Поляризацията на обществото и света и съпротивата срещу нея, бъдещето на Европейския съюз и какво наледство остави за политиците от общността бившият председател на Европейската комисия? Това са част от въпросите, които задава журналистът от Радио България Владимир Митев на италианския икономист Рикардо Петрела.
Експертът е работил и като анализатор на политиката в областта на науката и технологиите в Еврокомисията между 1979 и 1995 г.
- Знаете, че в много общества има поляризация, особено в Източната част на Европейския съюз. В Полша са противоречиви мненията за Германия, в България има напрежение между привържениците на евросъюза и тези на суверанизма. Заставате ли на страната на прогресивната промяна и върху какво хората могат да изградят нехегемонна опозиция?
- В много случаи поляризацията е често срещано явление в историята на човечеството и винаги е била система за облагодетелстване на по-силните социални групи, а не на най-слабите. Де факто поляризацията е източник на неравенствата. В развитите страни преди 30-40 години говорехме за имащите и нямащите. Но днес играта на доминиращите хора е свързана с това – кога първият човек в света ще достигне 1 трилион долара лично богатство? 1 трилион е сума, която малко държави днес имат по отношение на брутния си вътрешен продукт.
Поляризацията е свързана с ценностите. Какво разбираме под стойност на обществото? Стойността на живота. И това е най-трудната за разрешаване поляризация, защото културната й основа се предава от поколение на поколение. Как можем да направим промяна, как можем да направим така, че българите да не мислят, че стойността на живота е цената, парите, възможността да се купува? Хората са поставени в ситуация, в която се диференцират по определен начин, основан на това, че животът се разглежда като стока, той има цена и следователно способността ти да платиш тази цена ти дава власт и статус.
Българите трябва да се борят срещу това, защото в противен случай ще допринесат за отслабването на стойността на живота. Трябва да се противопоставим на идеята, че принципът на ценността на живота е просто цена. Учените разбират точно какво означава това. Защото те знаят, че цената се определя от цената. Днес знанието, което се влага в технологичните процеси, дава цената на нещата. Това са проблеми, които трябва да бъдат дискутирани, но за съжаление, не мисля, че са на първо място в дневния ред на настоящия политически дебат.
- Има съпротива срещу всеобхватната световна хегемония. Какво може да промени тя и откъде може да дойде промяната?
- Предложението за промяна е идвало от онези, които са били наказани от системата. Днес можем да кажем, че коренните народи на Африка, Латинска Америка и Азия, обеднелите хора в Европа, Северна Америка и т.н., теоретично трябва да се разглеждат като социалните групи, от които трябва да произлизат съпротивата и опозицията. Но, мисля, че днес е трудно да се даде висока степен на вероятност, че съпротивата и опозицията ще дойдат от тези хора. Светът на науката и техниката би могъл да бъде източник на това противодействие. Според мен, системата би могла да бъде отслабена и надеждите за промяна да бъдат съществени само ако съпротивата идва от т.нар. свят на изкуствения интелект и света на финансите. Но аз съм малко песимистично настроен.
- Вие говорите с надежда на хората на технологиите и трябва да кажа, че сте били технологичен съветник, ако не и стратег, на Европейската комисия. И сте работили с Жак Делор, който наскоро почина. Всъщност реформите на Делор през 90-те години положиха основите на днешния ЕС. Бихте ли описали приноса на Жак Делор – доброто и лошото, което той направи за ЕС – въз основа на Вашия опит и ценности?
- Да. Всъщност Жак Делор е може би най-добрият председател на Европейската комисия. Той я оглави в момент на големи противоречия в Европа, свързани с пазарната ефективност, конкурентоспособността и въпросът за федерална или по-интегрирана Европа. През 1992 г. Договорът от Маастрихт промени името на Европа от Общност на Съюз и започнахме да говорим за координация на европейските политики. Предизвикателство беше и целта за създаване на напредък в Обединена Европа в името на демокрацията. Това предизвикателство беше разрешено със заключението, че доминиращите европейски сили избраха концепциите за олигархията, за конкуренцията, за ефективността, а това направи процеса на политическа интеграция много по-труден.
Делор, като председател на Европейската комисия, имаше основна роля в насочването на пътя на политическата интеграция. Като един от най-силните поддръжници на Договора от Маастихт, Делор смяташе, че ако предложи на стопанския и финансовия свят бизнеса на европейския пазар, те ще му помогнат да премине към политическа интеграция и да преодолее съпротивата и опозицията на националните правителства и националните политически групи. И това беше грешка. Ето защо той направи решителната крачка в полза на пазарната интеграция и на конкуренцията, за да създаде нова Европа и в края на своето председателство публикува така наречената Бяла книга за растежа, конкурентоспособността и заетостта, в която много ясно обясни, че европейците могат да се придвижат към интеграция благодарение на икономическия растеж.
