Тейлър Пиърс: Засега няма опасност от спирала "заплати - цени", но рискът влияе за намаляването на лихвите на ЕЦБ

публикувано на 27.01.24 в 11:20 | Интервю

Европейската централна банка (ЕЦБ) във Франкфурт на Майн, Германия.

Снимка: ЕПА/БГНЕС

play

pause

stop

mute

unmute

max volume

/

Интервю на Марта Младенова с Тейлър Пиърс в предаването ''Събота 150''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Европейската централна банка няма да намали водещите лихви преди лятото, прогнозира в интервю за "Събота 150" Тейлър Пиърс, икономистка в Официалния форум на парични и финансови институции (OMFIF).

В четвъртък във Франкфурт се проведе първото за годината заседание на Управителния съвет по паричната политика на банката, след което председателката Кристин Лагард призна, че икономиката на еврозоната стагнира и че множество рискове заплашват очаквания растеж по-късно през годината.

Високите лихви обаче задушават икономическата активност и правят дълговите равнища непосилно високи за много страни-членки.

Готова ли е еврозоната да се справи при инфлация все още далеч от целевите стойности и при скърцащ германски "мотор"? Има ли смисъл да се говори за поне леко сваляне на лихвите за глътка въздух или е твърде прибързано?

Така започва разговорът на Марта Младенова с Тейлър Пиърс:

Решението на Европейската централна банка да запази нивото от 4 процента на депозитната лихва е взето на база на наличните данни. Инфлацията се покачи леко през декември, което се дължи на енергийните цени, след като в някои от страните от еврозоната помощите бяха прекратени. Като цяло обаче виждаме, че основните компоненти от потребителската кошница продължават да поевтиняват. Трябва да признаем, че европейската икономика върви към възстановяване, но се ползва от подобренията при доставките, предприети в Съединените щати.

В Европа е преждевременно да говорим за намаление на лихвените проценти. Личното ми мнение е, че няма да видим подобен ход до лятото или поне не преди това, но решенията ще бъдат взети въз основа на данните. Няколко ще са ключовите фактори, които ще повлияят на решението на ЕЦБ кога да прибегне към намаляване на лихвите. Два от тях са геополитическите рискове и заплатите.

При геополитическите рискове - ефектът от войната срещу Украйна, цените на енергоносителите и останалите суровини, вече донякъде е преодолян. В същото време имаме военните действия в Близкия Изток, които се отразяват на корабоплаването. Виждаме пренасочване на трафика по море и закъснения на доставките. Трябва обаче да подчертаем, че това не са прекъсванията, каквито имаше по време на пандемията. Сега доставките се осъществяват, но на по-висока цена.

Вторият фактор, който чухме в речта на Кристин Лагард, е нивото на заплатите. Със сигурност трябва да следим внимателно покачването на възнагражденията. От данните виждаме, че пазарът на труда и по-високото заплащане се стабилизираха. Заплатите продължават да се покачват, но има намаление при печалбите. Засега няма опасност от спирала "заплати - цени", но рискът от нея влияе върху решението кога ще започне намаляването на лихвените проценти. Ако обаче се стигне до подобен сценарий, това ще отдалечи моментът за спад на лихвите.

Къде обаче е тънката линия между високите лихвени проценти с цел овладяване на инфлацията, която намалява, но е далеч от целевата си стойност от средносрочно 2 процента и рецесията. Германия си призна, че е "уморена" и "има нужда от чаша кафе".

Както споменахте, германската икономика се свива с 0,3 процента през 2023 спрямо година по-рано. Линията наистина е много фина. Въпросът е доколко липсата на икономически растеж е следствие от паричната политика. Германската икономика печелеше от модела на производство и износа на стоки. Има и много други фактори - застаряващото население, липсата на достатъчна работна ръка. Това е сериозен проблем за индустрията. Има го и въпросът с електрическите автомобили и конкуренцията с китайските производители.

Добре, Германия има нужда от чаша кафе, а останалите държави? Дългът и високите лихви са сериозен проблем, за който всички говорят, но сякаш си казват "започвам диета от понеделник"? Този понеделник обаче или никога не идва, или диетата приключва във вторник?

Да, това очевидно е голям проблем. Постигна се съгласие за фискална реформа. От гледна точка на ЕЦБ основният мандат е ценовата стабилност. Мисля, че е важно да отбележим, че Програмата за закупуване на активи в условията на извънредна ситуация, причинена от пандемия (РЕРР) беше успешна в това да запази дълговите равнища устойчиви. Разбира се, трябва да видим новата законодателна рамка по отношение на фискалните правила и как вървят преговорите. Като цяло държавите вървят в правилна посока по отношение на намаляване на дълга, но през следващите месеци ще видим как се прилагат новите правила и доколко водят до устойчивост на дълговото равнище.

Докато не дойде следващата криза, което е новото нормално, за съжаление?

Живеем в много несигурни времена. Все по-горещият конфликт в Близкия Изток отново поставя под въпрос цените на суровините. ЕЦБ следи отблизо този процес, което бе подчертано и в речта на Лагард и в становището на банката. Петролните доставки вече са разпределени по различен начин между държавите от картела ОПЕК и Съединените щати, Бразилия и другите играчи на пазара. Това ни дава известна сигурност, но не трябва да отклоняваме поглед от въпроса.

Има и други геополитически фактори, които могат да имат инфлационен или дефлационен ефект, макар и косвено. Всъщност, те по-скоро водят до колебливост и несигурност. Това са изборите в различни краища по света тази година, включително в Съединените щати, Обединеното Кралство и Европейския съюз. В Съединените щати може да си стигне до избор, който допълнително да нагнети отношенията между Вашингтон и Пекин, а от това ще пострада цялата световна търговска система. Ако се стигне до покачване на митата, това ще има пряк ефект върху глобалната икономика.

Със сигурност ЕЦБ следи отблизо този въпрос, но едно изследване през седмицата показа, че част от служителите в централната банка не са доволни от управлението на Кристин Лагард. Какво означава това?

Тя работи в изключително трудни времена и поредица от кризи. Дори в нормална ситуация, Лагард управлява най-сложната парична система в света. Да не забравяме, че поредицата от кризи доведе и до няколко икономически шока. Във времена на кризи лидерите винаги са силно критикувани. Не мисля, че сме изправени пред управленска криза в Европейската централна банка.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.

По публикацията работи: Александра Никова

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Тейлър Пиърс: Засега няма опасност от спирала "заплати - цени", но рискът влияе за намаляването на лихвите на ЕЦБ

Парични награди за доброволци от Брезник, участвали в гасенето на пожар през лятото

Представители на "Възраждане" се срещнаха със синдикатите на служителите в МВР

Рецидивисти, обрали колата на туристи на Шуменското плато, отиват в затвора

Путин: Новата ракета "Орешник" ще бъде пусната в серийно производство

Паул Шмид: Назрял е политическият момент Виена да се откаже от шенгенското вето

Мануела Малеева: Кълнях се, че "Да, България" ще сме различни, но на някои нива не е така

Гори необитаема сграда на столичен булевард

Петър Бунев: Ако дадат печеливши линии на частници, жп транспортът ще е още по-неефективен

Петко Тюфекчиев: Не искам да работя за Пеевски и да бъда лъган, че това е БСП

Цончо Ганев: Няма бюджет, който да се обсъжда в НС

Предавания

За БНР

Програми

Радио България