Почти половината от случаите с ХИВ в ЕС през 2022 г. са диагностицирани късно

Анастейша Ферис: Това е трайна тенденция, която не се подобрява

публикувано на 14.12.23 в 11:25 | Интервю

Снимка: БГНЕС

Интервю на Мария Петрова с Анастейша Ферис за предаването ''Хоризонт до обед''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Близо половината от хората, диагностицираните с ХИВ в Европейския съюз през 2022 г., са получили диагнозата си на късен етап. Това сочат данни на Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията, които бяха оповестени в доклад по повод Световния ден за борба със СПИН на 1 декември. Това е трайна тенденция, която не се подобрява, обясни Анастейша Ферис, главен експерт в организацията по болести, предавани по полов път. Изчисленията на центъра сочат, че минават средно около 3 години от момента на заразяване до поставянето на диагноза. Това е причината 1 на 10 души в ЕС да живее с ХИВ, без да знае, че е заразен, а това допринася за повече нови случаи и закъсняло лечение. Как може да се постигне подобрение и какви мерки планира Европейският център за профилактика и контрол върху заболяванията - интервюто с епидемиолога Анастейша Ферис.

След спад на броя на докладваните случаи на заразени с ХИВ преди две години на какво се дължи увеличаването им сега?

В нашата област - ХИВ, хепатит, туберкулоза, болести, предавани по полов път, видяхме, че през 2020 г. и 2021 г. данните показват спад на хората с такива заболявания. Знаем, че вероятно хората, които са имали нужда от тестване, не са имали достъп до него или ако са имали достъп, техните случаи не са били съобщени навреме. Сега виждаме увеличаване на случаите и сме в период на възстановяване и подновяване на работата, която се случваше през 2019 г. Опитваме се да я актуализираме за настоящата ситуация след Ковид. Положителните страни след пандемията са, че видяхме, че системите за наблюдение могат да са по-бързи от когато и да било преди. Много от държавите осъвременяват системите си и ги правят по-дигитални. Това е трудно и е процес, който отнема години, но виждаме, че се случва. Страните изградиха по-силни връзки и може би осъзнаха, че могат и трябва да разчитат една на друга за подкрепа и споделяне на научени уроци.

Как се справя конкретно България?

България всъщност беше последната държава в Европейски съюз, която получи грант от Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария, който подкрепя много важни програми за ХИВ и туберкулоза. Това финансиране вече приключи, но в периода, когато го имаше, България приложи важни интервенции за превенция - например за намаляване на вредите при хора, които си инжектират наркотици, програми за лечение, както и добро тестване в рамките на общностите. Знам, че е трудно финансирането да бъде запазено след края на този грант. Важно е обаче наистина да се гарантира, че ще има финансиране за дейности, които България е видяла, че действат за превенция. Това ще спести средства в дългосрочен план. Финанси за превенция днес ще спестят разходи за лечение в бъдеще.

От следващата година Европейският център за профилактика и контрол върху заболяванията ще използва повече поведенчески анализ, превенцията и информираността за заболяванията. Идеите не са новост за работната сфера на епидемиолога Анастейша Ферис:

В нашия екип използваме подобни мерки от дълго време, защото работим с теми като сексуално поведение, поведение при хората, които използват наркотици - това са факторите, които са най-важни при заразяване с ХИВ, заболявания като хепатит и болести, предавани по полов път, както и до известна степен при туберкулозата. Това е дълга традиция в нашата област, но е изключително положително, че ще бъде приложена и в други звена на Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията. Винаги сме смятали, че е важно разбирането на поведенческия компонент при превенцията - кога и как хората биха приложили определени мерки като използване на презервативи или стерилни игли при инжектирането с наркотици.

Кой е най-добрият начин за подкрепа на личните лекари и медицинските сестри, които работят в тясна връзка с пациентите?

Това е важно, защото особено в сферата на общопрактикуващите лекари те трябва да се грижат за всичко. Това, от което имат нужда, е да разполагат с много ясни насоки на езика на съответната страна за това какво трябва да кажат, какво имат нужда да знаят хората и какво трябва да направят. Това невинаги е лесно. Видяхме го и в случая с маймунската шарка. Беше нещо ново и много хора имаха въпроси. Трябваше да гарантираме, че на европейско ниво имахме ясни препоръки. Работихме за това със Световната здравна организация. След това информацията беше преведена на всички езици и разпространена. Но често е трудно, защото при общопрактикуващите лекари има различни асоциации, организации. Опитваме се да се свържем с тях, но няма нещо като единен списък с имейли за разпространяване на информация. Това е нещо, върху което работим със страните, за да постигнем по-добро достигане на важните послания до съответните хора.

Какви са уроците, научени благодарение на ХИВ, които могат да бъдат приложени при други болести?

Едно от най-важните неща, които научихме след повече от три десетилетия на борба с ХИВ, е важността от намаляването на стигмата. Когато има голямо стигматизиране, има по-малка вероятност хората да се тестват, да приемат лечение, да останат на него. Мисля, че видяхме това при Ковид. Опитахме при него в никакъв случай да не стигматизираме. Вторият урок е работата с хората, които са засегнати. Мисля, че това е област, в която бихме могли да се справим по-добре. Наистина трябва да имаме поглед върху хората, които са най-засегнати от болестта, както и да осигурим тяхното участие в разработването на програми за превенция, лечение и при прилагането на тези инициативи. На последно място - важен е прегледът на политиките и свързването им с повече данни. В тази област ситуацията с ХИВ е много по-напреднала от други болести. Това е нещо, което се опитваме да разширим и сега го прилагаме за туберкулоза, хепатит, болести, които се предават по полов път. Смятаме, че наша основна задача и причината да съществуваме, е да свързваме мрежи, да подкрепяме държавите, да изграждаме техния капацитет и да използваме данните с цел реализиране на действия.

По публикацията работи: Анастасия Крушева