Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Александра Томанич: Ако международната общност не окаже натиск, нови избори в Сърбия няма да има

| Интервю
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Сръбската прогресивна партия, партията на президента Александър Вучич, категорично спечели изборите на 17-ти декември и ще управлява сама. Пищни тържества организираха управляващите и отпразнуваха тоталното заглушаване на опозицията, почти пълното завладяване на медиите, логистичните способности на партията да докара избиратели от Република Сръбска в Босна и Херцеговина до урните в Белград, за да си подсигури властта в столицата, както и административния потенциал да манипулира избирателните и списъци.

Сръбската опозиция около движението "Сърбия срещу насилието", родено след масовите убийства през пролетта, на практика нямаше никакъв шанс на тези избори. И така с демократични средства в Сърбия беше циментирана автокрацията. Или може би не? Протестите там не стихват. Ако се вгледате в лицата на демонстрантите ще видите, че сърбите не искат повече да мълчат. Особено младите. Но в лицата им се чете и разочарование от Запада - засега само наблюдателите от ОССЕ определиха сръбските избори като опорочени. Брюксел и Вашингтон продължават да пипат с кадифени ръкавици, приемайки Вучич за гарант за сигурността и стабилността в региона. А на медийната критика на Запад президентът отговори кратко и ясно: "Не ме интересува кой отвън иска различно правителство и опозиция в Сърбия". А Москва му подшушна, че Западът се опитва да му организира "сръбски Майдан".

"Протестите след опорочените избори ще продължат, но ако международната общност не окаже натиск, нови избори няма да има и това ще е последният гърч на парламентарната демокрация в Сърбия". Прогнозата е на Александра Томанич, изпълнителен директор на Европейския фонд за Балканите в Белград.

Ще се съгласят ли управляващите на нови избори?

Това ще зависи до голяма степен от международната общност, защото президентът на Сърбия вече заяви, че изборите са били едни от най-добрите, почтените и какви ли не още суперлативи. Така че без международен натиск и без ясно послание, че резултатът от вота няма да бъде признат, не вярвам, че може да се стигне до повтаряне на изборите.

А какво ще стане с протестите?

Протестите продължават, опозицията вече го обяви. Както и студентите, и инициативата "Проглас". Това обаче ще стане след Рождество, което тук е на седми януари.


Как бихте определили опозицията? Дали "Сърбия срещу насилието" е наистина единна? И силна?

"Сърбия срещу насилието" е една доста пъстра коалиция. Тя обаче има категорични проевропейски позиции. Коалицията беше създадена броени месеци преди изборите и искаше да се възползва от най-големите протести против управляващите, на които Сърбия стана свидетел за последните 20-ина години. Причината бяха две масови убийства през месец май и тъкмо така бяха наречени протестите тогава - "Сърбия срещу насилието". Това име прие и коалицията. Така че тази коалиция е нова, разнородна и със сигурност е обект на голям натиск. Няма особена подкрепа от международната общност.

Знаете ли, ние в Сърбия, през последните две десетилетия все се питаме - каква е опозицията. Тя обаче е това, което е. Нямаме друга. И трябва да работим с нея. Лично аз проявявам разбиране към опозицията, защото е необходима много смелост, за да се занимаваш открито с политика в днешна Сърбия.

Казахте, че е необходима подкрепа отвън, за да се смени управлението. Изглежда обаче, че Вашингтон и Брюксел подкрепят президента Александър Вучич с надеждата той да признае Косово. Може ли Сърбия сама да се пребори за демокрация?

Първо да кажа, че е погрешно да се гледа на международната общност като на едно хомогенно монолитно цяло. Тя се състои от различни актьори, има различни нива, различни схващания и оттам - различни интереси. Като кажем Брюксел, това значи европейските институции. Тази година ще има европейски избори - нов парламент и нова Европейска комисия. Така че институциите сега са в края на мандата си и съответно - доста слаби. Впрочем те от доста дълго време подкрепят президентската Сръбска прогресивна партия и нейните действащи лица, очаквайки да се стигне до компромис - т.е. Сърбия да признае Косово. Това продължава от 10 години без никакъв успех, а междувременно демокрацията в Сърбия беше съсипана. Съсипани бяха институциите и медиите.

Така че цената, която Сърбия и нейните граждани плащат, вече е прекалено скъпа. И въпросът е - какво още трябва да се случи, за да се разбере, че очакванията на международната общност няма да се сбъднат? Че не си е струвало да се жертва демокрацията, която тъкмо беше започнала да се развива, за нещо, което няма да стане.


В Белград Вучич вероятно би изгубил изборите без докараните гласоподаватели от Босна и Херцеговина. В Сърбия като цяло обаче дали той нямаше да победи, дори и ако изборите бяха честни?

