Руслан Стефанов: България би трябвало да е наясно, че задлъжняването е най-бързият път към загуба на суверенитет

Миналата седмица Конституционният съд на Германия излезе с решение, което хвърли най-мощната икономика в ЕС в бюджетна криза. Съдът постанови, че правителството незаконно прехвърля 60 милиарда евро от стар фонд за преодоляване на последствията от пандемията за финансиране на проекти за модернизация на индустрията. Мотивът на магистратите беше, че прехвърлянето на средствата не покрива конституционните изиквания за спешно ново поемане на дълг. Правителството се изплаши, че това е само първата стъпка от блокирането на още подобни фондове. Най-големият е този за икономическа стабилизация, възлизащ на 200 милиарда евро. 

"Дискусия за новия дълг и причините за поемането му тече както в Германия, така и в Европа", обясни Стефанов.

"Той тръгна в Герамия след банковата кризата от 2008-2009 г, когато всички правителства в Европа направиха огромни кризисни вливания в банковата система, возещи до експлозия на държавните дългове. 

Тогава започнаха идеите за взимането на общ дълг на европейско ниво. ЕЦБ се намеси много сериозно. Тогава германският законодател взе решение да не може правителството на годишна база да взима допълнителен дългов ресурс повече от 0.35% от БВП. Това е доста ограничаващо условие, особено когато има кризи.

• Германското правителство иска отново да спре дълговата спирачка за 2023 г.

• Предложение към Бундестага: Бюджетният дефицит да надхвърли допустимия по конституция

• ЕК: Еврозоната затяга фискалната политика през 2024 г., но някои членки все още харчат твърде много

В законадателството обаче е предвидена и възможност правителството да избягва тази дългова спирачка".

В Германия следва сериозен политически дебат, посочи експертът. 

"Той вече се отвори и засяга две основни теми. Едната е конкретният казус – германското правителство трябва да обоснове по-добре необходимостта от тези пари. Второто ниво на дискусия, което засяга Европа, е за цялостното премахване на тази спирачка. Този дебат е по-дълъг. Това би било голяма промяна, тъй като ще се промени цялостната идеология, която имаше до момента в Германия и в ЕС за ограничаване на бюджетните разходи.

Страните от юга и Франция настояват да няма такива. Покрой корона кризата те  бяха многократно нарушени. 

Възнамеряваше се отново да започне затягане на режима, но очевидно е много трудно да се види такова желание на европейско и национално ниво за затягане на коланите".

"Германската икономика е в криза. Това означава ,че европейската икономика вероятно ще влезе в забавяне и ще има повече искания за държавна намеса по отношение на инвестициите", обясни още Стефанов. 

Такъв дебат би трябвало да се води и в България, като част от Европа, посочи експертът. 

"В България също има подобни ограничения по Закона за публичните финанси. Те са 0.5% от БВП и изискват обосновка.  През последните години 3-4 години беше особено драматично, тъй като се премина към много дефицитни бюджети. Голямата разлика с Германия е, че липсва такъв съд, който да прегледа внимателно решенията на правителството и да види дали добре е обосновало необходимостта от по-творческо разглеждане на бюджетните дефицити.

Страната ни е в много добро състояние от гледна точка на дълга, но в същото време трябва да сме много внимателни за какво се отделят тези допълнителни средства. Не обходимо е да са добре премислении инвестиции. Ясно е обаче, че българската държава не може да инвестира ефективно". 

Цялото интервю на Деян Йотов с Руслан Стефанов може да чуете в звуковия файл.