Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Литературата и преходът след 1989 година

| Интервю
Снимка: Културен център на СУ

Днес и утре в Ректората на Софийския университет "Св. Климент Охридски" ще се проведе научна конференция на тема "Литературата и преходът след 1989 година". Конференцията е в рамките на научния проект "Преходът след 1989 г. – интерпретации на историческата промяна, социалния опит и културната памет в съвременната българска литература". 

Това е нещо като заключителна конференция на изследването, което правим повече от 3 години, каза пред БНР доц. д-р Ани Бурова - литературен критик и историк.

По думите ѝ преходът е сложен период, сложно явление, което преплита в себе си всякакви перспективи, гледни точки и събития

"Българският преход е интересен с това, че той продължава твърде дълго или поне нашето усещане за него е като за нещо, което не е свършило, не е окончателно, някак не е съвсем успяло, въпреки че историците слагат горни граници на прехода, опитват се да намерят някакви преломи, в които той е свършил. Като че ли нашето съзнание на съвременници говори друго - усещане за някакво вечно настояще. Това е най-важното - да си дадем сметка, че трябва да осмислим този период, да сложим някаква дистанция точно на осмислянето, на рефлексията. Това са процеси, свързани със съвременността, но като се замислим началото на прехода е преди повече от 30 години - това вече не е съвременност, това е близко минало. Мисля, че е най-важно да започнем да го осмисляме не само научно, но и като негови съвременници. Ще бъде много добре и важно да започнем да осмисляме този период и случилото се в него, за да можем да си обясним и настоящето, в което живеем - до голяма степен корените му са там", обясни доц. Бурова. 

Специално за литературата, преходът свърши с идването на XXI век, смята Мари Врина - Николов, френска българистка и преводачка. 

"Аз съм свързана с България от 1973 г., и аз преживях 89-а - бях тук и си спомням еуфорията и големите надежди. Падането на Стената стана в много лош момент. Вероятно нашите надежди нямаше как да се сбъднат. Имам чувството, че от началото на века това, което се случва с българската литература, е в крак с това, което се случва в европейската и може би световната литература", коментира тя. 

Може би от 3-4 години българската литература придобива най-после видимостта и признанието, което трябваше да спечели много по-рано, изказа мнението си Мари Врина - Николов. По думите й върхът на този момент е бил връчването на наградата "Букър" на Георги Господинов.

Следващата седмица Мари Врина - Николов ще бъде удостоена с почетното звание "Доктор хонорис кауза" на Софийския университет.

Интервюто на Силвия Великова с доц. д-р Ани Бурова и Мари Врина - Николов в предаването "Преди всички" чуйте в звуковия файл. 
По публикацията работи: Анастасия Крушева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Ръст на раждаемостта в Испания за първи път от 10 години

Испания отбелязва ръст в раждаемостта за първи път от 10 години. През миналата година броят на новородените е с 0.4% по-висок спрямо 2023. Над 322 000 бебета са родени през 2024 в Испания, което е с повече от 1300 в сравнение с 2023. Данните са на Националния статистически институт. Въпреки ръста, увеличението на ражданията не води до..

публикувано на 19.02.25 в 22:15

Хората от Долна Оряховица събраха пари и издигнаха паметник на Васил Левски

Хората от Долна Оряховица се обединиха около каузата да имат паметник на Васил Левски. Повече от две години продължи дарителската кампания. Бронзовият монумент беше открит тази вечер.  Десетки жители на Долна Оряховица се събраха да почетат 152-ата годишнина от безсмъртието на Левски пред бюст-паметника на Апостола, който беше открит в центъра на..

публикувано на 19.02.25 в 22:10

Запрянов: Над 406 млн. лв. са постъпилите компенсации за предоставянето на военна помощ на Украйна

Над 406 милиона лева са постъпилите средства по бюджетната сметка на Министерството на отбраната за периода от 1 януари 2022 г. до 11 февруари 2025 г. като компенсации за предоставяне на военна помощ на Украйна. Това посочва министърът на отбраната Атанас Запрянов в отговор на въпрос на депутата от "Продължаваме промяната - Демократична България"..

публикувано на 19.02.25 в 21:52

Младeжи от Монтана спасиха жена от грабеж

Младeжи от Монтана спасиха жена от грабеж снощи. Извършителят е задържан от тях. Директорът на полицията в Монтана ги поздрави и ги награди с грамоти 37-годишен жител на монтанското село Сумер нападнал 52-годишна жена от Монтана в центъра на града. Това станало снощи към 20:20 часа на улица "Стефан Караджа" в района на пощата. Нападателят е..

публикувано на 19.02.25 в 20:16

Национално възпоменателно факелно шествие в Ловеч в памет на Апостола

В Ловеч в момента се провежда традиционното национално възпоменателно факелно шествие в памет на Апостола на свободата под надслов "152 години безсмъртие". Колоната тръгна от сградата на общината в центъра на града и стигна до паметника на Апостола край историческата крепост "Хисаря".

публикувано на 19.02.25 в 20:04
Д-р Петко Стефановски

Доц. Петко Стефановски - единствен кандидат за управител на НЗОК

Доскорошният заместник-министър на здравеопазването доц. Петко Стефановски е единственият кандидат за управител на Здравната каса по новата процедура, открита на 12 февруари. Той е издигнат от парламентарната група на ГЕРБ-СДС, показва справка на сайта на Народното събрание. Доц. Стефановски е лекар със специалност "Спешна медицина", също така е..

публикувано на 19.02.25 в 19:57
Реч на Радослав Шикорски в полския парламент, 25 април 2024 г.

Полският външен министър: Наше задължение е конфискуването на активите на агресора

"Можете да избегнете всяка война с капитулация, но въпросът е в справедливия мир" - това заяви в Европейския парламент полският министър на външните работи Радослав Шикорски, чиято страна в момента председателства ЕС. Той каза това в отговор на въпрос за изявленията на президента Тръмп, че Украйна е трябвало да преговаря, а не да допуска войната...

публикувано на 19.02.25 в 19:50