Книгата "Университетът на бъдещето" събира отговорите на 58 възпитаници на СУ "Св. Климент Охридски" през годините, които отговарят на въпросите на проф. Амелия Личева. Сборникът е посветен на 135-ата годишнина на Алма Матер.
"Това е трети том, който правим по повод годишнините, от 125-ата до сега. В първите два тома имаше само спомени, докато в тази книга опитахме да видим как възпитаниците на СУ си представят неговото бъдеще. Това, което приятно ме изненада, е, че всички залагат на традицията. Почти всички казват, че както и да се променя университетът, ясно - ще следва новите технологии, ще следва модернизацията, която очакваме, но всички казват, че той трябва да запази традицията - да бъде място на памет и да съхранява всичко това, което го отличава като културна институция в цялата му история", обясни проф. Личева в интервю за предаването "Неделя 150".
Според нея университетът успява да се променя в условията на конкуренция. Студенти, учили бакалавър в чужбина и след това върнали се да учат магистратура в СУ, признават, че образованието тук е много конкурентно и дори в някои сфери – по-добро, отбеляза тя. И добави:
"Подценяването, което често правим, е безсмислено. Трябва да имаме самочувствие. Даваме изключително добро образование. Трябва да се опитаме просто да не обезценяваме това, да не отказваме младите хора, когато искат да учат тук".
По думите й обществото трябва да изисква повече от хората, които започват работа – не просто диплома, а да изискват знания и обща култура. Това е обща работа на всички ни, категорична е проф. Личева.
"Трябва да вдигнем летвата изобщо от страна на всички институции, да искаме по-подготвени хора да започват работа. Това ще помогне и на университета да има по-високи изисквания към своите студенти".
Според нея идва активно поколение - поколение с добра визия за бъдещето.
"Не трябва да ги разочароваме. Трябва да се опитаме да провокираме не просто активността им, но и да им дадем нужните условия те да реализират своите идеи", смята тя.
Надявам се, че с общи усилия университетът ще има добър път в следващите години, каза още проф. Личева във връзка с избрания нов ректор на Алма Матер - проф. Георги Вълчев.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
Постоянно има дежурни, които се занимават с това да не позволят отношенията между София и Скопие да вървят напред . Това заяви пред БНР бившият македонски премиер (1998-2002 г.) Любчо Георгиевски, лидер на ВМРО-Народна партия. " Всеки път, когато отношенията се подобряват, се случва някой да започне да ги влошава . ... Не знам какво в този момент..
По данни на Европейската ракова информационна система за 2022 г. България е на второ място в ЕС по заболеваемост и смъртност от рак на маточната шийка с 503 смъртни случая. Това е втората водеща причина за смърт от рак при жените от 15 до 45 години в България. Експерти настояват и момчетата да получават безплатна ваксина срещу човешки..
" Учителят се е превърнал в плен на документа. Учителят не е момчето за всичко - той не би трябвало да пази в коридора, на двора или в автобусите. Несвойствените дейности претоварват учителя и той не издържа и отива да прави нещо друго или не е ефективен за своите ученици. Тези неща трябва да решим, за да запазим учителите и да задържим младите в..
" Очаквам ясна позиция на албанските партии, за да се опитаме да се ориентираме какво следва оттук нататък ". Това заяви пред БНР кореспондентът на БТА в Скопие Маринела Величкова. Вчера постоянните представители на ЕС единодушно решиха да започнат преговори с Албания за членство в ЕС, но не и с Република Северна Македония. Решението на ЕС..
Децата у нас са сред най-пристрастените към социалните мрежи. 34% от подрастващите съобщават, че играят онлайн игри всеки ден . Това е един от тревожните изводи на последното проучване върху зависимостта на децата от социални мрежи. Проучването "Здравно поведение при деца в училищна възраст" изследва около 280 хил. деца на 11, 13 и 15 години в..
" Хората с увреждания нямат нужда от съжаление, те имат нужда да се държим с тях като равни, което е проблем в България . Не всеки го разбира. Хората като че ли малко странят, а всъщност те са толкова пълноценни хора, колкото и ние. Това, че имат някакъв двигателен проблем не ги прави по-малко хора от нас ". Това каза пред БНР Вера Асенова..
Хората подценяват проблемите, които замърсеният въздух създава . Това заяви пред БНР Росина Тодорова - председател на Сдружение "Жените в бизнеса и професиите - София", преди пресконференцията "На въздух: Да седнем заедно и да поговорим за профилактиката преди лечението". Темата е част от по-големия проект "Пейка за здраве"...
Новите технологии да се вкарват разумно, а не на основата на идеология. За това призова в ефира на БНР Кузман Илиев, икономически експерт и..
Решението е добро за Албания, не е добро за Северна Македония. В България нямаме основание за потриване на ръце . Това мнение изрази пред БНР..
Затварянето на въглищните централи не е административно, а е пазарно, те не могат да издържат на пазара, не са конкурентоспособни . Това каза..