Прототипи на кондензатори, направени от коминни сажди - може и да не ви се вярва, но доц. Мирослав Петров от Института по електроника на БАН съвсем сериозно се е заел да направи кондензаторни батерии от сажди.
Целта на експеримента е да се подобрят качествата и да се достигнат фабричните стойности, пояснява той.
Разработката е в много начален стадий. По нея доц. Петров работи от 6 години с малко помощ от различни програми и екип. Но за да стане вярно твърдението, че всеки комин (със сажди) е потенциална батерия, има още много време.
"Саждите са полиароматни въглеводороди, които са изключително канцерогенни. Като дойдох в БАН като химик, физик, бях доста "бос". Впоследствие навлязох, за 7-8-10 години създадох собствена идея: да се комбинира електрохимията със саждите и модерното направление – рециклиране, утилизация. Това е част от кръговата икономика. Ние сме фундаментално изследване – целта е да покажем, че това е възможно, не да го правим. Комерсиално приложимо – ако стане цел на някоя фирма, тя инвестира и си го патентова. Тук е идеята, но все още е на много основно ниво."
За да прояви интерес някой от бизнеса, трябват много проучвания. Мирослав Петров прави паралел с това как се прави например в Техническия институт в Карлсруе, Германия.
"Създават този институт, милиарди са налели. Водорода са го "изяли" – как да го съхраняваме, да го произвеждаме, параметри, цени, технологии, всичко. 10 000 човека работят вътре. Идва тук човекът и ти прави презентация, и казва – за кола няма да го ползвате, опасно е. Но кораби, самолети, когато минеш на индустриално ниво – там ще бъде."
В екип с германски технически университет в град Кобус и две фирми обаче работи доц. Стефан Вълков. Той показва индустриалния робот, който "принтира" с алуминий. За онези, които не знаят, алуминият може и да е гъвкав, но експериментът трябва да докаже, че с алуминий може да се принтират прости засега форми.
"Ние за индустрията не работим, не принтираме, а по-скоро изследваме условията, при които се получават детайли от различни материали, структурата, която получаваме", разказва Вълков.
"Приложенията, в които можем директно да внедрим нашите детайли, са самолетостроене, корабостроене, всичките индустриални отрасли, които се нуждаят от детайли с много добри механични свойства, много висока якост."
И от индустриалното към медицинското производство - Албена Даскалова от лабораторията за нелинейната оптика със своите докторанти в момента прави опити за обработка на медицинските импланти по такъв начин, че веднъж попаднали в тялото, да не стават повод за инфекции, в същото време да бъдат благоприятна среда за тъканите, които трябва да зараснат около импланта.
"Опитваме се да подобрим неговите повърхнинни свойства, така че да подобрим закрепването на клетки към импланта, а в същото време да отхвърлим бактериите, така че да не се получава възпаление – да не се отхвърли импланта от тялото", посочва доц. Албена Даскалова.
Така имплантът се обработва с ултракъси импулси, "последен писък на модата" и в зоната на взаимодействие не се получават топлина, разтопяване на материала, микропукнатини, които са основен източник за последващо възпаление.
"Ние го правим на научно ниво, но по европейските проекти, по които работим, сме свързани с различни компании, нашата разработка се внедрява и се изпробва. В България това е малко развито. Има български компании, но това е доста скъпоструващо удоволствие."
За проучванията си доц. Албена Даскалова използва в момента най-модерния възможен лазер. Такъв, който произвежда свръх къси импулси. Устройството, което струва близо милион лева ще помага да се проучват композитни наноструктури от железни оксиди и благородни метали или да се създават от метаматериали. По-важният ефект обаче е, че новите технологии дават мотивация за по-младите хора да се насочват към науката, смята Лили Ангелова, която е докторант на доц. Албена Даскалова.
"Моята дисертация е за клетъчната адхезия. По образование съм биолог. Тук идва интердисциплинарният аспект на нашата работа. Докторанти има, но ни трябват хора, които да разбират от различни неща. Трябва да има условия, за да може хората да работят. Наука без условия не се прави", казва тя.
Повече по темата чуйте в звуковия файл.
Време е да бъде изработен национален план за мозъчно здраве. Това каза проф. Николай Габровски, председател на фондация „Съвет за мозъчно здраве“, организатор на кръгла маса „Мозъчните заболявания – предизвикателства и решения“. По думите на проф. Габровски 180 милиона души в Европа живеят с мозъчни заболявания, но вероятно са повече, тъй..
От няколко месеца конната база "Ахил", в която се провеждат терапевтични занимания за деца със специални потребности, е в новия си дом – терен в близост до софийското село Бистрица , закупен благодарение на дарителска кампания за спасяването на базата. Към момента е изградено място за настаняване на шестте коня, които работят с децата. Предстоят още..
Започва най-мащабната дигитализация в Община Пловдив . Служебното правителство е отпуснало 20 милиона лева за целево изграждане на Географската информационна система. Тя ще бъде изградена до година и половина. Новата система ще обхваща всички отдели, както и 90% от предлаганите от общината услуги. С въвеждането на системата ще има..
В Държавната психиатрична болница в Ловеч днес ще бъде открит първият за Централна, Северна и Северозападна България дневен стационар за детско–юношеско психично здраве . Там ще помагат на деца до 18 годишна възраст в дневна форма за диагностика и терапия . Единият от кабинетите е диагностично-консултативен, където ще се преценява дали е..
Няма увеличение на фалшивите банкноти, но ако влезем в еврозоната (което не е добре за нас, българите), това автоматично ще завиши количеството фалшификати в България. Това каза в интервю за БНР финансистът Макс Баклаян, който коментира темата след засечена фалшива банкнота от 500 евро. Когато става въпрос за банкноти с голяма..
Има самобитни български празници, които е трудно не само да бъдат показани, но и обяснени на чужденците. За щастие, те са понятни за българската диаспора. В Израел тя е доста голяма в сравнение на броя на населението на малката държава. Заради ограниченията за събиране на хора по време на войната, Денят на народните будители се..
Израелската армия и полиция, както в цял свят, имат поделения за служебни кучета. Но много преди началото на войната, през 2021 година се създава и гражданско сдружение за търсене на изгубили се по една или друга причина хора. Само в Израел , без да има война, те са около 4 000 годишно. С Майк бен Яков – ръководител на частна фирма, към която..
БСП не е вече БСП! Не ние си тръгваме от БСП, а БСП си тръгва от нас! Това каза пред БНР Петко Тюфекчиев, който заедно с други членове на три..
Обществото е заблудено за БДЖ, защото всеки чака частен превозвач да дойде с неговите хубави влакове и да предлага по-добра услуга. На..
"Обсъжда се желанието на евроатлантическото мнозинство в НС да влезем по най-бързия начин в еврозоната. Скритата инфлация е много по-голяма от..