23
В началото на януари 2024 г. нощното предаване на програма "Хоризонт" на БНР – "Нощен хоризонт" отбеляза своята 40-ата годишнина.
Идеята за създаването на нощен блок тръгва от проф. Веселин Димитров.
През 1984 г. тръгва първият нощен блок с водещи Петър Пунчев и Константин Тилев.
Първоначално идеята е това да бъде информационно - музикален блок, в който журналистическите материали са синтезирани в кратки форми. За да позволят свободно преливане на музиката от забавното към сериозното. От динамичното към лиричното звучене. Предаването се излъчва шест пъти в седмицата, а сигналът му е фрагмент от „Мечтание“ на Шуман.
Преди 40 години Константин Тилев прави дебюта на нощния блок, като залага на провокацията, на афоризмите. А Петър Пунчев има слабост към историята и вечните хитове от миналото. Предвиждат се рубрики, в които да се осъществяват срещи с хора, ангажирани с нощен труд, „На този ден“, в която се включват и като от народния календар, „Написано за вас“, която да включва кратки сатирични форми, поезия, афоризми.
От 9 януари 1988 г. за първи път се обявява телефон, който да направи директна връзка между слушатели и журналисти и на него започват да се приемат обаждания още от 22:30 ч. започват да се канят събеседници, но само в края на седмицата, през почивните дни, като предаването се излъчва и в неделя срещу понеделник и вече продължава до 3 след полунощ.
Чрез своите писма и телефонни обаждания слушателите създават една своеобразна дискусия "за" и "против" събеседниците в студиото, задават различни въпроси, свързани с подготовката на предаването.
Така през 80-те години група ентусиасти създават едно по-различно предаване със своя нощна специфика. След появата си в началото на 90-те години, някои от частните радиостанции се опитаха да копират модела на "Хоризонт" за нощно радиопредаване, други предпочетоха да задоволят потребността на аудиторията от музика за забавление или от игри.
Първото социологическо изследване показва, че най-често обажданията са продиктувани от желание за участие по темата на разговор, да се сподели преживяното през деня или да се изпълни музикално желание. Друг път самота или приятна компания, притеснение или еуфорично настроение. Любопитен факт е, че интересът към темите е многократно по-висок, отколкото интересът към музиката...
"Нощта е един прозорец на интимността. Тази интимност, която е свързана с най-човешкото, най-задушевното, най-дълбокото и най-загадъчното, мистичното, това, което можем да отключим в това спокойно време, защото през деня сме много забързани и много заети и нямаме време за нищо. Нощта е многоизмерна, сподели в "Нощен Хоризонт" доц. Мануела Манлихерова от ФЖМК на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специален гост в празничното издание на предаването.
"Аз обичам "Нощен Хоризонт" заради това, но и заради факта, че той дава една пълнота, пълнота на радиото като цяло, на мен радиото ми е любов. Аз не само преподавам радио, но и дълго време работя в различни радиостанции, продължавам да се занимавам с радио и в чужбина по проекти.
Няма как една медия да бъде силна, няма как да тя да бъде с тази енергия и с това доверие сред слушателите, ако няма личност. Ако го няма това сливане на радиото с личността. Личностите правят радиото!, каза още в празничното издание на "Нощен Хоризонт" доц. Манлихерова.
"Затова и радиото успява, въпреки всички колизии, въпреки всички прогнози за замираща медия, технологичен напредък - радиото продължава да бъде медия, която се припознава от много голяма част от аудиторията, добави още доц. Мануела Манлихерова от ФЖМК на Софийския университет „Св. Климент Охридски".
"Мисията на радиото е да представя вдъхновяващи истории и то достойно я изпълнява. Ако направим един паралел с други медии, всъщност радиото остава най-интелектуалната медия. Така и предаването "Нощен Хоризонт" дава възможност за срещи с хора, които няма къде другаде за срещнеш. И хора, които те вдъхновяват. На това се опитвам да науча и студентите - да намират вдъхновение сред личностите, да търсят това и да бъдат тяхна пътеводна звезда...защото напредъкът на човечеството се създава от такива хора - мотиватори, инициативни, креативни, които смятат, че могат да преминат всякакви препятствия, за да осъществят нещо голямо, което да е от полза за всички, разказа още доц. Манлихерова.
