"Паметник, а не бъдещник". Изправя ли демонтажът на ПСА едни поколения срещу други?

• ПСА - гореща точка на разминаващи се идентичности и исторически ключове

Поредна вечер на протест пред оградите на Паметника на съветската армия в София. Политически. Събрал хора, които слушат речите на фона на полиция като за футболно дерби. Силвия и приятелят ѝ Николай снимат с мобилни телефони събралите се хора, за спомен. Младежите, родили около началото на този век, реагират инстинктивно – множество + речи + полиция = пост в социалните мрежи, но извън тази формула Силвия и Николай са объркани.  

"Голям проблем е разделението, което се получава заради тази тема и не само. Няма никакво единство. Из цяла България."

Силвия откроява три водещи мнения по темата с паметника. Неутралното гласи, че трябва да се запази, защото това е "паметник, а не бъдещник". Второто посочва, че "трябва напълно да се затрие, тъй като в момента подкрепата не е в тази посока". А трети казват, че "подкрепата трябва да е в тази посока".

Николай е съгласен, че "не е необходимо това, което ще се случва в бъдеще, да се свързва със самото съществуване на паметника – няма нужда да се събаря, той е обвързан с миналото, не трябва да му придаваме отношение към бъдещето".

Според Силвия сме в преломен момент, в който трябва да се вземе страна, но има "много голяма обремененост на по-старото поколение за принадлежността към Русия". Тя изразява разбиране защо хора са против премахването на паметника.

Двайсет и няколко годишните Силвия и Николай израснали във времена без прегради за пътуване, учене и реализация в Европа и по света, без обременености за миналото и прехода.

"Една ограда, втора, трета. Те се страхуват", казва 80 и няколко годишната Валентина, която със съпруга си Венцислав брои загражденията около Паметника на съветската армия. Поставят два карамфила на металната рамка, в добавка към вече оставени цветя. В знак на почит, казва възрастната двойка. Но и Валентина, и Венцислав не крият недоумението си.

"Посяга се на историята, на желанието на хората да имат мнение", смята Венцислав. Според него ПСА не е толкова важен като исторически елемент, колкото като част от града, изграден е от български авторитети, но сега има разрив в държавата и хората се ненавиждат на политическа основа.

"Защо трябва да се руши нещо", пита се възрастният мъж. "Във Виена защо не го рушат същия паметник? Австрийците са повече дясно настроени от нас. Като държава, като история. Паметникът е уважение, чест към едни хора, които са направили нещо."

През 2012-а година в центъра на Киев нямаше майдан, а в Крим нямаше руснаци. Но през 2012-та година в центъра на Киев имаше паметник на Ленин - червеникав, в цял ръст, поставен на черен мраморен постамент. Като човек, дошъл на гости от Европа, присъствието на този паметник доста ме озадачи. Украйна към онзи момент беше поискала да бъде част от Запада. Някъде между майдана в Украйна от зимата на 2013-а и анексирането на Крим от Русия през март 2014-а, паметникът на Ленин бил съборен. Студентите сложили примката на врата му и го дръпнали от черния мраморен постамент в знак на протест срещу диктаторското управление в страната. В Стара Загора, преди малко над 30 години, друг един Ленин също бил махнат. Ленин дълго стоял на входа на Аязмото, парк за отдих на поколения старозагорци. Но създаден от друг – митрополит Методи Кусев. Затова, като махнали Ленин в началото на демокрацията, старозагорци решили да върнат почитта към делото на дядо Методи Кусев и сменили Ленин-а с паметник на старозагорския митрополит.

Властите в София обясняват - Паметникът на съветската армия ще бъде реставриран и изпратен в музей, може и в Димитровград, където всъщност отишъл Ленин-ът от старозагорския парк Аязмото. Ленин-ът от Киев не е имал късмета на този от Стара Загора. Него го строшили и го сменили го с тоалетна. Друг паметник в Киев трансформирали в Дарт Вейдър - злодея от "Междузвездни войни". Каква ще е съдбата на Паметника на съветската армия? При тази смяна на поколенията, зависи само от тях.