Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Литературата и преходът след 1989 година

| Интервю
Снимка: Културен център на СУ

Днес и утре в Ректората на Софийския университет "Св. Климент Охридски" ще се проведе научна конференция на тема "Литературата и преходът след 1989 година". Конференцията е в рамките на научния проект "Преходът след 1989 г. – интерпретации на историческата промяна, социалния опит и културната памет в съвременната българска литература". 

Това е нещо като заключителна конференция на изследването, което правим повече от 3 години, каза пред БНР доц. д-р Ани Бурова - литературен критик и историк.

По думите ѝ преходът е сложен период, сложно явление, което преплита в себе си всякакви перспективи, гледни точки и събития

"Българският преход е интересен с това, че той продължава твърде дълго или поне нашето усещане за него е като за нещо, което не е свършило, не е окончателно, някак не е съвсем успяло, въпреки че историците слагат горни граници на прехода, опитват се да намерят някакви преломи, в които той е свършил. Като че ли нашето съзнание на съвременници говори друго - усещане за някакво вечно настояще. Това е най-важното - да си дадем сметка, че трябва да осмислим този период, да сложим някаква дистанция точно на осмислянето, на рефлексията. Това са процеси, свързани със съвременността, но като се замислим началото на прехода е преди повече от 30 години - това вече не е съвременност, това е близко минало. Мисля, че е най-важно да започнем да го осмисляме не само научно, но и като негови съвременници. Ще бъде много добре и важно да започнем да осмисляме този период и случилото се в него, за да можем да си обясним и настоящето, в което живеем - до голяма степен корените му са там", обясни доц. Бурова. 

Специално за литературата, преходът свърши с идването на XXI век, смята Мари Врина - Николов, френска българистка и преводачка. 

"Аз съм свързана с България от 1973 г., и аз преживях 89-а - бях тук и си спомням еуфорията и големите надежди. Падането на Стената стана в много лош момент. Вероятно нашите надежди нямаше как да се сбъднат. Имам чувството, че от началото на века това, което се случва с българската литература, е в крак с това, което се случва в европейската и може би световната литература", коментира тя. 

Може би от 3-4 години българската литература придобива най-после видимостта и признанието, което трябваше да спечели много по-рано, изказа мнението си Мари Врина - Николов. По думите й върхът на този момент е бил връчването на наградата "Букър" на Георги Господинов.

Следващата седмица Мари Врина - Николов ще бъде удостоена с почетното звание "Доктор хонорис кауза" на Софийския университет.

Интервюто на Силвия Великова с доц. д-р Ани Бурова и Мари Врина - Николов в предаването "Преди всички" чуйте в звуковия файл. 
По публикацията работи: Анастасия Крушева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Президентът на Русия Владимир Путин

Путин обяви, че Русия е изпитала ракета със среден обсег с удар срещу Украйна

Руският президент Владимир Путин заяви, че страната му е изпитала нова ракета със среден обсег при днешния удар по Украйна и предупреди, че Москва може да я използва срещу страни, позволили на Киев да изстрелва техните ракети по руска територия, предадоха световните агенции, цитирани от БТА. Киев съобщи за руска атака с междуконтинентална..

публикувано на 21.11.24 в 20:09
Дългогодишни преподаватели в Техническия университет, заедно със скулптора Адриан Новаков, изваял барелефа (третият от ляво на дясно)

Габровският технически университет чества 60 години от създаването си

В сградата на Техническия университет в Габрово беше открит барелеф на първия ректор проф. Весел Савов. Висшето училище днес отбелязва 60-ата годишнина от основаването си. Идеята за създаване на висше училище в Габрово датира от 40-те години на ХІХ век и е формулирана от възрожденския просветител Васил Априлов и неговия съратник Николай..

публикувано на 21.11.24 в 19:42

КС образува дело по искането на президента Радев за три текста от Конституцията

Конституционният съд образува дело по искането на президента Румен Радев за това три текста от Конституцията да бъдат отменени, съобщава БГНЕС. Президентът сезира повторно КС за двойното гражданство и служебното правителство Става дума за новия ред за назначаване на служебен премиер, за парламент, действащ и при служебно правителство и..

публикувано на 21.11.24 в 19:30
Митрополит Арсений

Сливенският митрополит Арсений освети храм в ямболското село Гълъбинци

Сливенският митрополит Арсений освети обновения църковен храм "Св. Архангел Михаил" в ямболското село Гълъбинци.  В Деня на християнското семейство дядо владика кръсти 40 жители на селото на възраст от една до 73 години. В близо 120-годишния храм бяха кръстени 17 деца и 23-ма възрастни. За днешния празник сливенският..

публикувано на 21.11.24 в 19:20

"Каритас" започва ежегодната си кампания "Защото сме хора"

На 25-и ноември "Каритас България" започва ежегодната си кампания "Защото сме хора" "Целта на кампанията е да подкрепим възрастните хора в България", обясни пред БНР  Емануил Паташев, главен секретар на организацията. Благодарение на даренията от кампанията около 500 души годишно получават медицински и социални грижи. Може да изразите..

публикувано на 21.11.24 в 19:19
Снимката е илюстративна, архив

В Смолянска област речните корита през тази година не са почистени от наноси и растителност

В Смолянска област речните корита през тази година не са почистени от наноси и растителност. Причините са комплексни - липсата на финансиране от държавата и законови норми, които не позволяват влизането на тежка техника в речните корита без разрешение от Басейновата дирекция.  Необходими са законови промени, които да позволят почистването на..

публикувано на 21.11.24 в 19:06

Все повече жени у нас се подлагат на забременяване с донорска яйцеклетка

Все повече жени у нас се подлагат на процедура по забременяване с донорска яйцеклетка - това показват данни на агенция "Медицински надзор" за периода 2021-2023 година. В същото време намалява броят на родените деца от такива процедури, което може да е знак за промени в успеха или да се дължи на други външни фактори.  Тенденцията беше..

публикувано на 21.11.24 в 18:50