Мануела Манлихерова е доцент в Софийски университет. Завършила е журналистика в Алма Матер. През 2002 година защитава докторската си теза на тема, посветена на медиите и елитите: „Медии и елит – взаимни влияния в периода 1995-2000 г." Дълго време съчетава журналистическата практическа дейност с преподаването. Журналистическата си радиопрактика започва през 1994 година като репортер и новинар в радио „Тангра”, по-късно в радио „Витоша”. Специализира курс „Интеграция на теория и практика” в City University – London. През март и април 2005 – стажува в ВВС Five Live, LBC - London. От 2000 до 2010 година е автор на българската част на рубриката „Европейски акценти” на РФИ – България. В същия период работи и като специалист „Връзки с обществеността” на РФИ. Има няколко стажа в отдел „ Комуникации” на РФИ – Париж. От 2010 до 2014 година е член на Борда на Европейската асоциация за обучение на журналисти /EJTA/.Член на международното жури на Европейската награда за журналистика на Грузия от 2015 година. Член на първото жури на конкурса на МТел за журналистически награди в областта на медиите и иновациите – Мтел Мастърс.
В предаването ще чуете проф. Веселин Димитров, Константин Тилев, Петър Пунчев, Игор Марковски, Момчил Колев, Стоян Сираков, Маргарита Петкова, Николай Милчев, Явор Дачков, Румен Ивайлов, Ирина Недева, Лилия Герчева, Румен Стоичков, Нина Цанева, Димитър Драганов, Александър Петров, Пламена Бачийска и редовните слушатели на "Нощен Хоризонт".
Още по темата в звуковия файл.
В Горна Оряховица е петото международно летище в България . За разлика от София, Пловдив, Варна и Бургас, където са останалите, в Горна Оряховица вече трето десетилетие няма търговски полети на гражданската авиация . Летището е отдадено на концесия през 2016 година на дружество, в което държавата има 5%, а останалите са на компания,..
Българската фолклорна формация „Гергьовден“ - Барселона участва в петото издание на събитието „Хоро да е, в Лондон да е". Концертът събра танцьори от Великобритания, България, Италия, Германия и Испания. Две седмици след концерта в Лондон, българските танцьори от Барселона все още са развълнувани от събитието. Венцислав Ангелов..
48-мо основно училище "Йосиф Ковачев" се намира в центъра на София. Будните и любознателни деца, които се обучават в него, са провокирани от отдадени на професията учители, които дават път и на развитието на талантите им. Децата пишат стихове, разкази, пиеси. Три класа се събраха в кабинета по музика, за да участват в предаването "Рано..
Този текст доказва още веднъж задълбочените научни изследвания на Раковски . Той е и дипломат, и изследовател, не само революционер. Този ръкопис той го печата заедно с "Горски пътник" (1856 г.), но не излиза. Това каза пред БНР съставителят на книгата "Георги Раковски. Новооткрит ръкопис от 1856 г." , изследовател и антиквар Александър..
През март се навършиха 150 години от кончината на възрожденеца и просветителя отец Матей Преображенски - Миткалото . Съратник на Левски, основател на училища и читалища , енциклопедист, полиглот, създател на перпетуум-мобиле, лечител. Освен в Търновския край, откъдето е родом, Миткалото е имал активна дейност и в Павликенския край ...
Владина Цекова е обиколила над 70 държави , продуцент е на телевизионни предавания. Била е фотомодел, рекламен директор , има стаж и като детска учителка. Автор и сценарист е на филма за професор Минко Балкански "Моето име е Минко" . Владина Цекова е родена в семейство на глухонеми родители , майката е по рождение с това състояние, а..
Ще ви поведем на една разходка по калдъръмените улици в Стария град на Пловдив, където с красотата си примамват емблематичните за града възрожденски къщи. В една от тях се пазят тайните на фармацията. Прекрачвайки прага ѝ ще попаднете в Старинната аптека "Хипократ" и ще разберете как в края на 19 и началото на 20 век са се приготвяли..
Как една сива сграда, в която стотици хора всеки ден търсят работа, може да стане пространство за изкуство и да вдъхне оптимизъм, знаят в русенската..
"Външната политика на българското правителство е заплаха за националната сигурност" . Това заяви пред БНР Костадин Костадинов, лидер на "Възраждане"...
Значителна облачност с дъжд