С атаките по Белгород войната на Путин прелива в Русия

От доста време войната в Донбас, Запорожието и Крим се "разплисква“ инцидентно през международно признатите граници на Русия. Събитията от последната седмица показват, че е на път да "прелее". Според Густав Гресел, експерт от Европейския съвет за външна политика, за това могат да помогнат и някои от западните съюзници на Киев, ако Путин - както обещава - ескалира атаките още повече.

Дронните "набези" и ракетният обстрел през границата се засилиха видимо през последната седмица, и най-видимо в Белгородска област. Това, поне засега, не изглежда като признак за някаква промяна в украинската тактика, смята Густав Гресел:

"Украинците се опитват да разрушат руската военна инфраструктура по границата още от първите седмици на войната. Конкретно в Белгородска област се намират складове за гориво и железопътни възли, важни за логистиката на руските операции около Харков."

Твърде вероятно е злощастните попадения от 30 декември, които причиниха толкова мъка на белгородчани, да са от руски зенитен комплекс "Панцир". На този извод, според Гресел, навеждат някои видеокадри от мястото на събитието. Това не се случва за първи път нито в тази, нито в предишни войни. Случвало се е с американските системи "Пейтриът" по време на Първата война в Залива през 1991 г., когато Саддам Хюсеин обстрелваше Тел Авив с ракети "Скъд". Случвало се е неведнъж и в настоящата война.

"Същото се случи и с украинската ракета, която уби двама фермери в източна Полша (през ноември 2022 година). Тогава всъщност украинците се опитваха да защитят своя електроцентрала. Руската крилата ракета захòди откъм полското въздушно пространство, прехвърли един хълм и когато отново се "гмурна" надолу в падината, украинският зенитно-ракетен комплекс С-300 изчисли траектория на прехващане, която, за жалост, пресича земната повърхност. Затова зенитната ракета се заби (край Пжеводов). Изглежда, че руската противовъздушна отбрана допусна същото в Белгород (на 30 декември). Като бивш офицер от противовъздушните сили мога да ви уверя, че този случай не е необичаен. Руската пропаганда обаче го раздуха извън всякакви пропорции. Руснаците се опитаха да представят Белгородския случай като следствие от попадения на чешки реактивни снаряди, защото това би било противно на договореностите на Киев със съюзниците му."

Гресел визира настояването на западните доставчици на Украйна оръжието им да не бъде използвано на руска земя. Опитът да се внесе разкол между Киев и съюзниците не сполучи. На свиканото от руския постоянен представител Василий Небензя екстрено заседание на Съвета за сигурност на ООН представителите на Великобритания, Франция и САЩ оправдаха с един глас украинските действия. Но жертвите в Белгород послужиха за друго - да оправдаят следващите ракетни атаки по Украйна. Или, с думите на самия Путин:

"Ние, от наша страна, тепърва ще засилваме ударите. Безусловно. Нито едно престъпление срещу гражданското население няма да остане ненаказано. 100 процента. Съмнение не може да има. Ще продължим. Вероятно сте забелязали, че още на следващия ден нанесохме удари. И днес продължават. А утре ще има още."

След това новогодишно обещание (подплатено според Белия дом и с доставки на балистични ракети от Северна Корея), украинците - първо главнокомандващият генерал Валерий Залужни, а после и външният министър Дмитро Кулеба - призоваха западните съюзници за още зенитни системи и боеприпаси. Но не само за това, а и за ракети с обсег от над 300 километра. За какво точно са нужни те?

За да противодейства на руските бомбардировки, на Киев са нужни не само средства за ПВО, но и за изпреварващи удари по пусковите установки, бомбардировачите и корабите на руснаците, обяснява Густав Гресел.

"Черноморският флот е в обсега на украинското оръжие. Ракетите Storm Shadow достигат лесно базите му в Крим. Но въздушният флот на Русия - изтребителите-бомбардировачи МиГ-31, стратегическите бомбардировачи Ту-22 и Ту-95 - те действат от летища, разположени дълбоко на руска територия, и са много по-трудно достижими…"

Но не и недостижими - през декември 2022 украински дронове достигнаха военновъздушните бази край Рязан и Саратов. През август 2023 бе взривен бомбардировач насред базата в Солци край Новгород. Тези единични успехи далеч не са достатъчни, за да възпрепятстват руската авиация.

"Налага се дроновете да прелитат над стотици километри руска територия, където през цялото време са уязвими от руските изтребители и зенитните системи. А ако успеят да ударят веднъж, противникът отговаря, като разпръсва самолетите си на повече летища, за да бъдат още по-трудно достижими. Затова за украинците би било най-добре да разполагат с повече средства за такива превантивни удари", пояснява Гресел.

