Сурвакари обикалят домовете в Ловеч

В първия ден от новата година по стара българска традиция сурвакари обикалят домовете с наричания и благопожелания за здраве и плодородие.

Сурвакарството е възникнало по българските земи още от времето на траките и прабългарите и е един от най-древните ни обичаи, поясни етнографът Силвия Вутева:

"В началото са били мъже, като коледарите, с водачи, с дряновите пръчки, с наричанията, но в  последствие сурвакарите стават само деца. Сурвачките се правят само от дряново дърво, защого първо цъфти, показва началото на новия живот и пролетта и последно дава плод през есента. Колкото е по- крива дряновата пръчка и колкото повече пъпки има, толкова по-здрава ще бъде годината".

Сурвакарите тръгват рано на първи януари с наричания и благословения за здраве и плодородие.

"Магическата сила и здравето, което дава дървото, се използва не само за сурвакане на стопаните на къщата, а и за неживата материя. На практика се сурвака всичко – хамбара, ралото, дувара, портата.

Общата благословия на сурвакарите в Ловешко е: 

"Сурва  весела година, голям клас на нива, червена ябълка в градина, жълт мамул на леса и голям грозд на лоза".

В дните преди настъпването на новата година деца от ловешките училища правиха сурвакници в организираната от Регионалната библиотека работилница за сурвакниците.

"Дървото беше от дрян. Украсихме я с вълна, сушени плодове, червен конец за здраве, пуканки, люта чушка, слага се и пара. Сурвакат се всички да са здрави през цялата година".

"Ще сурвакам семейството ми и братчето, моите родители, баба и дядо, може и приятели, тези хора, които най-много ги обичам".

"Сурва, сурва весела година, догодина до амина. Червена ьябълка в градина, жълт клас на нива, да сте живи, здави цялата година!“

Пламен Христов