- Какво е бъдещето на Европейския съюз и кои са надеждните му международни съюзници или партньори ?
- Можем само да гадаем какъв би могъл да е отговорът на Вашия въпрос. Мисля, че европейската интеграция може да пострада. Тенденцията е, че нещата в Европа няма да се подобрят през следващите години. Надявам се да греша. И ако се намираме в период, в който хората не виждат изход, това е ситуацията, от която се притесняваме и в Съединените щати. Според мен, те няма да преживеят настоящата криза без структурни промени.
Русия е трудно да бъде видяна като източник на промяна. Остава Азия и мисля, че Русия е трудно да бъде видяна като източник на промяна. Трудно би било да се предложи последователно решение на глобалните процеси, които се движат в една посока. Разделянето на света ще продължи. Това не означава, че няма алтернативи, но означава, че ще трябва да настъпят някои повратни моменти, за да тръгне промяната. Засега обаче не се очаква.
- Г-н Петрела, в съседство на ЕС се водят две войни – едната в Украйна, а другата в Палестина. Как си обяснявате случващото се?
- Войната сега е средството, чрез което доминиращата система се опитва да запази властта си на господство над света. Тя продължава да определя ценностите на живота и се опитва да поддържа механизмите на неравенството и бариерите между хората. В миналото доминиращите хора водеха война, като се опитваха да намерят оправдание за нея. Днес, доминиращите хора казват, че искат войната, че искат да унищожат врага. Съюзниците на Украйна и президентът на страната Володимир Зеленски винаги са казвали: "Ще се бием до победа". Това означава, че няма друг начин за решаване на конфликта.
На свой ред израелците отново казват, по-ясно, отколкото в миналото, че искат да заличат помощта за палестинския народ по целия свят. Днес е много трудно да се мисли, че доброто ще надделее. Защото животът се превърна в стока благодарение на големите технологични революции, накарали хората да повярват, че сега те са създателите на живота. А, това мислене предполага комерсиализация и маркетизация на живота.
Служебният премиер Димитър Главчев очаква финалното решение за пълното приемане на България в Шенген на 12 декември. В деня на срещата в Будапеща Главчев посети граничния пункт "Кулата". Илков на среща с вътрешните министри на Австрия, Унгария и Румъния в Будапеща Днешната среща на вътрешните министри на Австрия, Унгария, Румъния..
Украинският парламент отмени днешното си заседание заради опасения от възможно ново руско ракетно нападение. Съветът НАТО-Украйна ще заседава на равнище посланици на 26 ноември в Брюксел за ескалацията на конфликта с Русия. Срещата е свикана по искане на Киев след вчерашната руска атака със свръхзвукова балистична ракета, способна да носи..
Бюджетен дефицит от 3% е панацея заради еврозоната. Въпросът е дали си заслужава да се плати цената от целия народ. Могат да го постигнат, като вдигнат данъци, осигуровки, замразят увеличения на заплати, но реално не знаем каква политика ще водят, коментира Атанас Кацарчев, главен икономист на КТ "Подкрепа ", в интервю пред БНР. "Ако..
Отиваме към нови избори, въпросът е как. Това заяви в кулоарите на парламента лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов веднага след като стана ясно, че поредният балотаж между Рая Назарян и Силви Кирилов, отново не е излъчил председател на НС. И петият опит – неуспешен: Няма избран председател на НС Според Костадинов обаче..
Президентът Румен Радев пожела успех на парламента в избора на председател на Народното събрание. Държавният глава очаква Конституционният съд да се произнесе в разумни срокове по жалбата му за промените в основния закон. "Пожелавам успех на парламента в избора на председател ", каза президентът Румен Радев. Той коментира актуалните..
Община Рила няма отношение към процедурите по превъзлагане на реставрацията на църквата от 12 век "Св. Архангел Михаил", заради които Европейската прокуратура започна разследване за злоупотреба с пари от ЕС. Това каза кметът на общината Георги Кабзималски пред БНР: "Дали става въпрос за укрито ДДС, дали става въпрос за укрити..
Новият парламент няма да може да започне работата си по същество, след като и петият опит за избор на председател днес беше неуспешен. Изборът отново беше сведен до кандидатурата на ГЕРБ-СДС Рая Назарян и тази на най-възрастния народен представител Силви Кирилов, който председателства продължаващото 12-ти ден първо заседание. То ще..
Обществото е заблудено за БДЖ, защото всеки чака частен превозвач да дойде с неговите хубави влакове и да предлага по-добра услуга. На..
БСП не е вече БСП! Не ние си тръгваме от БСП, а БСП си тръгва от нас! Това каза пред БНР Петко Тюфекчиев, който заедно с други членове на три..
"Обсъжда се желанието на евроатлантическото мнозинство в НС да влезем по най-бързия начин в еврозоната. Скритата инфлация е много по-голяма от..