Това е и една от причините Украйна да ускори и увеличи собственото производство на дронове. Президентът Володимир Зеленски неведнъж подчерта публично, че през тази година ще бъдат произведени 1 милион. Разчита се също и на балистичните ракети украинско производство "Хрим". Когато обаче настоява за далекобойни ракети от Запада, Кулеба се цели преди всичко и на първо място в Крим, сочи Гресел:

"Украйна не може да си позволи да разполага ракетните си системи в близост до фронтовата линия. Такова ценно оръжие не може да бъде излагано на милостта на руските "Ланцети" и бомбардировачи. Украинските бомбардировачи пък трябва да стрелят от още по-далеч, защото руските зенитни комплекси могат да ги засекат на 200 километра зад фронтовата линия. Така че, за да достигнат Керченския мост, украинците се нуждаят от оръжие с доста по-голям обсег."

Далекобойните ракети са необходими не само за разрушаване на логистиката на руските войски в южна Украйна, но най-вече за да се държи руският флот по-далеч от експортния коридор за украинската аграрна продукция по западното крайбрежие на Черно море.

"Износът на земеделски стоки е източник на значителни приходи в твърда валута, важни за балансирането на украинския бюджет. Аграрният сектор е важен и за поддържане на заетостта, особено в южна и централна Украйна. Печеливши като него останаха твърде малко отрасли. По-рано Киев можеше да печели от износа на електричество, но това стана невъзможно заради руските бомбардировки миналата зима. Земеделието е главният фактор, който пречи на Украйна да потъне."

В резултат на редица успешни удари по руските бази на окупирания Крим, украинците изтласкаха Черноморския флот далеч на изток - към Новоросийск и Туапсе. Докато руските ракетни фрегати остават на вода, разбира се, заплахата също остава.

"Особено от страна на подводниците, които представляват допълнителен проблем не само заради крилатите ракети, с които са въоръжени, но и за това, че могат да поставят минни заграждения. Много е трудно да бъдат засечени и ударени. Най-удобният момент да бъдат елиминирани е когато акостират за поправка или презареждане. Затова Украйна бомбардира корабостроителницата в Севастопол миналия септември."

Ще "разрешат" ли западните съюзници на Киев да използва оръжейните им системи, за да доунищожи руския флот в пристанищата по руското Черноморие?

По отношение на Съединените щати въпросът не е на дневен ред - парализата в Конгреса продължава вече месеци и връзването на украинския въпрос с извечния спор между Демократическата и Републиканската партия за имигрантите от Мексико означава, че може да се задържи поне до изборите наесен.

По отношение на Европа, която обеща 1 000 000 снаряда, но достави три пъти по-малко, Киев може да таи известни надежди. Но само в случай на още по-неблагоприятно стечение на ситуацията на източния фронт.

В интервю на Зеленски за "Economist" и в публикация на списанието от 1 януари, наред с Харков и Херсон, сред застрашените от руснаците значими украински градове бяха посочени и отдалечените от фронта Запорожие и Днипро. За Гресел тази оценка е реалистична:

"Русия изисква изтегляне на украинските власти от всички територии, които обяви за анексирани (това са неокупираните части от Луганска, Донецка, Запорожка и Херсонска област). Това включва и град Запорожие (с над 700 000 население до войната). Понастоящем руската армия настъпва край Бахмут. Направлението ѝ води към Краматорск и, ако постигне успех, към Днипрò. Одеса и отрязването на Украйна от Черно море са минимумът, към който се стреми руското ръководство."

При невъзможността на европейската военна индустрия да изравни материалната обезпеченост на украинската с руската армия, едно засилване на руското надмощие може да убеди поне част от европейците да вземат други мерки, за да възстановят баланса на силите:

"Ако това се случи, Германия ще предпочете конвенционална, отбранителна помощ за Украйна. В това отношение политиката на Берлин се води най-вече от страха от ядрена ескалация. Малко се нещата, които могат да променят този начин на мислене."

"Французите и британците гледат иначе на ядрената заплаха. Според тях тя зависи от възможностите на Русия да ескалира войната с конвенционални или ядрени средства. А в момента такива възможности липсват, защото руската армия е затънала в Украйна и не е в състояние да воюва другаде, камо ли срещу някоя натовска държава. Според мен с тази логика Лондон и Париж първи ще разхлабят ограниченията къде могат да бъдат използвани крилатите ракети, които предоставят на Киев."

Въпросът е дали няма да закъснеят. Отново.