4
Преди 53 години в българския ефир стартира шедьовър за времето си. През петте си десетилетия програма "Хоризонт" успява да извоюва информационното си лидерство, да отразява обществения интерес, да налага стандарти в журналистиката и нови програмни форми.
За летописите и предизвикателствата пред програма "Хоризонт", която е нарицателно за радиото като медия, за обществената журналистика във всички времена, за този половин век ефир, пренесен във времето с историята на много златни гласове, специален гост в "Нощен Хоризонт" е дългогодишният журналист Валерий Тодоров.
"В радиото има една магия, която може би поне аз не я чувствам така в другите медии, в които също съм работил, издавал съм вестници, ръководил съм вестникарски екипи, работил съм за телевизията, снимал съм документални филми, но в радиото, защото това е може би най-персонифицираната медия, тоест между нас и слушателите има само един микрофон, това е един пряк диалог и усещането за гласа", сподели за "Нощен Хоризонт" Валери Тодоров.
"Гласът носи много повече нюанси, отколкото окото може да улови. Чувства се дълбочината на гласа, умората, чувствата се лъжата, неискреността, така че в гласа има една магия, която носи индивидуалното, носи една интонационна среда, която може да даде много повече от една картинка...
Има някаква сугестия в гласа, който носи повече елементи и аналогии, изпитва паметта повече, отколкото окото...защото, когато по радиото ви разказват нещо, работи въображението ви, вие дорисувате картината, може би точно в това е магията на радиото - как ние си представяме публиката и как тя си ни представя нас", сподели още за БНР Валери Тодоров.
"А когато разсъждаваме за времето и за журналистиката, която е един хроникьор на времето, важният въпрос е какво ние отсяваме от фактите и събитията. Често журналистиката се свързва с теорията за кучето - тоест журналистът е този, който от огромният поток от информация сам решава кое да пропусне, тоест това е субективният фактор - тоест кучето на входа.
А иначе няма добра или лоша новина - новината е такава, каквато е. 
Програма "Хоризонт" винаги е бил едно "нахъсано куче", което е пазело и себе си, и другите, и слушателите си, защитавала е и себе си като програма. Защото опити за натиск върху програмата е имало, и винаги ще има, нормално е. Въпросът е как ние се защитаваме и как пазим истината.
Затова говоря и в моята монография – "Медии и време. Журналистика, истина и реалност", за времето и журналистиката. Ние винаги догонваме времето, времето ни изпреварва, тоест времето за нас е един постоянен доминиращ фактор - ще ни стигне ли времето, в кое време работим.
Също така да се научим да отличаваме действителността, истината от реалността. Защото ние колкото и да се стараем да дадем истината, всъщност ние даваме една нова реалност. Тя е подчинена на много субективни фактори, защото когато един репортер е на двучасово събитие и трябва да даде една минута репортаж - коя минута ще даде?
Ето го "кучето на входа" - то трябва с нюх да улови новината, в медийната теория той трябва да отговори на правилото на "5-те К" - Какво, кога, къде, кой и как, и едно - Защо, допълни още Валери Тодоров.
"Затова и в нашата професия ние сме като златотърсачи, с нашите компетентности, ние носим една много голяма отговорност - да отсеем това, което е от най-значимото за публиката. Затова и в нашата професия всеки ден е изпит, днес си сбъркал, случва се, но ако и утре си сбъркал, няма прошка в нашия занаят - или можеш или не можеш, това е изпитанието към самия теб", сподели още Тодоров за "Хоризонт".
Валери Тодоров разказа още как през годините програма "Хоризонт" създава големи имена в журналистиката, имена в новинарството, стандарти в професията, като дължина на репортаж, за новини или за предаване, съотношение говор - музика, 7- 8 години минаваха докато човек получаваше правото за достъп до микрофон, това даде една непозната до този момент динамика, съчетана с професионализма на колегите, посочи още Валери Тодоров.
