Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Решават ли учителските заплати проблемите в образованието?

| Интервю
Снимка: БГНЕС

От началото на тази година началната минимална заплата на учителите става 1853 лева.

"Парите са необходимо, но недостатъчно условие, за да постигнем тези промени в образованието, на които всички се надяваме. Трябва да сравняваме учителските заплати не със средната заплата за страната, а със средната заплата за висшисти в страната. Сравнението между доходите на един учител и един касиер не е най-подходящото. Не трябва да ни радва, че учителите ще вземат повече от касиерите в супермаркетите", коментира пред БНР Георги Стойчев, изпълнителен директор на Институт "Отворено общество".

Георги Стойчев; Снимка: Ирина Недева

Все още не успяваме да привличаме в тези специалности дори средно добрите студенти, подчерта той и даде пример със средния успех на кандидатстващите в педагогически специалности.

"Проблемът няма как да бъде решен с повишаване на учителските заплати", смята проф. Албена Йорданова, ръководител на националния отбор по биология за олимпиадите по биология.

Учителските заплати се повишават непрекъснато през последните години. Заплатите в университетите значително изостават и изобщо не се наблюдава подобна тенденция, коментира тя в предаването "Хоризонт до обед".

По думите ѝ "крайният резултат като цяло е плачевен" и има "очеваден проблем в образованието".

Георги Стойчев изтъкна, че младите хора приоритизират уменията пред теоретичните знания, което е сигнал към образователната система за посоката, в която трябва да се променя, ако искаме училището да е интересно.

Относно новосъздадения държавен фонд "Стефан Стамболов", който ще подпомага български граждани за висококачествено висше образование в чужбина, Стойчев посочи, че фондът ще създава допълнителен стимул за завършилите най-престижните висши училища по света да се върнат в България.

"Той обслужва не толкова образователната система, колкото пазара на труда. (…) Това са много малък брой специалисти, които могат да бъдат подкрепени, в специфичен кръг от висши училища."

Снимка: БГНЕС

Проф. Албена Йорданова заяви още, че една от рестрикциите и спънките във фонда "Стамболов" е, че студентът следва да е завършил бакалавърска степен. Тя е на мнение, че трябва да се обърне внимание и на други таланти.

"Инвестицията е доста сериозна, след което въпросният младеж се връща в България за срок от три години. Дали тази инвестиция си заслужава крайния резултат, все още има много въпросителни. От една страна приветствам тази програма, от друга – много са неяснотите около нея. Как ще бъдат подбирани младежите, сумите по тези договори… За мен тези огромни инвестиции биха могли да бъдат направени тук, в България. Тук да бъде повишено качеството на образованието във водещите университети."

Като един от проблемите на висшето образование Георги Стойчев очерта това, че голяма част от най-добрите и амбициозни потенциални студенти избират да учат в чужбина.

Повече детайли по темата чуйте в звуковия файл. 

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Нов строеж на жилищна сграда в Хатай

Нови, но изолирани - предизвикателствата пред строежите в Турция след земетресението

След бедствието на века, както самите турски власти определиха земетресението, поразило страната пред две години, усилията днес са насочени към възстановяване и към нова глава в тази история, озаглавена "солидарността на века". По строежите, изградени с държавно финансиране, се работи по 24 часа в денонощието, твърдят местните и национални и..

публикувано на 07.02.25 в 20:56

Две години по-късно: Какво се случва в районите, засегнати от опустошителния трус в Турция

"Ситуацията беше страшна, апокалиптична. Атмосфера на смърт се усещаше навсякъде". Това са спомените на Нора Чолакова, кореспондент на БТА в Турция, след като  на 6 февруари 2023 г. южната ни съседка беше поразена от трус с магнитуд 7,7 по Рихтер.  Бедствието е едно от най-опустошителите земетресения в историята на Турция – загиналите са над 53..

публикувано на 06.02.25 в 07:40

Община Поморие оттегли предложението си за подмяна на дървета в центъра на града

Община Поморие оттегли предложението си за подмяна на 63 стари дървета в центъра на града с нови. Седмица след първата среща с жителите на Поморие, на която беше представена идеята, заради създалото се напрежение Общината организира втора среща. Снощи, в новото читалище на града, кметът Иван Алексиев предложи един демократичен подход за..

публикувано на 06.02.25 в 06:45

Логопед: Електронно устройство преди 4 години - не! Пораженията са големи

Родителите да не дават електронни устройства на децата си преди да навършат 4 години и да имат поне 1000 думи в речника си. Това апелира логопедът Ива Александрова, специалист по ранно детско развитие. " Стават все повече децата, които не могат да се хранят самостоятелно на 3-4 години, не могат да дъвчат, не могат да говорят, не могат да..

публикувано на 05.02.25 в 11:46

Внос на дървесина? Алармират за криза в горския сектор

Какво се случва в горския сектор и защо по-голямата част от дървесината вече се внася от други държави в Европа? За криза в горския сектор и пазара на дървесина алармират за пореден път дърводобивни и дървопреработвателни фирми от Югозапада. Те изпратиха писмо до премиера и министъра на земеделието и храните, в което настояват за спешна..

публикувано на 05.02.25 в 09:20

Страх на Санторини: Чакат по-силен трус, не изключват цунами

"Имах намерение да се евакуирам, но не можах да намеря билети. Днес няма фериботи, защото времето е много лошо – 7-8 бала вълнение. Положението е много сложно. Хората са много стресирани, уплашени . От 03.00 часа съм в колата, няма спане", разказа сънародникът ни Иван Димитров, който все още се намира на Санторини. В предаването "Преди..

публикувано на 05.02.25 в 08:59

Проф. Янко Герджиков: Трусовете са плитки, България е далече от Санторини

България е много далече от Санторини и за нас не е сеизмичен източник. Не е дълбок източник, какъвто е Вранча. Тук става дума за дълбочина на 10 км. и трусовете имат локално влияние. Дълбоките от типа Вранча, Хималаите, около Япония и Чили - те могат да причинят явления в широк диапазон. В Санторини са плитки събития.  Това коментира..

публикувано на 04.02.25 в 14:07