Майкъл Милщайн: Израелското общество укрепна през последната седмица без бойни действия

Интервю на Деян Йотов с Майкъл Милщайн за предаването ''Събота 150''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Прекратяването на огъня между Израел и Хамас продължи точно седмица и вчера бомбардировките на ивицата Газа и ракетният обстрел срещу Израел бяха подновени. Палестинците съобщиха за над 180 убити и близо 600 ранени. От Израел няма данни за жертви и пострадали.

Двете воюващи страни си отправиха взаимни обвинения за края на примирието. Съединените щати застанаха на страната на съюзника си и обясниха, че отговорността е на "Хамас", защото е прекратила освобождаването на заложници, отвлечени при терористичния рейд в Южен Израел на 7 октомври. 110 от тях бяха върнати за една седмица срещу близо 3 пъти повече палестински затворници. Разменените хора са само жени и деца.

Американският държавен секретар Антъни Блинкън предупреди Израел, че ако смята да продължи сухопътната си атака срещу "Хамас" и в южните части на ивицата Газа, трябва да определи "зони за безопасност" на цивилното население. Блинкън намекна, че Вашингтон е притеснен от прекалено многото жертви от палестинска страна - отдавна вече над 10 пъти повече от избитите от "Хамас" хора в Израел в началото на октомври.

За свършилото примирие, предстоящите бойни действия на юг в Газа, съдбата на струпаните там близо 2 милиона цивилни и ще остане ли Бенямин Нетаняху премиер до края на войната - интервю с Майкъл Милщайн - полковник от резерва, оглавявал отдела за палестинските въпроси във военното разузнаване АМАН, сега анализатор в Центъра за близкоизточни изследвания "Моше Даян" към университета на Тел Авив.

Доктор Милщайн, слабост ли прояви Израел, съгласявайки се на това, оказало се, 7-дневно примирие с "Хамас"? Или то беше резултат от разумно балансиране между двете цели на войната, обявени от премиера Бенямин Нетаняху - унищожаване на групировката и спасяване на всички отвлечени от нея заложници?

През тези вече 55 дни война основният въпрос, който си задаваме в Израел, е коя е всъщност главната ни цел. Аз лично напълно подкрепям воденето на преговори за освобождаване на заложници, защото споделям мнението, че обществото ни има нужда да вижда тази радост в очите на освободените и близките им, за да имаме повече сила.

Не смятам, че това води до слабост и че вреди на армията. И без това процесът на размяна на заложници срещу затворници от няколко дни става все по-труден, а броят им по-ограничен. Ясно беше, че подновяването на огъня беше въпрос само на броени дни.

Според мен през последната седмица без бойни действия израелското общество укрепна. И това означава, че за правителството ще е по-лесно да продължи битката до постигането на обявената още в началото на войната цел - сриването на "Хамас".

Докато траеше още примирието, стоеше въпросът колко дълго има капацитет "Хамас" да го поддържа, освобождавайки от плен само жени и деца. Логичната посока на разсъждение в търсене на отговора вероятно би била договаряне на нови условия - защото групировката ще трябва да започне да освобождава и мъжете, и войниците сред заложниците...

Точно така е. Но от тук насетне ще проличава все по-ясно пропастта между интересите на "Хамас" и на Израел. Израел иска да приключи възможно най-бързо с проблема с пленниците. А Яхия Синуар (лидерът на Хамас в Газа) иска да удължи колкото може прекратяването на огъня и да се стигне до изтегляне на Израел от Газа.

Но Синуар към четвъртък можеше вече да освободи още само 10, 20 или максимум 30 невинни жени и деца. Още тогава си пролича, че "Хамас" е готова все повече и повече да спъва процеса - в четвъртък пуснаха само 8 вместо 10 заложници.

Последицата от това от гледна точка на израелското общество е решимост битката да продължи. И тази решимост е по-силна и от решимостта на правителството, което трябва да се съобразява с какви ли не обстоятелства, като външнополитическия натиск например. Затова отново се разиграва сценарият с армията в действие.

Войниците сред заложниците на "Хамас" вероятно ще останат последни в ръцете на терористите. А Израел е доказвал многократно, че никога не изоставя войниците си на произвола на съдбата. Какво ще направи за тях този път?

Много дилеми има. Досега Израел освободи около 200 палестински затворници - всичките са непълнолетни или жени и не са терористи с окървавени ръце. Ясно е, че когато се стигне до преговори за войниците, "Хамас" ще иска свобода и за закоравелите терористи в затворите. Това ще доведе до много тежък спор.

Мисля, че преди да се стигне до там, Израел ще предприеме възможно най-мащабни военни действия в Газа - например навлизане на армията в Хан Юнис и в Рафах - с цел да пристъпи от възможно най-изгодни позиции в преговорите с "Хамас" и да отслаби техните аргументи.

Не зная дали това би довело до успех. Но със сигурност би имало огромно противопоставяне в Израел - и обществено, и политическо - на освобождаване на терористите от затворите. Времето ще покаже дали проблемът може да бъде решен с военна сила.