Валери Тодоров започва да пише активно за вестниците, радиото, телевизията още като студент. По това време е и заместник главен редактор на вестник "Софийски университет". През 1978 г. започва да сътрудничи на Националното радио като нещатен репортер в Столична редакция и водещ в програма "Христо Ботев". След дипломирането си през 1981 г. започва работа в Главна редакция "Международна информация" на програма "Хоризонт". Водил е новините и вечерните обзорните политически предавания "24 часа" и "Нещо повече", като едновременно е бил ръководител на екипите им. Като специален пратеник на радиото отразява най-горещите събития и демократичните промени в Източна Европа и Русия. От 29 май 2007 до 29 май 2013 г. в два последователни мандата е генерален директор на БНР. Под негово ръководство са открити три нови регионални радиостанции на БНР, по негов проект стартира и първото интернет радио в България - Бинар, уникална за страната мултимедийна платформа, съчетаваща аналогови, цифрови и интернет технологии, с аудио и видеоизлъчвания, първият в страната радиоплеър с 6 канала денонощен стрийминг на програми от най-популярните музикални жанрове, с богати архиви от "Златния фонд" на БНР. По негова идея стартира и интернет сайт на БНР с 11 страници на всяка от програмите, на 11 езика, с аудио-, видео- и фотоприложения. Програмите на БНР достигат рекордни исторически рейтинги, безпрецедентно е разширена предавателната мрежа, като са пуснати 96 нови УКВ предаватели за програмите.
Още по темата в звуковия файл.
Любовта е чувство, вдъхновение, културен феномен. Но можем ли да я разгледаме и през призмата на науката – какво всъщност се случва в мозъка , какви процеси протичат в него, когато човек обича, когато изпитва привързаност, страст, привличане? Или иначе казано – какво още не знаем за невробиологичните механизми на любовта ? " Любовта е едно от..
Калина Канева е българска учителка, журналистка , авторка на изследователски и публицистични книги и материали. Главната тема в нейното творчество са са руско-българските културни и исторически връзки. Работила е в издания като в. "Антени". Част от най-известните и трудове са "Симетрия на времето. Срещи и разговори с акад. Дмитрий Лихачов"..
В рубриката "Горещи сърца" ще влезем в тъкачен стан, за да се убедим колко важно е да не изпускаш нишката. И това е валидно и за живота, и за тъканите. "Като се скъса основата и веднага се получава дупка. Така е и в живота." В нашия свят, залят от фабричен текстил, героят ни в "Горещи сърца" тъче на бабиния му стан. Ангел Милчев е един от малкото..
Александър Симеонов е от Плевен , занимава се с музика от дълги години и е вокалист на плевенската група "Страйкърс" . Другото признание за него идва от работата му като детски учител в Детска градина "Надежда" . Какво музикално предизвикателство е подготвил, как децата му влияят за творчески идеи и за още неща от живота: "От дълги години се..
Краткият февруари е винаги изненадващ, винаги динамичен. Носи със себе си много нова енергия, която събужда природата и я води към пролетта. Неговият ритъм напомня за звука на цигулката , ту остър и силен, ту мек и нежен. Може би точно така публиката в големите концертни зали в Париж и Рим, Мадрид и Берлин се е наслаждавала на звука на..
Педя човек - лакът брада си има нов дом - Къщата на куклите. Арт-Къща с музей „Куклите” е уникален в България музей на куклите с над 3000 кукли, Творилница и парти център за рождени дни. Представени са порцеланови кукли, антикварни, ритуални, съвременни, марионетки, сувенирни кукли от България и от света, винтидж, колекционерски и др...
" Европа ще се тръмпизира, въпросът е дали ще се тръмпизира докрай ". Това заяви пред БНР журналистът Мария Спирова, която живее в Лондон. Според..
Очакваме бойкотът утре отново да бъде подкрепен масово от хората и да не пазаруват от търговските вериги. С този бойкот ще подкрепим кварталните..
Трябва да изпратим контингент от мироопазващи сили в Украйна. Това заяви пред БНР Елена Поптодорова, основател на Атлантическия клуб в България, бивш..
Разкъсана облачност
Ясно
Предимно облачно