Какво означава "честни избори"? Преди всичко хората да могат да научават истинските неща, а не само да бъдат облъчвани от държавната пропаганда. Затова би трябвало да се започне от освобождаването на медиите. За да могат да се чуват и други мнения, и други позиции. Така ще се преодолее машинарията на една партия, която е може би най-голямата в Европа - Сръбската прогресивна партия на Вучич има над 700 хиляди членове. Това е една десета от населението.Тя отдавна не е партия, а агенция по заетостта, агенция за решаване на житейските проблеми.

Доста сме далеч от честните избори. Да не говорим за докарването на избиратели от други държави и градове. Първо трябва това да се разнищи, пък след това да говорим кой каква подкрепа има сред гласоподавателите.

Какво ще се случи през следващите месеци?

Кризата на демокрацията и парламентаризма беше интернационализирана тук, в Сърбия, през 2019-а година, когато за първи път пристигна делегация от Европейския парламент, за да посредничи между управляващите партии и опозицията за условията за избори. Оттогава досега обаче няма кой знае какъв резултат. Просто трябва да гледаме фактите. Засега има някои индикации от Германия - изказвания на депутати от Бундестага и изявления от външното им министерство - че провелите се избори в Сърбия не са достойни за страна-кандидатка за членство в Европейския съюз.

Моментът за промяна обаче е лош - наближаването на юни фокусът в Европа ще се премества върху европейските избори. Така че ако те не направят нещо конкретно сега - през януари и февруари - боя се, че това ще бъде последният гърч на парламентарната демокрация в Сърбия.

Снимки: ЕПА/БГНЕС

По публикацията работи: Анастасия Крушева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Как се приема в САЩ идеята главнокомандващият силите на НАТО в Европа да не е американец

Съобщенията, че Пентагонът обмисля преструктуриране на командването на САЩ и е много вероятно Вашингтон да се оттегли като главен главнокомандващ на НАТО в Европа  не се приема с особено въодушевление от част от законодателите, отбелязва изданието The Hill. Мич Макконъл, бившият лидер на републиканците в Сената, смята, че  оттеглянето от военното..

публикувано на 21.03.25 в 09:35
Ледникът Borebreen на островите Шпицберген (dрхипелагът Свалбард) , Норвегия, архив, август 2024 г.

Отбелязваме Световния ден на ледниците

За първи ще отбележим Световния ден на ледниците - 21 март.  Резолюция на Общото събрание на ООН обявява 2025 година за Международна година на опазването на ледниците, а 21 март - за Световен ден на ледниците, считано от днес. Ледниците са все по-застрашени от изчезване заради затоплянето на земната повърхност, затова и темата на Световния ден на..

публикувано на 21.03.25 в 09:19

В понеделник в Кочани се прибират първите пациенти, лекувани в чужбина

Директорът на Здравната каса на Северна Македония Сашо Клековски очаква първите пациенти от пожара в Кочани, които се лекуват в чужбина, да бъдат върнати в страната в понеделник, предаде МИА. При пожара в дискотеката в Кочани загинаха 59 души, а близо 200 бяха ранени. 72-ма от тях се лекуват в местни болници, а над 100 в чужди. Състоянието на..

публикувано на 21.03.25 в 09:17

За борба с наркоразпространението: Полицията в Гоце Делчев иска дрон от Общината

Полицията в Гоце Делчев е поискала съдействие от общината за осигуряване на дрон, който да се използва за борба с наркоразпространението.  За да се използва ефективно, дронът трябва да е с камери за видеонаблюдение и конкретни параметри, е посочил в молбата до кмета началникът на полицейското управление в Гоце Делчев, като е дал и..

публикувано на 21.03.25 в 09:01

Празникът "Кюстендилска пролет" ще продължи два дни

Два дни ще продължи празникът "Кюстендилска пролет". Подготвена е богата програма, а празненствата ще бъдат на две сцени - централния пл. "Велбъжд" и сцена "Базиликата" на хълма Хисарлъка. Очакват се хиляди гости от цялата страна, поканени са държавници, министри, депутати, дипломати, хора на изкуството, свързани с града и района. На..

публикувано на 21.03.25 в 08:47

Заради пожар в електрическа подстанция британското летище "Хийтроу" ще е затворено през целия ден

Лондонското летище "Хийтроу" - най-голямото във Великобритания, ще остане затворено през целия ден,  след като огромен пожар в близка електрическа подстанция наруши електрозахранването,  предаде Ройтерс Това ще засегне разписанията на полетите по целия свят. Лондонската пожарна бригада съобщи, че около 70 пожарникари се борят с пожара в..

публикувано на 21.03.25 в 08:45
Димитър Марков

Димитър Марков: За добро или лошо, Конституционният съд е политизиран

Не е изненада изборът на кандидат, предложен от управляващото мнозинство, каквото и да е то в момента, което изглежда плаващо на моменти . Това заяви Димитър Марков от Правната програма на Центъра за изследване на демокрацията за избора на новия конституционен съдия Орлин Колев. Opлин Koлeв е избран за ĸoнcтитyциoнeн cъдия..

публикувано на 21.03.25 в 08:38