Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

„Преминаване – траектории във времето“ на проф. Станислав Памукчиев -проект извън рамките

3
Проф. Станислав Памукчиев
Снимка: Личен архив

"Предложението за проекта дойде отвън, но и заради годишнината, аз някак си не можех да се съглася, че заради годишнината трябва да правя голяма ретроспектива, имах вътрешна съпротива срещу това нещо, докато една нощ не се роди идеята как мога да отговоря на това предизвикателство, каза в "Нощен Хоризонт" проф. Станислав Памукчиев

„Преминаване – траектории във времето“ e мащабен проект на художника и преподавател проф. Станислав Памукчиев.

Премиера на „Преминаване – траектории във времето“

Една изложба, но на две места. Една книга, която е и каталог. Един художник, но извън рамките на познатото ни изобразително изкуство.

"Това не е типичният случай на ретроспекция. Имах кураж и от това, че имах нови картини от предишното лято, сглобих няколко тематични линии, събрах произведения, които са направени през годините по три основни тематични линии.

Премиера на „Преминаване – траектории във времето“

Когато дойде предложението от галерия Арте, да направим нещо по повод 70 годишнината, реших, че там мога да обособя като времева капсула, в която да покажа много ранни произведения от 80 - те години.

И експозицията беше подредена точно така - като склад - депо - така се и казваше - "Депо 80".

Премиера на „Преминаване – траектории във времето“

"Проектът включва и издаването на книгата - католог. Тя съдържа и гласове и мнения от хора, които ме подкрепиха за експозицията. Книгата съдържа много текстове. 

Почувствах се задължен да включа тези гласове, които така щедро ме дариха с своята реакция и те да бъдат отразени в книгата-каталог за експозицията, каза още пред БНР проф. Памукчиев.

Проф. Станислав Памукчиев

Станислав Памукчиев е роден 1953 г. в София. През 1979г. завършва Национална художествена академия, със специалност „Стенопис“. Професор е в Национална художествена академия. Автор на над 90 самостоятелни изложби в България и чужбина, между които големи ретроспективи: СГХГ, 2003г.; Музей за съвременно изкуство, Белград, 2004г.; Музей за съвременно изкуство, Скопие, Северна Македония, 2008г.; Национална галерия, София, 2016г.; Център за съвременно изкуство „Юго Вутен, Херенталс, Белгия, 2017г.; Център за съвременно изкуство, СБХ, София, 2023г.; Творби на Станислав Памукчиев са в големи колекции и музеи: Национална галерия, София, СГХГ, Национална галерия, Прага, колекция „ Европейски парламент“, Брюксел, колекция „Петер Лудвиг“, Аахен, Германия, фондация „Арт Диалог“, Париж, колекция, Юго Вутен, Белгия.

В записа ще чуете и мненията на проф. Георги Каприев, Румен Леонидов и Митко Новков.


Още по темата в звуковия файл.

По публикацията работи: Гергана Хрисчева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Доброто, което окрилява

През 2021 г. за първи път фондация "Лъчезар Цоцорков" провежда кампанията "Окрили доброто", която отличава скрити герои от цялата страна. За четирите години досега отличените скрити герои са над 230. "Проф. Лъчезар Цоцорков – патрон на фондацията, е един от най-големите български дарители и меценат на културата . С капанията "Окрили..

публикувано на 09.01.25 в 11:28

Как да разпишем и постигнем своите "50 цели за 2025" с Анастасия Карнаух

Насоки и идеи, стъпки и упражнения, които да ни помогнат по пътя за реализацията на нашите мечти, даде в интервю за предаването "Нощен Хоризонт" Анастасия Карнаух - журналист, предприемач и собственик на онлайн бизнеси, както и създател на групата "50 цели за 2025" , в която близки и далечни на нея хора се учат да "целеполагат", т.е. да..

публикувано на 06.01.25 в 18:43
Интериорният и продуктов дизайнер инж. Лора Денева

Как да поканим у дома Мока Мус, съветва дизайнерът Лора Денева

"Нова година - нов късмет!", но в днешно време май е по-коректно да се каже "Нова година - нов цвят от Пантон!", тъй като избраният от тях нюанс  Мока Мус  буквално ще виждаме в близките над 300 дни навсякъде около нас, включително по дрехите, по аксесоари и дори по домовете ни. Как и нашият дом бюджетно да е в крак с актуалните цветови..

публикувано на 06.01.25 в 15:33
Коледен базар в град Познан, Полша.

Аугусто Ечевери Чуковски: Важно е да вярваме в доброто и да разчитаме на него

Самото му име загатва интересна фамилна история и автобиография - Аугусто Ечевери Чуковски има колумбийска, френска, българска и беларуска кръв, но се чувства изключително свързан с културата на Полша, защото детството му преминава там. Преподава полски език в Софийския университет, а освен това е и музикант. Как празнуват в Полша и Колумбия,..

обновено на 06.01.25 в 09:09

Мануела Панаретова: Нека опитаме да запазим мир и баланс в отношенията

Културата на Южна Америка присъства в живота и празниците на семейството на Мануела Панаретова . Тя е испанист, преводач, преподавател по испански и италиански език, а личният ѝ живот е свързан с Чили, където живее по време на брака си с чилиец. Как отбелязват Коледа и Нова година в нейната фамилия и как съчетават българската и чилийската..

обновено на 06.01.25 в 07:45
Таня Лий, Джегук Лий и синът им Дамин Лий.

Таня Лий: Нека запазим хубавото си отношение и грижата един за друг

Таня Лий e българка, а съпругът ѝ Джегук Лий е от Южна Корея. След като се запознават благодарение на общ познат от корейската общност в България, първоначално ги събират разговорите за Съединените щати и любовта им към тази държава отвъд Океана. Сега вече като семейство Таня, Джегук и синът им Дамин съчетават в ежедневието и празниците си..

обновено на 06.01.25 в 05:56
Силсила Махбуб

Силсила Махбуб: Нека имаме щастлива година, в която българите избират да останат тук

В Афганистан Новата година – Навруз , всъщност ще посрещнат на 21-ви март, а не на 1-ви януари, защото празнуват по друг календар. Част от афганистанската общност в България обаче ще отбележи 2025-година заедно с нас. Какви са приликите и разликите в празнуването тук и там, както и как смесват традициите афганистанците в страната ни разказа..

обновено на 06.01.25 в 05:12