Ако войната продължи в южната част на ивицата Газа, както предполагате, по същия начин ли ще се води както на север? Какво ще стане с цивилното население там? Къде ще се дене то?

От военна гледна точка югът би трябвало да е много по-лесна задача от севера в Газа. Едноименният град дори не беше напълно превзет - "Хамас" още контролира 20-25 процента от него. Там наистина е тежко - пълно е с тунели, огневи гнезда, командни центрове на "Хамас".

В сравнение с град Газа Хан Юнис и други селища като Рафах и Дейр ал Балах не са толкова милитаризирани. Въпросът обаче е наистина цивилното население там. Защото към момента в района на Хан Юнис има повече от 1 милион и 100 000 души.

Ако израелското командване реши да прибегне до пълна евакуация на самия Хан Юнис - близо 300 000 души - ще се стигне до истински хаос и много тежка хуманитарна криза. Затова смятам, че настъплението там ще бъде по-бавно, отколкото в северната част на Газа, и постепенно. И населението по-скоро ще се евакуира от един квартал на Хан Юнис в друг.

Без съмнение не военното предизвикателство, а опазването на мирното население там ще е от ключово значение за успеха или провала на операцията.

Възможно ли е да се стигне до бежанска вълна към Египет?

Не, не, не! И то главно защото египтяните няма да допуснат такова нещо. Синай има специфична важност за тях и няма да се съгласят. Вероятно биха позволили няколко десетки тежко ранени палестинци да бъдат лекувани там. Но няма шанс да пуснат десетки хиляди или дори стотици хиляди бежанци на полуострова.

Има някои политици тук в Израел, които се заблуждават, че това би било решение на кризата. Една от тях е министърът на разузнаването Гила Гамлиел, която дори публикува статия с аргументи в полза на такава политика. Това обаче първо е илюзия, и второ - накърнява отношенията на Израел с Египет. А проблеми с Египет не ни трябват.

А какво ще кажете за потенциални проблеми със Съединените щати? Америка вече дава знаци, че може да коригира поведението си по отношение на настоящата криза, както го е правила и в предишни войни в региона. Дали Вашингтон няма да се намеси скоро в полза на постоянно прекратяване на огъня?

Искрено казано, надявам се това да не се случи. Възможно е наистина, но към момента не е това най-вероятният сценарий. Разбира се, ако битката в южната част на Газа се окаже прекалено кървава - с множество цивилни жертви - натискът срещу Израел ще се увеличи. Същото ще важи и при евентуална хуманитарна катастрофа в Газа. А фактор може да се окажат и вътрешнополитическите спорове в самата Америка.

Към момента обаче усещането ми е, че израелската и американската позиция съвпадат в много голяма степен. Президентът Байдън и държавният секретар Блинкън разбират, че "Хамас" е заплаха за целия регион. Въпреки това Израел трябва да се съобразява с каквито и да било промени в американските нагласи.

Надявам се американците да ни оставят през следващите няколко месеца да завършим мисията си в Газа - това ще отнеме не по-малко от половин година. А мисията е да сринем "Хамас", но не и да окупираме отново Газа след това. Последното не е в интерес на Израел.

Изключително рядко някой военновременен държавен лидер - като Бенямин Нетаняху - не успява да събере всички под знамената, както се казва - да застанат сънародниците му зад него. Рейтингът на премиера е изключително нисък. Дали няма да стане бивш премиер още преди края на тази война?

Това е една от най-странните ситуации в модерната история. Израелското общество води тежка битка в трудни за него времена. В същото време повечето от гражданите са враждебно настроени към лидера си. Дори поддръжници на десницата тук не харесват Нетаняху и искат той да напусне поста си.

Не бих прогнозирал дали ще подаде оставка. Но е видно, че в партията му - "Ликуд" - се чуват много критични към него гласове. Ще ми се те да прераснат във възможно по-голям натиск, защото според мен в момента Израел има нужда Нетаняху да отстъпи пред една широка коалиция. Ще видим какво ще стане. Човекът е доказал многократно, че е непредвидим.

Споделете

"Ясно беше, че подновяването на огъня беше въпрос само на броени дни"

Майкъл Милщайн: Израелското общество укрепна през последната седмица без бойни действия

За правителството ще е по-лесно да продължи битката до постигането на обявената цел - сриването на "Хамас", смята анализаторът

БНР подкасти:

Патриарх Даниил отслужи празнична вечерня в новата българска църква в Лондон

Българи, румънци и молдовци се събраха на "Празник на мартеницата“ в Брюксел

Полиция в градския транспорт в Гърция заради крадците и хулиганите

Над 500 замъка се продават в Испания

Състоянието на папа Франциск остава критично

Лучо Корси ще представя Италия на "Евровизия"

Пограничните общини Свищов и Зимнич очакват близо 1,5 млн. евро за предотвратяване на наводнения

Георги Стайков: За добър филм са нужни 3 неща - добър сценарий, добър сценарий, добър сценарий

Димитър Аргиров и Соня Чакърова за трансформациите на народната музика

През 1954 г. Дунав замръзва за 74 дни

Предавания

За БНР

Програми

Радио България