Михаел Мартенс: В момента ЕС не е в състояние да приема нови страни-членки

Интервю на Весела Владкова с Михаел Мартенс за предаването ''Събота 150''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

На Западните Балкани - нищо ново. Представянето на докладите на Европейската комисия за напредъка на шестте страни кандидатки за членство от региона мина без особен шум, пък и без изненади. А когато се заговори за разширяването на ЕС - често пъти протоколно - повечето хора вече си мислят за Украйна, а не за Западните Балкани.

За изпадналите в безтегловност наши най-близки западни съседи е интервюто с дългогодишния кореспондент на "Франкфуртер Алгемайне цайтунг" за Балканите Михаел Мартенс.

10 години изминаха от последното разширяване на ЕС - Хърватия влезе в общността през юли 2013 година. Черна гора, която е смятана за най-напреднала в преговорния процес, преговаря вече 12 години с Брюксел и от общо 33 глави е затворила едва три. "С това темпо ще са й нужни 130 години до пълноправното членство", казва Михаел Мартенс. И допълва, че в момента ЕС не е в състояние да приема нови страни-членки. А освен това далеч не всички 27 са привърженици на разширяването. И все пак - Западните Балкани не могат да останат бяло петно на картата на Европа. Какво може да предложи Брюксел?

От няколко години се обсъжда една идея, която намирам за интересна - така нареченият "норвежки" модел - членство в общия пазар, но без политически права, т.е. без право на глас в Съвета.

Този модел има недостатъци, разбира се. Ако да речем утре Черна гора бъде приета в общия пазар, Подгорица няма да има свой еврокомисар в Брюксел, няма да има право да налага вето върху решенията на ЕС, а черногорците няма да могат да участват в изборите за ЕП и няма да имат свои депутати в Страсбург.

Но доброто в този модел е, че границите на Балканите, които създават толкова много проблеми, няма да имат повече толкова голямо значение. Границата между Сърбия и Косово ще бъде също толкова невидима колкото е между Нидерландия и Германия.

Всяка от шестте балкански кандидат-членки е изпревена пред по-малки или по-големи препятствия пред членството в Евросъюза. Дадохте пример с Черна гора. Нейният президент Милатович казва във Ваше интервю, че вярва, че Брюксел зачита напредъка на всяка страна в интеграционния процес. Така ли е наистина, повече от 20 години след обещанието от Солун за откриване на пътя на бивша Югославия към ЕС?

Трудно ми е да преценя дали черногорският президент е наивен или прекомерен оптимист, или и двете. За съжаление, не мога да се съглася с него. Ако това беше така, шестте кандидатки щяха усърдно да провеждат реформи в името на скорошно членство.

Идеята за "норвежкия" модел всъщност все още не е официална идея на ЕС. Тя усилено се обсъжда, но решение за прилагането й няма. Има отделни политици, като например външният министър на Република Северна Македония Буяр Османи, който харесва тази идея. Но Брюксел все още държи на стария модел на разширяване - вие правите реформи, а ние ви награждаваме с членство. За съжаление обаче тази максима се е превърнала в празни думи.

Друг пример от Западните Балкани със замръзнал интеграционен процес е Република Северна Македония, където през лятото започна парламентарната процедура за промяна на Конституцията и вписването на българите в нея. Реформата е условие за началото на преговори със Скопие. От август до сега обаче нищо не се случва. Означава ли това, че вече чакаме изхода от парламентарните избори догодина?

За последен път бях в Скопие преди два месеца, но не мисля, че за това време нещо особено се е променило. Промяната на Конституцията, т.е. вписването на българите в основния закон, е условие за начало на преговорите. Както можеше да се очаква, намираме се в задънена улица, защото управляващите не могат да съберат мнозинство от две трети в парламента за изменения в текста на Конституцията. Сегашният опозиционен лидер и вероятен следващ министър-председател Християн Мицкоски има любопитно предложение за компромис: Промяната в Конституцията да бъде гласувана сега, но да влезе в сила в деня, в който Република Северна Македония стане пълноправен член на ЕС.

За мен това предложение е разумно. Разбираемо е, че в Скопие не вярват на Брюксел. В името на еврочленството държавата преглътна смяната на името си. Това трябваше да бъде последният препъни камък пред влизането в ЕС или поне пред началото на преговори. Както знаете, македонците бяха горчиво разочаровани и сега се страхуват, че може отново да бъдат излъгани, че София може да им поставя нови и нови условия.

Колкото и разумно да ми се струва предложението на Мицкоски, не мисля, че сме близо до решение. И в този смисъл съм съгласен с Вас, че всичко се прехвърля върху парламентарните избори догодина, които вероятно ще бъдат спечелени от ВМРО-ДПМНЕ.

Парламентарни избори още този месец предстоят в Сърбия. Преди да Ви попитам за тях обаче ми се иска да поговорим за политиката й на влияние на Балканите, за това как Сърбия се вижда като пряк наследник на Югославия и от там - ментор на бившите югорепублики, а президентът Вучич - като днешен Тито. Влиза ли Белград действително в ролята на говорител на Западните Балкани?

Сърбия не пропуска възможност да се представя като най-голямата държава на Западните Балкани и наследник на Югославия. Това вероятно е така, въпреки че се изкушавам да сипя сол в раната, като уточня, че терминът "Западни Балкани" е политически, а не географски, и че е опит да обхване шестте държави с една дума. Сърбия е важна в региона, но не чак толкова, колкото се иска на Белград.

