Проф. Венелин Шурелов за Венецианското биенале: Няма скандал! Цялата процедура протече коректно

публикувано на 09.01.24 в 11:46 | Интервю

Снимка: Ирина Недева

Интервю на Ирина Недева с Васил Владимиров, проф. Венелин Шурелов и Красимира Буцева в предаването ''Хоризонт до обед''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

"Съседите: Форми на травмата (1945-1989)" е мултимедийната инсталация, която разкрива видимите и невидими белези на травмата от политическото насилие по време на комунизма. Това е проектът, който беше избран и подкрепен, за да представи българското участие в предстоящото 60-о юбилейно Венецианско биенале - един от най-сериозните форуми за световно съвременно изкуство, който тази година е под надслов "Чужденци навсякъде". Биеналето ще е видимо от 20 април до 24 ноември 2024 година.

Кураторът Васил Владимиров; Снимка: Ирина Недева

"В инсталацията ме впечатли сложността, разнообразието и това, че по един много нюансиран и чувствителен подход представя една тема, която може да бъде много трудна за осмисляне и представяне". Това коментира пред БНР кураторът Васил Владимиров. Той е бакалавър по модерна история и политика от университета в Лондон и магистър по политическа социология.

"Много характерно за инсталацията е, че тя е базирана на изключително дълбоко художествено и научно проучване. Това позволява тя да е подходяща за по-специализирана публика, но в същото време и да е лесна за разбиране от по-масовата такава".

Председателят на журито е проф. Венелин Шурелов - преподавател в Национална художествена академия (НХА), визуален артист, сценограф.

По думите му проектите в надпреварата са били много изравнени. Може би всеки от кандидатстващите би могъл да представи България на този форум, смята той и добави, че разликите между тях са били много малки.

"Комбинацията, плановете, слоевете на интерпретация, презентация, подход - сборът от всички тези качества всъщност изявиха този проект като фаворит сред всички останали. Отделно изключително важна е проблематиката, различните художествени практики, авторските стратегии на съвременното изкуство, на състоянието му, на отношението му спрямо пространството, собствената му виталност, технологичния аспект в цялата работа", обясни той в интервю за предаването "Хоризонт до обед". По думите му всичко това са много послания, фактори, признаци, които е важно да бъдат поощрявани.

"Според нас, като комисия, ние счетохме, че това е част от важните послания, които ние, колективно, следва да излъчваме, защото е необходимо да намерим начин да синхронизираме нашата сцена с глобалните процеси", каза проф. Шурелов.

Той е категоричен, че критиките на Петко Дурмана нямат аргументация, а са на лична основа. "Това е типичен търговец на гняв, който цели създаването на настроения, внушения", смята проф. Шурелов. Според него тези признаци, които виждаме през тази реакция на различни опоненти - враждебно настроени спрямо презентацията, са ясен симптом за дълбоко вкоренени състояния, от които трябва да се дистанцираме.

"Не виждам мярката, децибелите на този шум. Според мен той е нищожен. Истинската новина е, че няма скандал. Цялата процедура протече изключително коректно", категоричен е той.

Един от авторите - Красимира Буцева, визуален артист, преподавател в Лондонския колеж по комуникации и в Университета по изкуствата в Лондон, разказа за проекта:

"Доста години работим по този проект, преди той да има физическа, материална реализация, чудейки се точно как да създадем визуално изкуство, в което да говорим за нещо толкова невидимо, толкова човешко, което е травмата. Начините, с които си мислим, че може би постигаме това, са например вкарването на предмети от самите пространства на лагерите, т.е. събирайки различни предмети от Белене и Ловеч и вкарвайки ги в домашните пространства, създавайки едни места, в които да има нещо, което да не принадлежи там".

Доста от оцелелите разказват как излизайки от лагера, вземат шепа пръст и се прибират, като вид ритуал, в който те се опитват да потвърдят, че това се е случило, отбеляза още тя. Според нея следите от травмата са както визуални, така и психични, те са и трансгенерационни, т.е. наследени от всяко следващо поколение.

"Следите на една травма завинаги са там, докато тя не се преработи, докато не се изговори, докато не се процесира", изказа мнението си Буцева.

"Съвременното изкуство понякога е длъжно да погледне и назад. Изкуството е огледало и ние трябва много добре да се грижим за неговата силна, отчетлива, ясна рефлективност, за да можем да се поучим от грешките си, да преодолеем, преживеем, превъзмогнем състояниято от миналото, които все още твърде много блокират нашето общество във всичките му опити да функционира в един синхроничен порядък", каза в заключение проф. Венелин Шурелов.