петият опит – неуспешен: Няма избран председател на НС Според Костадинов обаче..

публикувано на 22.11.24 в 14:32
Президентът Румен Радев е на посещение в Сингапур - 22 ноември 2024 г.

Президентът се надява НС да успее да избере председател

Президентът Румен Радев пожела успех на парламента в избора на председател на Народното събрание. Държавният глава очаква Конституционният съд да се произнесе в разумни срокове по жалбата му за промените в основния закон.  "Пожелавам успех на парламента в избора на председател ", каза президентът Румен Радев. Той коментира актуалните..

публикувано на 22.11.24 в 14:29
Средновековната църква

Община Рила за евроразследването: Нямаме отношение към процедурите

Община Рила няма отношение към процедурите по превъзлагане на реставрацията на църквата от 12 век "Св. Архангел Михаил", заради които Европейската прокуратура започна разследване за злоупотреба с пари от ЕС. Това каза кметът на общината Георги Кабзималски пред БНР: "Дали става въпрос за укрито ДДС, дали става въпрос за укрити..

публикувано на 22.11.24 в 14:09

И петият опит – неуспешен: Няма избран председател на НС

Депутатите отново не успяха да изберат председател.  За кандидатурата на Рая Назарян от ГЕРБ-СДС гласуваха 68 депутати. Предложението не беше прието.  Номинацията на Силви Кирилов от ИТН бе подкрепена с 101 гласа "за". 51-вото НС продължава първото си заседание в пореден опит да избере председател Борисов в НС: Няма да..

публикувано на 22.11.24 в 13:57
Унгарският министър на вътрешните работи Шандор Пинтер.

Има шанс от януари 2025-а Румъния и България да се присъединят изцяло към Шенген

Има шанс Румъния и България да се присъединят изцяло към Шенгенското пространство от януари 2025. Това заяви вътрешният министър на Унгария Шандор Пинтер след неформалната среща в Будапеща на вътрешните министри на Унгария, България, Румъния и Австрия.  Илков на среща с вътрешните министри на Австрия, Унгария и Румъния в Будапеща Унгария е..

публикувано на 22.11.24 в 13:49

"Черни Осъм" е под критичните нива, безводието е още по-тежко в Ловешко

Проблемът с водоснабдяването в Ловеч и няколко села от общината се задълбочава.  От дружеството ВиК предупредиха, че ако няма валежи и не се повиши дебитът на основния водоизточник "Черни Осъм", който е под критичните стойности, режимът на вода в областния център от 13 часа ще стане още по-тежък.  ВиК: Нивата на обемите на язовирите в..

публикувано на 22.11.24 в 13:42
Владимир Кисьов

Владимир Кисьов: Вероятно от март 2025 г. България ще влезе в Шенген

Вероятно от март 2025 г. България ще влезе в Шенген . Тази прогноза направи пред БНР Владимир Кисьов, бивш заместник-външен министър и главен преговарящ с ЕС. Той подчерта, че очаква до края на годината да отпадне "тази несправедливост" страната ни да не е част от Шенгенското пространство и определи днешната среща на вътрешните министри в..

публикувано на 22.11.24 в 13:42