Без съмнение обаче Белград се опитва да използва сръбските малцинства в бившите югорепублики като политически лост за влияние. Това е особено добре видно в Босна и Херцеговина и тамошната Република Сръбска, която е изключително тясно свързана с Белград. Нейният президент Милорад Додик кокетира с идеята за отцепване от Босна и Херцеговина и за сливане със Сърбия.

Има обаче и по-малко известни примери като Черна гора, където близо една трета от населението се самоопределя като сърби. Там тази седмица за пореден път беше отложено преброяването на населението, което на Балканите винаги предизвиква турбуленции. При по-внимателно вглеждане ще видите, че Сърбия се опитва да повлияе на този процес.

Нека Ви дам един пример - много черногорци предпочитат да се лекуват в Белград вместо в Подгорица, а студентите да учат в университети в сръбската вместо в черногорската столица.

На този фон в момента се води една прелюбопитна дискусия: една странна студентска организация, която никъде не е официално регистрирана - нарича се "Сдружение на черногорските студенти в Сърбия" - предлага студентските такси в сръбските университети да отпаднат само за онези черногорски студенти, които представят копие от анкетата в преброяването, от което е видно, че са се определили като сърби. Доста ясно послание, нали?

Вероятно мнозина биха казали, че не бива да се взима на сериозно някакво предложение на някаква си организация, но нейни представители веднага бяха приети от сръбския вицепремиер Милош Вучевич и от социалния министър Никола Селакович. След тази среща имаше обширни статии в сръбските вестници. Така че според мен Белград изпраща много ясно послание към Черна гора: "Внимавайте какви се пишете при преброяването!".

Това е още едно доказателство за силната националистическа нотка в политиката на Белград и президента Вучич. В тази посока ли трябва да разглеждаме предизборния съюз на президентската "Сръбска прогресивна партия" с националистите на Воислав Шешел?

Вучич се връща към корените си. Радикалът Шешел е негов политически баща, от когото през 2008 година Вучич се отрече и създаде своята "Прогресивна партия". Сега, докато говорим, държа в ръцете си една дебела книга, 997 страници. Заглавието й е: "Сръбският барон Мюнхаузен Александър Вучич". Тази книга излиза през 2009 година и е нещо като отмъщението на Шешел срещу предателя и ренегат Вучич.

Сегашната прегръдка между двамата обаче показва, че нито една пропаст между националисти не е непреодолимо дълбока, така че да им попречи отново да се съюзят. Залогът е огромен: запазването на властта в столицата Белград, защото нагласите на избирателите са се променили и това застрашава Вучич.

Ранният Вучич от 2012-2014 година, тогава вицепремиер и координатор на тайните служби, действително искаше Сърбия да влезе в ЕС. Но след време разбра, че това няма да стане. И така в сила влезе неговият план "Б" - след като не мога да постигна еврочленството, нека поне запазя властта си колкото може по-дълго. В тази фаза се намираме в момента. За постигането на тази цел Вучич посегна към едно старо и изпитано средство, което помогна и на предшественика му Милошевич: гъделичкане на национализма.

На помощ му се притекоха контролираните от властта медии в Сърбия, което доведе до рекордно ниската подкрепа на сръбските граждани за членството на страната им в ЕС. А това не беше така.

Започнахме с разширяването на ЕС на Западните Балкани, нека завършим със същата тема, г-н Мартенс. Така, както изглежда в момента, Сърбия никога няма да признае независимостта на Косово, а това е условие за еврочленството й. Възможно ли е разширяване на ЕС на Западните Балкани без Сърбия?

Отношенията между Сърбия и Косово безспорно са основната пречка, но това съвсем не е най-големият проблем. Просто разширяването на ЕС в момента не е на дневен ред.

Нито една от шестте западнобалкански държави няма изгледи скоро да влезе в ЕС. Да неговорим, че на хоризонта се задава следващата блокада, този път от Гърция за Албания заради ареста от албанската полиция на един етнически гръцки кандидат за кмет в Албания по подозрение в купуване на гласове. Така Албания може да се окаже поредната държава кандидатка, оставена на глух коловоз, редом до Република Северна Македония и Босна и Херцеговина. Едно време говорехме за влака стрела Европейски съюз, а днес имаме цяла гара с глухи коловози.

Споделете

"Едно време говорехме за влака стрела Европейски съюз, а днес имаме цяла гара с глухи коловози"

Михаел Мартенс: В момента ЕС не е в състояние да приема нови страни-членки

Според журналиста нито една от шестте западнобалкански държави няма изгледи скоро да влезе в ЕС

БНР подкасти:

Ивелин Михайлов: Вероятно Николай Марков е сключил някаква сделка с дявола

Разнопосочни реакции в Испания на отказа на съда да амнистира Пучдемон

По петима кандидат-студенти се борят за място в "Медицина" в МУ - Плевен

Венецуела и САЩ продължават преговорите за демократични реформи

Йонко Иванов: Държавата е виновна за всичко, което се случва по пътищата

Нидерландия ще достави скоро 24 изтребителя Ф-16 на Украйна

Румен Радев е на работно посещение в Гърция

Йово Николов: Държавата се превзема от едни хора, които владеят съдебната система

Любен Дилов: Най-вероятно Росен Желязков ще вземе мандата за съставяне на правителство

Петър Чолаков: Правителство с мандата на ГЕРБ ще има много ниска подкрепа

Предавания

За БНР

Програми

Радио България